* Българското председателство бе оценено като изключително успешно
* В Париж представихме достойно България като отговорен партньор на международната общност
* Предстои ни ударно изпълнение на препоръките за Старинния Несебър
* Три млади българки представяха страната ни във Форума на професионалистите
* Младите специалисти ще ни направят лидер в модерното опазване и популяризиране на наследството
* Подготвяме досиетата на пещера Магурата, мозайките на Филипополис и разширението на Казанлъшката гробница
* През 2028 г. ще видим българската част от Дунавския лимес под егидата на световната организация, казва министърът на културата Мариан Бачев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Бачев, върнахте се от Париж, където под председателството на България се проведе 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. На фона на политическите скандали у нас, които предшестваха сесията, как ЮНЕСКО приема България?
- Председателстваната от България 47-а сесия на Комитета за световно наследство, която се проведе в периода 6-16 юли в централата на ЮНЕСКО в Париж, постигна нещо неочаквано - обедини усилията на редица държавни институции, научни центрове и културни институти в една обща цел - представянето на държавата ни като отговорен партньор на международната общност.
Макар че дейностите по подготовката на председателството на сесията в началото на годината бяха забавени, а голяма част от тях не бяха и започнали дори, екипът на Министерството на културата в сътрудничество с колегите ни от другите министерства и институти, направихме всичко необходимо, за да постигнем възможно най-добрите резултати.
Българското председателство бе оценено като изключително успешно от делегатите на сесията и от Секретариата на ЮНЕСКО.
Нещо повече - в хода на подготовката, организацията и провеждането на сесията беше постигнато много добро сътрудничество между българските институции и Центъра за световно наследство.
По време на разговорите ми с г-жа Одре Азуле, Генерален директор на ЮНЕСКО, с помощник-генералния директор за култура на ЮНЕСКО г-н Ернесто Отоне и с Лазаре Елунду Асомо, директор на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО, нееднократно бе изразена благодарност към България за отличната и добре координирана подготовка на 47-ата сесия по конвенцията за световно наследство, към която принадлежат най-много страни-членки от ООН и която се превърна в едно от най-мащабните годишни събития на организацията.
В този контекст на положителни отзиви искам да благодаря на всички колеги от българския екип и на професор Николай Ненов, които допринесоха за добрия имидж на България като председател на 47-та сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.
Успешното българското председателство защити интересите на страната ни, която остава активно ангажирана към опазването на културното и природно наследство и ще продължава да бъде уважаван член на международната общност.
Акцент в приветствието ми към делегатите по време на откриването на 47-ата сесия беше възможността, която културното наследство предоставя на уязвимите групи, особено сред младото поколение, относно преодоляване на маргинализацията и лошите примери, които лишават от свобода и бъдеще. Темата за изкуствения интелект и културното наследство също беше поставена в центъра на изказването ми.
В националната позиция на Република България представена по време на сесията от заместник-министъра на културата доц. д-р Тодор Чобанов, бе заявена значимостта на усилията за опазване на общото ни наследство в условията на глобални предизвикателства като климатични промени, въоръжени конфликти, непланирано развитие и социално-икономически неравенства.
- Един от големите въпроси бе съдбата на Несебър. Стана ясно, че той запазва статута си непроменен още поне 2 години. Но държавата трябва да изпълни редица препоръки. Какви са те и какви стъпки ще предприемете?
- Важно постижение за страната ни бе, че Старинен град Несебър запази статута си непроменен за следващите две години и няма да бъде включен в списъка на застрашените обекти.
Министерството на културата благодари на всички свои експерти, както и на всички български институции, които работеха неуморно по Плана за управление за опазване на статута на Старинен град Несебър. Въпреки голямото забавяне и екстремните срокове, успяхме да предадем подобрения План за управление до 31 март.
Българската държава ще трябва да изпълни обаче редица препоръки на експертите към ЮНЕСКО, които съблюдават опазването на световното културно наследство.
В този процес Министерство на културата ще разчита на партньорството на Националната комисия за ЮНЕСКО в Министерство на външните работи, както и на другите компетентни министерства и институции. Изпълнението на препоръките и прилагането на мерките трябва да започне веднага от страна на всички заинтересовани страни с ангажимент за решителни действия, защото страната ни трябва да представи на Центъра за световно наследство до 1 декември 2026 г. актуализиран доклад за състоянието на Старинния Несебър. Той ще бъде разгледан от Комитета за световно наследство на неговата 49-та сесия.
- Границите на три от Чудесата на България под егидата на ЮНЕСКО - Боянската църква, Мадарския конник и Свещарската гробница, ще бъдат променени. Защо това е от значение и как ще помогне на обектите?
- По време на 47-ата си сесия Комитетът за световното наследство на ЮНЕСКО взе решение относно охранителните зони (границите) на три от българските обекти, включени в Списъка на световното наследство - Боянската църква, Мадарския конник и Свещарската тракийска гробница. Границите бяха успешно актуализирани и това ще осигури в максимална степен защита на тези обекти.
Промяната на границите е дълъг и сложен процес, предполагащ сериозна проучвателна дейност от страна на българските експерти в областта на археологията и културното наследство. Искам да подчертая големия принос на представителите на България в Комитета за световно наследство - и за трите обекта бяха проведени междуведомствените комисии, изготвени бяха картите и необходимите документи, за да съответстват охранителните зони на Закона за културното наследство.
- В Париж се състоя Форум на младите професионалисти. В него са приети 24-ма участници, избрани сред 5 800 отлични кандидатури. От тези 24 души трима са от България. Как държавата ще подпомогне младите, за да интерпретират културното наследство от миналото по модерен и дигитален начин?
- През последните десет години, като паралелни събития на сесията на Комитета за световно наследство, се провеждат два форума - Младежки форум на професионалистите в областта на световното наследство и Форум на управителите на обекти на световното наследство. Целта и на двата съпътстващи форума е изграждане на капацитет в областта на световното наследство.
Младежкият форум на професионалистите в областта на световното наследство събра 24 млади специалисти от 21 държави на възраст между 23 и 32 години. Добрата новина е, че българската държава беше представена от три участнички - Тоня Атанасова, Цвета Нисторова и Катрин Джапанова.
По време на форума участниците разгледаха трансформиращия потенциал на цифровите технологии, включително изкуствения интелект, 3D моделирането, цифровото картографиране и др. Лекциите, дискусиите и практически семинари им помогнаха да преосмислят начина, по който се опазва и популяризира наследството, както и отговорностите, които тези технологии носят. Беше подчертано, че иновациите трябва да бъдат изградени върху принципите на етика, справедливост и устойчивост, особено предвид съвременните предизвикателства - конфликти, изменение на климата и неравенство.
От изключителна важност е държавата ни да продължи тази посока чрез инвестиции в дигитални технологии за културното наследство, обучения на млади специалисти и създаване на благоприятна среда за иновации, за да може България да бъде лидер в модерното опазване и популяризиране на своето богато културно наследство.
Като възможност за разширяване на бъдещата дейност за интегриране на дигиталните технологии в културното наследство и в частност неговата интерпретация, виждам задълбочаването на колаборацията на университети, обучаващи студенти в тези области.
- Регионалният исторически музей във Варна съобщи, че се подготвя документацията за ЮНЕСКО на един уникален природен обект - Побитите камъни. Кога ще ги видим под егидата на световната организация?
- Това е дълга процедура, която изисква финансиране и провеждане на теренно издирване, целящо точна локализация и определяне на териториален обхват. Следващите етапи са провеждане на серия от междуведомствени комисии за определяне на териториалния обхват и режимите на опазване, подготвяне на документи за процедура по предварителна оценка, след което евентуалното одобрение и изготвяне на съответната документация.
- Върви процедурата по вписване в ЮНЕСКО на българската част от Дунавския лимес. Кога страната ще може да се похвали, че е част от големия европейски проект за римския път по Дунав?
- България е вносител на тази кандидатура. Тя е изключително интересна, защото обединява усилията на четири страни - България, Румъния, Сърбия и Хърватия. Целта е разширяване на серийния обект - Граници на Римската империя - Дунавски лимес, чрез включване на източния сегмент.
Екип от специалисти от НАИМ-БАН, НИНКН, Министерството на културата и Министерството на външните работи с ръководител проф. Людмил Вагалински работи активно по тази кандидатурата. Предстои обаче още много работа и въпреки заявеното преди време желание на министрите на културата това да се случи през 2026 г., вероятното вписване ще стане през 2028 г.
- България от години няма нов обект от материалното световно наследство в списъка под егидата на ЮНЕСКО. На тези сесия 3 европейски обекта бяха вписани. Защо отново не успяхме да защитим кандидатурите на нови български Чудеса?
- Всяко досие се подготвя минимум десет години, като се следва много тежка процедура, изискваща постоянно финансиране и набиране на екипи от специалисти. През изминалите години се работи основно по няколко кандидатури - Пещера Магурата, мозайките на Филипополис, разширението на Дунавския Лимес, разширението на Казанлъшката гробница в сериен обект. Всеки един от тях е на различен етап на подготовка, като целта ни е в следващите 3 до 5 години да се похвалим с вписването им. И Министерство на Културата ще разчита на партньорство с Министерството на околната среда и водите, МВнР и другите компетентни институции.
- Центърът за подводна археология в Созопол кандидатства за превръщане в център на ЮНЕСКО. Договорът трябва да бъде подписан до края на годината. Как това ще промени подводната археология у нас?
- Предложението на България Центърът за подводна археология в Созопол да бъде признат за институция от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО е голяма крачка, която ще утвърди международното научно лидерство на страната ни в тази област.
До момента са одобрени Документите за създаване на Центъра от Секретариата на ЮНЕСКО. Предстои те да бъдат включени за разглеждане и одобрение през есента сесия на Изпълнителния съвет и при положително становище ще бъде формално одобрено на сесията на Генералната конференция през ноември 2025 г. След това България ще има една година да завърши всички административни процедури, необходими за трансформирането на Центъра за подводна археология в Созопол в институт на ЮНЕСКО за Черноморския регион. Горди сме, че всички държави от региона подкрепят тази наша инициатива, като са готови да се присъединят като членове.
Това на практика означава още по-голяма видимост за постиженията на българската подводна археология и изграждането на мрежи от учени от целия регион. Уникална черта на този център ще бъде фокусът му върху световното наследство с подводен елемент - независимо дали става въпрос за Черно море, реки или язовири, на чиито дъна са скрити безценни културни паметници. Друга специфична дейност ще е основана на доброто сътрудничество с Института по океанология във Варна, която ще третира една от най-актуалните теми на ЮНЕСКО - връзката между океанологията и подводното наследство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
