Организацията за икономическо сътрудничество и развитие посочи, че икономическият растеж на България ще остане силен през тази година, като БВП се очаква да нарасне с 3%, преди обаче експанзията да се забави до 2,6% през 2026 г. и след това до 2,4% през 2027 г.
В последния си глобален доклад "Икономически перспективи", оповестен във вторник, ОИСР отбелязва, че
потреблението на домакинствата и правителствените разходи ще продължат да бъдат движеща сила за икономическия растеж на нашата страната. В същото време инвестициите ще бъдат подкрепени от оставащите плащания по фондовете на ЕС и подобреното доверие, свързано с приемането на еврото през 2026 г.
Ръстът на износа ще следва търсенето на ключови европейски пазари. Организацията отбеляза, че общата инфлация се е повишила поради възходящия натиск при заплатите, възстановените ставки на ДДС и по-високите цени на комуналните услуги, но ще се забави с забавянето на растежа на заплащането на труда.
ОИСР обаче предупреждава, че продължителното увеличение на заплатите може да забави дезинфлацията.
Силно увеличение на пенсиите, заплатите в публичния сектор, социалните трансфери и инвестиционните разходи, но по-слабите от планираните приходи, могат да изискват корекции на разходите, за да се поддържа бюджетният дефицит в рамките на ограниченията на ЕС, посочва още ОИСР. Умерената фискална консолидация и по-големият акцент върху разходите, стимулиращи растежа, биха помогнали за намаляване на инфлационния натиск и биха подкрепили икономическия растеж.
Структурните реформи за рационализиране на процедурите за развитие на възобновяема енергия и разрешителни за достъп до мрежата, бизнес регистрацията, лицензирането и свързването към комунални услуги биха ускорили зеления преход и биха подобрили бизнес климата, се посочва още в последния доклад на ОИСР, предава БНР.
Според експресната оценка на ОИСР, че икономическият растеж в нашата страна се засили, като БВП на годишна база нарасна с 3,2% през третото тримесечие на 2025 г. Частното и държавното потребление остават ключови двигатели за растежа, подкрепени от нарастващите реални доходи, включително заплатите в публичния сектор, особено в областта на сигурността и отбраната, растежа на кредитите и социалните трансфери. Доверието на потребителите остава високо, а продажбите на дребно продължават да растат, макар и с по-бавни темпове. Растежът на инвестициите се засили, като изпълнението на проекти на ЕС набира скорост след сформирането на ново правителство.
Нивото на безработица спадна до 3,4%, което отразява продължаващото създаване на работни места на фона на силен икономически растеж, като ОИСР очаква стабилизиране на безработицата на ниво от 3% през тази и следващите две години.
Годишната инфлация, според индекса на потребителските цени, достигна 5,3% през октомври, отразявайки натиска върху разходите, обусловен от заплатите, и силното търсене, подкрепено от затегнатия пазар на труда и индексацията на минималните заплати и пенсиите, възстановените ставки на ДДС и по-високите цени на комуналните услуги. С оглед на по-бързото нарастване на разходите за труд от производителността на труда се засили ефекта върху цените от повишените заплати, посочва ОИСР.
За 2025 г. организацията очаква инфлацията в България да достигне 3,8% (спрямо 2,4% през 2024 г.), преди да се забави до 27% догодина и до 2,4% през 2027 г.
Годишният растеж на промишленото производство продължи да се свива през 2025 г., въпреки че показа леко подобрение през септември, посочи ОИСР, като добави, че доверието остава ниско и все по-голям брой фирми отчитат недостатъчно външно търсене. Растежът на износа е възпрепятстван от слабото търсене на ключови пазари, особено в Германия. Растежът на вноса е отрицателен въпреки силния растеж на потреблението и инвестициите, като от средата на 2024 г. насам са натрупани запаси. Последните промени в световната търговска политика, включително по-високите вносни тарифи на САЩ за стоки от ЕС, ще имат умерено косвено въздействие, главно чрез по-слабото търсене от ЕС, предвид ограничените преки търговски връзки на България със Съединените щати.
Според ОИСР предстои фискална консолидация. По-ниските от планираните приходи от ДДС могат да оставят ограничен фискален простор за изпълнение на всички планове за разходи. Предвид ангажиментите за разходи за заплати на държавни служители, пенсии и социални помощи, капиталовите разходи могат да бъдат намалени, за да се поддържа бюджетният дефицит в рамките на тавана в ЕС от 3% от БВП.
Фискалната консолидация се прогнозира за периода 2026-2027 г., ограничавайки растежа на текущите разходи за заплати в публичния сектор и социални помощи, наред с намаляването на капиталовите разходи. Съгласно ангажиментите към НАТО, разходите за отбрана ще се увеличат до 5% от БВП до 2035 г. Европейската комисия разреши на България временно да надхвърли прага от 3-процентен дефицит до 2028 г., съгласно клаузата за изключителни обстоятелства, която се очаква да се използва от 2026 г. нататък. Оттеглянето на енергийните субсидии за бизнеса в сектори като хотелиерството и личните услуги от юли 2025 г. може да добави краткосрочен възходящ инфлационен натиск.
Паричните условия остават като цяло съобразени с еврозоната, но високата ликвидност на банковия сектор и интензивната конкуренция поддържат лихвените проценти по потребителските кредити под средните за еврозоната и подкрепят растежа на кредитирането. След присъединяването към еврозоната през 2026 г. ликвидността може да се увеличи допълнително, тъй като минималните изисквания за резерви ще паднат от 12% на 1%, което потенциално ще изисква по-строги макропруденциални мерки. посочва още ОИСР, като отбелязва, че по-голямата ликвидност, съчетана с подобрено доверие на инвеститорите, би могла да подпомогне инвестиционното кредитиране.
ОИСР смята, че е необходима разумна фискална политика и структурни реформи. Умерена фискална консолидация, съчетана с по-силен фокус върху стимулиращите растежа публични инвестиции в образованието и инфраструктурата, мерки за привличане на български емигранти към завръщане и активиране на пазара на труда, биха помогнали за овладяване на инфлационния натиск, за справяне с дългосрочния натиск от застаряването на населението, за създаване на пространство за разходи за зелен преход и отбрана и за стимулиране на икономическия растеж.
Рационализирането на продължителните и сложни изисквания за разрешителни за инсталации за възобновяема енергия и достъп до мрежата с цифрово обслужване на едно гише би ускорило зеления преход.
Подобряването на бизнес средата чрез опростяване и цифровизиране на процедурите за регистрация на предприятия, лицензиране и свързване към комунални услуги би намалило разходите за правене на бизнес и би привлякло повече капитал, както местен, така и чуждестранен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
