Древният град е имал съвършен капан, в който нападателят влиза, но няма изход
В Североизточна България, сред полетата край днешния град Провадия, земята пази спомена за едно от най-древните човешки селища в Европа. Тук хилядолетия преди Египет да вдигне своите пирамиди, а Шумер да запише първите клинописни знаци, хората вече добивали сол, строели крепостни стени и живеели в организирана общност.
Провадия-Солницата е не просто археологически обект, тя е живо доказателство, че първите проблясъци на цивилизация на Стария континент са се появили именно по тези земи. Но както всяка велика история, и тази започва с трагедия.
Едно от най-аристократичните семейства,
уобитавали цитаделата на праисторическия град Провадия-Солницата, е било избито по особено жесток начин и захвърлено в масов гроб. Това показват разкритията на археолозите, ръководени от акад. Васил Николов. Макар насилието да е често срещано в древната история, конкретната сцена, разкрита през 2013 г., носи белезите на организирана, целенасочена и вероятно политическа разправа. Възможно е да става дума за самата фамилия на царя на солта. Той бил водачът на общността, управлявал едно от най-старите укрепени селища в Европа.
Пет скелета, захвърлени в овална яма с диаметър едва 1,7 метра, разказват ужасяваща история. Две деца на възраст между 4 и 5 години са положени едно до друго, по гръб, като черепът на едното е разсечен напречно. До тях лежи юноша, захвърлен по лице, а жената, вероятно майка им, е сгърчена между телата на децата, със смазан череп под огромен камък. Мъжът, чийто череп е с голяма дупка, а в корема му е забита каменна тесла, е бил хвърлен в ямата по-късно, вероятно символично, като последен удар срещу властта или статута му.
Тази сцена, датирана около 4300 г. пр.н.е., е не просто трагедия. Тя е прозорец към социалното напрежение в края на неолита, когато натрупаното богатство от сол и контролът върху ресурсите са родили първите форми на класово общество. В Провадия-Солницата
се създава първичен елит
Това са били хора, натрупали ресурси чрез солта, която в онази епоха е била равнозначна на злато. Самата цитадела е най-старото солодобивно съоръжение в Европа, действало между 5600 и 4350 г. пр.н.е., с индустриален мащаб на производство.
"Индустриалното за праисторическата епоха производство на сол, случило се 7000 години преди Христа, е било абсолютно невъзможно без наемни работници", казва акад. Васил Николов, който от години разкрива тайните на този първи град в Европа. "Солните кюлчета - парите на древността, са позволявали на хората от онова време да си купуват медна руда от находищата в Южна България, кремъчни сечива от Разградско, храна, злато. И разбира се да си наемат колкото искат работници. Това е най-ранният пример в Европа на наемен труд, в който има заплащане със стока, която притежава стойност и е универсално приета в търговията", посочва експертът.
Именно
солта е създала основата на икономическо богатство и
социална стратификация. Провадия-Солницата е не просто селище, а истинска организирана икономическа единица, която експлоатира подземни солени извори, изгражда съоръжения за изпарение и съхранение, и се свързва с мрежи за търговия, простиращи се далеч отвъд днешните български земи. Нещо повече, според археолозите солта, произвеждана в Провадия, стои в основата и на друг голям културен феномен - Варненското злато.
"Солта от Провадия е източникът на богатството, което стои зад Варненския халколитен некропол. Без солта, която е най-ценната размяна, златото във Варна никога нямаше да бъде натрупано", отбелязва Николов. "Търговията със сол е давала възможност за акумулиране на излишъци, които вече са били инвестирани в скъпоценности, култова керамика, мед и лукс. Солта не е просто храна, тя е била политически ресурс", обяснява археологът.
Укрепленията на Солницата също свидетелстват за богатство, което е трябвало да бъде пазено. Стените, изградени в няколко последователни етапа, достигат до 4,3 м дебелина и над 5 м височина. Но още по-впечатляващи са т.нар. радиални структури. Те са уникална за епохата архитектура, която служи като своеобразен капан за нападатели. "Точно богатството на селището е било причината за издигането на каменните стени и радиалните структури. Такива няма почти никъде по света. Те са замислени като съвършен капан, в който нападателят влиза, но няма изход. Това е военен гений от епоха, в която дори колелото още не е изобретено", категоричен е акад. Васил Николов.
Сложната социална организация на Солницата се проявява и в самата структура на селището. Открити са домове на два и дори три етажа, с организирани пространства за съхранение на сол, керамика и зърно. Ясно личи
йерархия между различните обитатели
сгради с по-престижна архитектура, наличие на специализирани занаятчийски съоръжения, както и отделни некрополи.
Николов не крие възхищението си от хората, създали това общество. "Аз самият не мога да осмисля технологичното развитие на тези хора. Постигнали са неща, за които нашето време приема, че идват едва с класическите цивилизации. Провадия-Солницата непрекъснато ни стряска с нещо ново - дали ще е ритуален предмет, керамична плоча със знаци, или жертвоприношение с удивителна символика", подчертава той.
Именно култовите практики са още едно свидетелство за сложната култура на общността. При разкопки са открити структури с ритуален характер. Това са ями, в които са положени предмети, съдове и дори животински кости. Една от фигурите, оформена като бик, очевидно носи символика, свързана с плодородието и слънчевата енергия, а те са образи, разпознаваеми в много по-късни религиозни системи.
Днес Провадия-Солницата не е само обект на научен интерес, а и част от нова европейска инициатива. Включването й в маршрута "Европейският път на солното наследство" я поставя редом до най-значимите места в културната памет на континента.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
