Туристите все повече търсят малко познати места с история и традиции, това е шанс за местните общности у нас, казва Искра Михайлова в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Искра Михайлова е зам.-председател на ДПС и на ПГ на ДПС-Ново начало, член на комисиите по култура и медии и по външна политика в 51-ото НС. Дългогодишен евродепутат, бивш министър на околната среда и водите. Г-жа Михайлова е председател на Обществения съвет на Общество "Културно наследство" - българският представител на Европа Ностра. Тя има най-голямата европейска, национална и регионална експертиза за това как културно-историческото ни наследство да бъде превърнато във фактор за развитие и на регионите, и на туризма. И в същото време да ни носи гордост и национално самочувствие.
- Най-проблемната точка при съхранението и експонирането на богатствата ни е Министерство на културата
- Регионалните брандове са едно от големите достойнства на "Чудесата на България
- Заради лоша организацията единственият проект за дигитализацията на колекциите на музеи и библиотеки в ПВУ бе прекратен
- Г-жо Михайлова, познавате кампанията "Чудесата на България" почти от самото й начало, участвате във всички нейни инициативи. Как мисията промени отношението на държавата към културното наследство?
- Кампанията и продължаващите усилия, които характеризират Чудесата на България, се превърнаха в работещ инструмент. Те имат целия потенциал да допринесат за промяна към добро, както на държавната политика, така и на отношението на гражданите и организациите в България към културно-историческото ни наследство.
- Какво имате предвид?
- Продължаващите годишни срещи, посветени на Чудесата на България, териториалните срещи, посветени на Чудесата на регионите, въвличат както местните власти, така и гражданското общество в дискусия, която винаги ражда добри предложения. Това не е епизодично явление, а последователен труд.
Кампанията включва всички заинтересовани страни - държавата, местните власти, общностите на археолози и историци, музейни работници, представители на библиотеките, гражданско общество и най-вече инициативни хора с идеи.
- Тя излиза с работещи решения на регионално и на национално ниво.
- Да, така е.
- Чуват ли се обаче тези решения, държавата възползва ли се от експертния опит на кампанията?
- За съжаление, в дълъг период от време държавните институции, защото - нека да бъдем честни: държавата това сме ние, държавните институции трудно реагират на решения, каквито предлага кампанията "Чудесата на България", тъй като те предполагат комплексен подход. Когато говорим за туризъм, който се основава на културно-историческото наследство, ние всички, които подкрепяме кампанията "Чудесата на България", нямаме предвид инвестиции в хотели. А държавна политика, реклама и съвместни усилия на институциите, за да може да представим Чудесата, да поканим хора да ги видят и да им осигурим приятно прекарване, което ще ги накара да дойдат отново и да поканят и други хора със себе си.
- 15 години след старта на кампанията "Чудесата на България" като държава се върнахме там, откъдето започнахме - с апела SOS за културното наследство. Той бе отправен в началото на годината на едноименния форум, организиран от Общество "Културно наследство". Кога като общество ще се научим, че културното наследство освен гордост от миналото е и ресурс за бъдещето?
- За някои институции това се оказва трудно да бъде разбрано. Но пък мога да кажа, че тези институции, които са най-близко до хората, отдавна са осъзнали това - нека видим примера на някои общини в България, които не само партнират на кампанията "Чудесата на България" и на Общество "Културно наследство", но и правят много, за да представят Чудесата на тяхна територия.
За съжаление, трябва да кажа, че най-проблемната точка в цялата верига, за която ние говорим, е Министерство на културата. Поради своята структура и наложен с години начин на работа, то всъщност не подкрепя достатъчно добре както инициативите на местно ниво, така и общата политика за експониране на културното наследство и добрата координация с Министерство на туризма. Така че с помощта на местните власти, гражданското общество и гилдиите на археолози, историци, библиотекари и музейни работници трябва да насочим своите усилия към промени в структурата на управление на сферата на културата в България.
На последното заседание на комисията по култура в НС на 31 юли министърът на културата бе попитан: "Как подкрепяте местни инициативи, фестивали, конкурси, които дават културен облик на региони в България, които иначе много трудно се справят с тази дейност?". Отговорът бе: обмисляме, работим и ще предложим решение. И това - края на юли! Тъжно е. Половината фестивали в България вече се случиха. Имах удоволствието да участвам в откриването на международен фолклорен фестивал за 27-и път в село Дорково, община Ракитово, област Пазарджик. Всички са подкрепили фестивала - местният бизнес, местната власт, всички ние, които имаме някакво отношение към местното читалище или към традицията на фестивала. Но не и министерството на културата.
- В подкаста на медия "Стандарт" - "Чудесата на България" развихте идеята за необходимостта от създаване на Агенция за културно наследство. Тя би ли била полезна в провеждането на политиките, за които говорите и ДПС-Ново начало склонно ли е да внесе предложение за това?
- В ДПС-Ново начало ще обсъдим нашата визия, оформена с мнението на много наши партньори - най-вече местните власти и местните общности, за развитието, експонирането и превръщането в ресурс на културното наследство. Един от елементите на тази визия ще бъде точно такова предложение за обособяване на държавната отговорност за културното наследство в специално създадена агенция, която да бъде специализирана в грижата за културно наследство - движимо, недвижимо, археологическо, историческо, архитектурно, както и за нематериално наследство. Така, както по един начин се управляват, финансират и развиват сценичните дейности и изкуства, по съвсем друг начин би трябвало да бъдат управлявани огромните, невероятни богатства, които България притежава като археологическо, историческо недвижимо културно наследство, движимо и нематериално културно наследство.
- Досега у нас винаги, когато става въпрос за пари за култура, те сякаш отиват повече в сценичните изкуства и не толкова за археология, музеи, библиотеки.
- Да, така е дори в последния бюджет на министерство на културата - за 2025 г. Но има и друго - лошо разпределение на организационните и управленските усилия. Ще дам пример: единственият проект, който засягаше дигитализацията на колекциите на музеи и библиотеки в Плана за възстановяване и устойчивост на България с цел провокиране и подкрепа на икономиката на страната - точно това, за което говорим, ресурс за развитие, е прекратен. Защо? Заради лоша организация, огромно закъснение и невъзможност да бъде реализиран. Отново цитирам отговор от министерство на културата на последното заседание на ресорната комисия в НС.
- Комисията по култура направи опит за промяна на закона за културното наследство, който не мина в комисията. Но пък депутати от всички групи изразиха мнение, че е дошъл моментът за генерални промени, свързани и с археологията, и с музеите, и с библиотеките. Време ли е да се направи национална стратегия за културно наследство?
- Убедена съм, че е дошло времето за това. Всичко, за което говорим дотук, показва, че работата на парче не е ефективна. За да бъдем по-близо до хората, за да постигнем резултати, трябва да подредим нещата. Да, на нас ни е необходима стратегия, по-добра организация, в това число и агенция, която да работи само с културното наследство и оттам нататък последователни действия.
- Кои европейски практики трябва да залегнат в такава стратегия?
- На първо място дигитализацията. Тази тема е била тема на повечето страни-членки на ЕС още през 90-те на миналия век. И в момента те работят за по-активното експониране, социализиране и приближаване на културното наследство до хората. Нещо, което е основна цел на Новото начало в България. Време е да се фокусираме и върху дигитализацията, но и върху следващия етап - социализиране, експониране на културното наследство и невероятно силна координация на местно и държавно ниво с политиката за развитие на туризма.
- Дигитализацията е единственият начин да привлечем младите.
- Разбира се. Има и други мерки. Много се надявам, че Министерство на културата ще успее да се справи с инициативата за издаване на ваучери за млади хора и млади семейства за посещения на исторически, архитектурни, археологически паметници и резервати, както и за културни събития. Това също е практика на ЕС. България не се включи в тези инициативи досега. Надявам се да направим първа крачка, която да покаже, че ценим присъствието на младите хора и тяхната ангажираност с културата и културното наследство.
- Обикаляте регионите в страната, бяхте в Сърница, където заедно с кмета Неби Бозов представихте преобразяването на града. Как културното наследство може да помогне на малките населени места да развиват туризма.
- Светът, Европа и България се промени след поредица от кризи, които заедно преживяхме и преодоляхме. Хората все повече се интересуват от места, които не са чак толкова популярни, където могат да получат спокойствие, да видят нещо ново, непознато, интересно, свързано с традиции, да получат комплексното усещане от досег до култура, история, традиции, кухня, природа, място, където могат да заведат децата си. Съвременният човек бил той европеец, американец или българин, има желание за спокойствие и съпреживяване с близките си и заедно с това желание за досег до нещо, което е истински стойностно. Градове, които са традиционни културно-исторически средища и паметници, като една Венеция, ограничават достъпа на туристи в желанието си да съхранят наследството си. Хората вече се ориентират към непознати, близки до природата места. Това е нишата за нашите местни общности и те го разбират прекрасно. Например - комплексен продукт на територията на област Пазарджик - "Стандарт" направи специално посветена среща на Чудесата на Пазарджик. Туристите могат да се насладят на прекрасната природа около Сърница, да вкусят от традиционната кухня, да се докоснат до традиционното изкуство на съставите от читалищата в Сърница, в Пещера във Велинград, Пазарджик, Ракитово и заедно с това имат възможността да посетят и археологически паметници. Това е комплексен подход, който позволява и на малките общини да използват културно-историческото наследство като ресурс за развитие, привличайки туристи. Но рекламата на българския туризъм и на българската култура засега се свежда само до най-големите паметници в България и до морския туризъм.
- Това, което казвате по естествен път доказва колко са важни регионалните брандове като част от Бранд България - новия модерен разказ за култура, туризъм, иновации и младите таланти на България, с който кампанията "Чудесата на България" бе надградена.
- Да, точно затова започнах с факта, че цялата идея "Чудесата на България", освен че е прекрасна, има и изключително градивни елементи като регионалните брандове и включването на местните власти и местни общности в цялостно представяне на неизмеримите богатства на България.
- Няколко пъти споменахте, че културата и културното наследство трябва да са близки до хората. Защо това е важно?
- Когато направим културата толкова близка до хората и ангажираме всеки български гражданин с нейното опазване, развитие, съхранение и представяне пред света, тогава тя ще бъде наистина национален ресурс. Защото само хората биха могли да реализират най-добрите планове.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
