Най-големият български специалист по праистория акад. Васил Николов отново бе гост в подкаста на "Стандарт" - "Чудесата на България". Той даде на издателя и главен редактор на медията Славка Бозукова ексклузивно интервю за тайните на праисторията.
ВИЖ ОЩЕ: Нови разкрития за Провадия-Солницата. Изумителни находки
Повод бе фактът, че най-древният град на Стария континент – първият солодобивен център Провадия Солницата, покори Европа. Праисторическото бижу, чиято история от години разкрива акад. Николов, става част от грандиозен проект. Провадия влиза в бъдещия културен маршрут „Европейски път на солното наследство“. Това се случи по време на тридневен международен форум, състоял се от 5 до 8 юни 2025 г. в лекционната зала на третото ниво на солодобивната мина Величка край Краков, Полша.
Акад. Васил Николов е бивш зам.-председател на БАН, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН.
Откритата от акад. Николов къща в неолитното селище в столичния кв. "Слатина" през 1985 г. влезе в учебниците по праистория и се изучава от студентите по археология в редица университети по света.
За изключителния си принос в развитието на българската археология акад. Васил Николов е носител на почетен знак на Българската академия на науките "Марин Дринов на лента".
- Продавия става част от европейския път на солта
- Хората от Провадия-Солницата и Варненския некропол са били на много високо технологично ниво
- Солта е била пари, а Провадия-Солницата - монетният двор на Европа
- Със сол са си купували храна, медна руда от Южна България и кремъчни сечива от района Разград
- В люлката на европейската цивилизация се ражда първото йерархично общество
- Полската солна мина Величка се посещава от 2 милиона туристи годишно, генерира огромни приходи
- С турските праисторци работим прекрасно
- В Солницата за първи път имаме наемен труд, преди 8 000 години околните села са били с къщи на 2 и 3 етажа, разкрива акад. Васил Николов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Акад. Николов, защо трябва да се гордеем с Провадия-Солницата?
- Тя е мястото на първата европейска цивилизация. За мен е черешката на тортата на европейската цивилизация от края на седмото до края на петото хилядолетие пр. Хр.. Провадия-Солницата е малко по-късна с някакви си 500 години - около 5600 г. пр. Хр. Там се появяват първите производители на сол. Съвременният човек се стряска, когато чуе сол, защото непрекъснато му казват да не прекалява със солта...
- Но едно време тя е била по-скъпа от златото.
- Да, без сол животът е невъзможен. В древността не са имали възможност да прекаляват със сол. Провадия-Солницата е била единственото в българските земи и не само голямо находище на каменна сол, от която се постига готварската. Днешните български земи - изобщо от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Централните Балкани, са били монополист в производството на сол. Това е правело хората богати. Затова и селището е така добре укрепено - защитавали са богатството си.
- Днес се говори сякаш отделно за Провадия-Солницата и за Варненския некропол и златото му. Каква е връзката между двете?
- Тъкмо започвах в университета през есента на 1972 г., когато се появи първото съобщение за откриването на златата от Варненския некропол. Когато започнах работа в Археологическия институт с покойния Иван Иванов, разкопвача на некропола, бяхме куратори на първата изложба на Варненското злато в Европа. Познавам много добре всичко това. Винаги стоеше въпросът защо точно там? Имаше предположение, че може солта да има някаква роля, но няма доказателства да са произвеждали сол от морето. Нашето море е с много ниска соленост. Отговорите дойдоха, когато започна работата ми в Провадия. Точно преди 15 години публикувах една статия в водещо немско издание на английски език, че богатството на Варненския некропол се дължи на солта от Провадия.
- Тоест - най-богатите хора, забогатели от солта, са отишли около Варна?
- Те по-скоро са били там. Там е била, да кажем, администрацията на целия този комплекс. Затова говорим за първото комплексно общество в Европа, първото йерархично общество в Европа. Всичко е на базата на това богатство. Солта е била пари.
- А Провадия-Солницата - монетният двор на Европа?
- Да, когато имаш сол - пари, можеш да си купиш всичко. Купували са суровини от днешна Южна България - медна руда, в която има и злато, кремъчни сечива от района Разград, разбира се - храна. Явно са наемали и хора от съседните десетина села, защото им е трябвала работна сила, която да произвежда солта, това е бил тежък труд - пещи, рязане на дърва за тях. Трябвало е да се изграждат крепости, които да се поддържат заради непрестанните земетресения. Много работа е имало. Без наемен труд, това не е било възможно. Тоест - в петото хилядолетие пр. Хр. в Провадия е имало и наемен труд. Провадия непрекъснато ни стряска с нещо.
Влязохме в детайли на технологията, по която древните хора са произвеждали сол.
- Показахте как първоначално са го правели в къщите си...
- Да, така са започнали. След това са си дали сметка, че количеството е много малко и имат други възможности. Тогава изкопават съоръжение до най-мощния извор и започват да изваряват. Първоначално смятахме, че водата се изпарява и това, което остава, е готовата сол. Да, ама не. Оказа се, че когато започне изваряването, първо са отлага гипсът, после натриевият хлорид - солта. Обаче ако продължиш, вътре остават калиевите и магнезиевите соли, които вгорчават солта и тя става почти неизползваема.
- Значи тези хора са били на много високо технологично ниво?
- Да. Доказателството са самите крепости и къщите. Къщи на три етажа - от дърво и глина. Още трудно асимилирам как са били построени.
- Какви божества са почитали древните хора?
- От едната страна на могилата на селището е ямно светилище. Там са се молили за плодородието на земята, за реколтата. От другата страна обаче там, където е производственият център, е оформен обреден комплекс. Там са търсели не богинята майка земя, а друг закрилник, който да пази солените извори и производството на сол. Явно по това време са започнали да усещат, че изворите намаляват и започва засушаване.
- Вие казвате, че именно заради това заслушаване загива Провадия-Солницата.
- Да, първата европейска цивилизация загива от засушаването на климата към края на петото хилядолетие.
- По повод международния ден на археолога направихте ден на отворените врати в Провадия-Солницата. Какво показахте?
- Да, 13, 14 и 15 юни са обявени за европейски дни на археологията. Ние бяхме може би единственият археологически обект, който реши да покани посетители. По принцип Солницата е отворена за посетители. Колегите от Историческия музей в Провадия са отзивчиви. Има телефон и при обаждане обектът се отваря, екскурзоводите са на място и разказват интересно. Искаме да привлечем повече деца. За нас е важно родителите да водят децата си, защото те трябва от малки да чуват, че историята започва от там - от седмото-шесто хилядолетие и ние сме носители на тези гени. Трябва да се гордеем, че сме наследници на първата европейска цивилизация. Когато в Европа всичко е било на зачатъчно ниво, тук е цъфтяла цивилизация, имало е йерархично общество, подредено, имало е производства. Вярно, трудно можем да си го представим. Аз още не мога да свикна, например, с мисълта, че 5700 години пр.Хр. Мурсалево е било село само с двуетажни къщи. Човек трудно осъзнава, че това се е случило преди 8000 години.
- Слушам Ви и си мисля какво е било по българските земи в древността. Днес, 70 века по-късно, как се съхранява и социализира нашето културно наследство в сравнение със западното.
- За съжаление, меко казано, сравнението няма да е в наша полза.
- За съжаление е така. Бяхте на конференция в Краков, Полша, която се проведе в солната мина Величка. Колко стара е тя?
- Не много. ХІІІ век започва добиването на сол там, но за тези 7 века са изкопали около 9 милиона кубически метра сол само от Величка. Тя има седем нива в солното тяло, около 240 км галерии. Това, което е направено от края на 50-те години, после през 60-те и най-вече последните 20-25 години, е нещо невероятно - огромен музей на краковските солници. Така се нарича - "Музей на краковските солници". Трите горни нива на мината са социализирани. Всичко е укрепено с дърво.
- Можеш ли да се спи там, за да се усвоят лечебните свойства на солта?
- Може, и във Величка има такъв отдел, санаториум по-скоро, също и в съседната мина Бохня. Двете са в списъка на ЮНЕСКО. Съседната мина има големи помещения с много легла. Цели групи отиват да преспят. Има и ресторант. Има много атракции за деца - игрищата за футбол, за баскетбол.
- Взето бе решение за създаване на европейски път на солта. Това означава ли че скоро същите неща ще могат да се видят и в България?
- Не. Във Величка са имали много силната подкрепа на държавата. Сега имат около 2 милиона туристи на година. Там е, бих казал, конвейер. Около 400 души работят, на всеки десетина минути влиза група в галериите. Всичко е много добре измислено, вкарва се въздух. 4 км е туристическият маршрут, цената не е малка и затова печелят добре. Част от парите ги влагат обратно в мината...
- ...и за развитието на музея. Но докато чакаме европейския маршрут на солта, защо всъщност не си създадем българския. Наскоро бяхме в Поморие, където направихме Бранд Поморие и разбира се, стана въпрос за Поморийските солници. Там има Музей на солта. В същото време няма чудо. Чудото е при вас, в Провадия, където няма Музей на солта, но имате мечта да го отворите. Няма обаче маршрут от Провадия до Поморие. Защо?
- Започваме сега. В Полша бяха поканени и колегите от Поморийския музей на солта. Започваме такова сътрудничество. Трябва да се има предвид че Провадия-Солницата е невероятен обект, но той още е в процес на проучване. Ние продължаваме всяка година да го разкриваме. Това, че го показваме на хората, реално не се изисква от нас. Но ние го правим от самото начало. Искаме хората да видят и разберат какво вършим. Искаме да го покажем, но това в крайна сметка още е обект на полето. Той не може да бъде отворен през цялата година. Но въпреки това започваме да установяваме отношения с други солни обекти. Това беше идеята във Величка, където се събраха 23 солни центъра в Европа и подписахме тази декларация, с която започва процедурата по регламентацията на европейския път на солта. Ако се раздвижи и местното ръководство на Провадия за Музея на солта, това би било страхотно. Има отделено хубаво място в центъра на Провадия, но така си минават месеците и нищо не се случва. Направихме възможното, министерство на културата финансира един проект обновяваме експозицията “Праистория на музея в Провадия” до края на годината ще бъде готова. Всичко, което е по възможностите на тези десетина души от моя екип, го правим. Но, когато няма стратегия за археологическото наследство в България, какво да направим повече?
- Всички се опитваме да обясним на властта...
- Не, не всички - вие се опитвате.
- ... ние се опитваме. Отдавна ни обещават, че ще има план за културното наследство. Нека погледнем към Турция...
- Там нещата изглеждат по друг начин...
- Ердоган преди години обяви Златния век на турската археология, милиони се изсипват за социализация, за реконструкция за нови обекти. За нас е чест, че праисторическите обекти от проекта Таш Тепелер бяха представени на общото ни събитие с турското посолство "Дипломация на Чудесата. Най-древните Чудеса на България и Турция". Дойде и проф. Неджми Карул, ваш приятел отдавна. Какво свързва древните чудеса на България и Турция? Защо казваме, че е важно да ги обединим и да ги показваме заедно на света?
- Аз отдавна се занимавам с взаимоотношенията и връзките на Балканите с Анатолия, с днешна Мала Азия. Всъщност това беше едно от началните ми занимания и аз нескромно мога да кажа че постулирах пътя през Егейско море към долините на Струма, Места и Вардар.
Благодарение и на непосредствените си контакти след много разговори с водещия праисторик в Турция проф. Мехмед Йоздоган от Истанбулския университет с когото сме приятели от много години. Неджми Карул беше негов докторант тогава. В дискусиите си често се разминавахме, но аз се радвам, че накрая в сборника, който мои колеги подготвиха за моята 65-годишнина, той беше написал: да, имахме много дискусии с Николов, но съм съгласен вече с неговата теза.
Когато аз бях студент, преобладаваше другата теза - че неолитната цивилизация е възникнала самостоятелно тук на Балканите, което не е така. От предна Азия движението на хората вече е доста детайлирано проследено през Егейско море. Обектите са изследвани там, тук, сравнена е материалната култура. Просто няма дискусия за това.
- За начина, по който се е заселила Европа?
- Да. Има промени в климата в предна Азия, в Анатолия и хората от Южна Анатолия преминават през Егейско море към Тесалия в Гърция, Северна Гърция и по долините на трите реки тръгват нагоре, като постепенно те заемат всички екологични ниши на Централните и Източните Балкани. И тук се ражда първата европейска цивилизация. Тук се ражда цивилизацията всъщност и постепенно около 500-600 години по-късно започва леко напредване към Средна Европа и с новите открития. Но тук през това време цъфти тази цивилизация - и в Слатина (София), и в Провадия. Тук обектите са много.
- Когато говорим за обекти - Гьобекли тепе и Карахан тепе в Турция, раждането на цивилизацията е по-скоро там, нали?
- Точно така. Имах възможност да участвам в първия световен конгрес по неолит, който турските колеги организираха в Шанлъурфа. Беше невероятно интересно. Около 1000 специалисти по неолит от целия свят се бяхме събрали там, много добра организация на турските домакини. Единия ден ни показаха Гьобекли тепе, който е социализиран и достъпен за туристите и Карахан тепе, който проф. Неджми Карул проучва. Около 3 декара са проучени, невероятен обект.
- Той май е малко по-стар от Гьобекли тепе?
- Не, еднакви са. Много дълго време са били използвани и Гьобекли, и Карахан тепе - 9700 до към 8600 г. пр. Хр. Това е много интересна, почти каменна пустиня. Има малки места, в които може да се отглеждат житни култури. Хората са се хранени с лов на газели и дива храна, използвали са диво жито. Но невероятното е, че в това време те са разговаряли много, те са дискутирали много върху света. Те са създали цялата религиозно-митологична система, която земеделците ползват до 20 век. И тези традиции, които ние имаме, те са създадени тук.
- В тези помещения с каменните плочи, които гледаме?
- В тези три кръга. В най-големия са заседавали мъжете, а после жените и децата, а къщите им са наоколо. Гьобекли е много интересен обект. Връзките ни с турските колеги през годините, говоря за праисториците, винаги са били добри. Винаги, когато аз с мои докторанти съм бил в Истанбулския университет, веднага Неджми Карул ни е давал материали, Мехмед Йоздоган - също - всичко да видим, да рисуваме по обекти. Ние сме ходили там, те са идвали тук. Защото движенията и връзките между региона са непрекъсваеми.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
