През 2024 г. в страната функционират 472 253 нефинансови предприятия – внушителна цифра, която обаче разкрива огромни регионални контрасти. Анализът на Института за пазарна икономика показва ясно: икономическата активност в България е концентрирана в няколко мощни ядра, докато цели райони остават в периферията на стопанския живот.
Най-големият магнит, разбира се, е София. В столицата са регистрирани около 134 хиляди фирми – почти една трета от всички предприятия в страната. Следват големите морски и индустриални центрове: Варна с 31 хиляди, Пловдив с 29 хиляди и Бургас със 17 хиляди активни компании. Това са градовете, които задават темпото на икономиката и оформят гръбнака на българския бизнес.
В другия край на спектъра стоят малките погранични общини. Бойница, Трекляно и Макреш имат съответно 12, 23 и 37 предприятия – числа, които говорят за хронична липса на икономическа активност и население.
Южна България – зоната с най-висока бизнес интензивност
Когато броят на предприятията се съпостави с населението, картината става още по-ясна. Южна България е двигателят на предприемаческата енергия. София води с 104 предприятия на хиляда души, а Пловдив и Бургас следват с по 89. Това са стойности, характерни за динамични градски икономики, в които услугите, търговията и индустрията се преплитат в мощна комбинация.
Любопитно е, че някои от най-малките общини в страната също показват впечатляваща бизнес активност. Морските Несебър, Приморско и Созопол, както и зимните Банско и Чепеларе, имат изключително висока концентрация на фирми спрямо населението. Туризмът създава среда, в която малкият и средният бизнес процъфтяват – от хотели и ресторанти до услуги, строителство и търговия.
Северът – голямата тиха зона на картата
Докато югът кипи от икономическа активност, северните райони остават в сянка. Там броят на предприятията е нисък, а икономическата структура е по-слабо развита. Липсата на големи градски центрове, демографският спад и по-слабата инфраструктура водят до ограничена предприемаческа динамика.
Това разделение между север и юг е един от най-устойчивите икономически проблеми на страната – и анализът на ИПИ го подчертава с особена яснота.
Къде се създава богатството: индустриалните ядра на България
Интересен извод от анализа е, че броят на фирмите не винаги е равен на високи доходи. В много общини с малко предприятия доходите са значително над средните. Причината е проста: там работят големи индустриални компании – преработващи, добивни или високотехнологични.
Точно тези предприятия са двигателите на местното благосъстояние. Такива примери са:
Средногорието – с мощни металургични и минни компании
Пловдивският регион – индустриални зони и производство
Софийският периметър – високотехнологични и логистични центрове
Стара Загора – енергетика и индустрия
Враца – тежка индустрия и производство
Габрово и Севлиево – машиностроене и електроника
Велико Търново – логистика, услуги и производство
Това са местата, където малко на брой предприятия създават голяма част от добавената стойност и осигуряват стабилни работни места.
Икономическата карта на България – концентрирана, неравномерна, но предвидима
Данните очертават ясна тенденция: икономиката на България се движи от няколко силни центъра, които привличат инвестиции, хора и иновации. София, Пловдив, Варна и Бургас са безспорните лидери. Туристическите общини са динамични сезонни играчи. Индустриалните ядра – макар и по-малко на брой – са истинските генератори на доходи.
Северът остава предизвикателство, а бъдещето на регионалното развитие ще зависи от това дали страната ще успее да създаде нови центрове на растеж отвъд традиционните.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
