Централните банки са купували злато с най-бързия темп от края на 2024 г. насам, въпреки че благородният метал е бил подложен на натиск заради по-високите цени на петрола и лихвените проценти.
Това сочат данните от третото тримесечие, съобщава Блумбърг, цитирайки доклад на Световния съвет по златото (World Gold Council – WGC).
Там се посочва, че за трите месеца до края на септември институциите са натрупали нетно количество от 321 тона. След бавното начало на 2026 г., общият обем на покупките от началото на годината досега възлиза на 675 тона, което е малко повече в сравнение със същия период на предходната година.
Тези данни подчертават ролята на централните банки – важен двигател за многогодишното поскъпване на златото, довело до рекордно високи стойности през януари, като ключов фактор за поддържане на цените на един иначе вял пазар. От началото на войната с Иран в края на февруари благородният метал е загубил около една четвърт от стойността си, тъй като по-високите разходи за енергия подхраниха очакванията за по-рестриктивна (пролихвена) парична политика, което създава неблагоприятна среда за актив, който не носи лихва.
Почти 2/3 от изчислените покупки от страна на централните банки не са били оповестени от самите парични институции. Консултантската компания Metals Focus изчислява обема на покупките от името на Съвета, като използва комбинация от публични данни, търговска статистика и проучвания на терен, отбелязва Блумбърг.
Китай и Полша са били най-големите купувачи, чиито действия са станали публично известни през последното тримесечие, като са добавили съответно 63 т и 41 т към резервите си. В същото време Русия е била единственият голям продавач, освобождавайки 19 тона през посочения период, предаде БНР.
По-ниските цени на златото през тримесечието вероятно са насърчили някои централни банки да увеличат покупките си, коментира Джон Рийд, старши пазарен стратег в WGC. Според него, за централните банки, които имат песимистични очаквания за щатския долар, поскъпването на американската валута може да е направило прехвърлянето на част от резервите в злато по-привлекателно.
Златото поевтиня през последните месеци, тъй като войната в Близкия изток продължава да покачва цените на суровия петрол и очакванията за по-високи лихвените проценти. Въпреки това, притокът на средства в обезпечени със злато борсово търгувани фондове (ETF) е значително силен, като активите са се увеличили с 211 тона до рекордно ниво през третото тримесечие, се посочва още в доклада на WGC.
Търсенето на бижута спадна със 17% до 313 тона, най-слабото трето тримесечие, според данните на Съвета от 2000 г. насам, тъй като данъчните промени в Индия и Китай, заедно с по-високите цени, тласнаха потребителите към по-леки и по-нискокаратови бижута.
През последните десет поредни месеца Централната банка на Русия и Министерството на финансите осъществяват непрекъснати продажби на монетарно злато от държавните резерви на страната. По данни, публикувани от изданието Москоу Таймс през октомври 2026 година, темпът на съкращаване на златния запас е достигнал нива, които не са наблюдавани от голямата финансова криза и дефолта през 1998 година.
