Скокът в цените на петрола вече не е само международна новина, а реалност, която задейства конкретни решения в България - от компенсации за домакинствата до подготвян пакет от мерки за бизнеса. След като цените на дизела достигнаха прага от 1,60 евро за литър, държавата активира първия механизъм за подкрепа, а паралелно с това започна срещи с най-засегнатите сектори. Изказванията на финансовия министър Георги Клисурски, на представители на енергийния сектор и на бизнеса очертават ясна картина - натискът вече е факт, а следващата задача е да бъде ограничен, преди да се прехвърли върху инфлацията и цените на стоките.
Помощите са активни
Служебният министър на финансите Георги Клисурски обяви, че в най-скоро време правителството ще представи пакет от мерки в подкрепа на бизнеса заради поскъпването на горивата. Той подчерта, че вече се водят разговори със секторни организации от най-засегнатите браншове.
„Премиерът и членове на правителството се срещат със секторни организации от браншовете, които са най-засегнати от повишените цени на енергоизточниците. Важното е мерките да са ефективни и таргетирани. Искаме да пресечем инфлацията в зародиша й. Гледаме началото на веригата на доставките - най-вече транспортния бранш и цените на електроенергията“, посочи й.
Паралелно с подготвянето на тези мерки държавата вече активира първия си защитен механизъм за домакинствата. След като три последователни дни средната цена на дизела достигна 1,60 евро за литър, влезе в сила мярката за подпомагане на най-уязвимите граждани. 24 март беше третият пореден ден с тази стойност, което автоматично задейства компенсационния механизъм.
„От днес мярката в подкрепа на най-нуждаещите се физически лица в размер на 20 евро на месец е активна“, обяви Клисурски. Според правилата първата компенсация се предоставя за месеца, през който цената на бензин А95 или дизел достига или надвишава прага от 1,60 евро за три последователни дни.
Клисурски подчерта и ролята на Националната агенция за приходите (НАП), която вече публикува ежедневно средните цени на горивата. Данните се базират на фискалните бонове от бензиностанциите, което позволява проследяване в реално време. Освен това НАП извършва и проверки на пазара, така че всяко увеличение да е резултат от обективни пазарни фактори, а не от спекулативно поведение.
Помощта от 20 евро на месец ще обхване две групи граждани - тези, които вече получават социални плащания и ще получат средствата автоматично, и тези, които ще трябва да подадат заявление в дирекциите „Социално подпомагане“. Заявлението ще се подава еднократно, а изплащането ще става през месеца, следващ този, в който е активирана мярката. Основният критерий за достъп до помощта е средномесечен брутен доход до 652,41 евро, както и изискване кандидатите да притежават или да изплащат моторно превозно средство.
Пазарът на петрол между кратки спадове и трайна несигурност
Изпълнителният директор на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев описа ситуацията на петролния пазар в максимално остри формулировки, като я нарече „най-сериозната криза, която някога се е случвала“, „най-сериозното затруднение на пазара“ и „най-сериозния скок на цените“. Според него има и моменти на известно успокоение, но те са временни и крехки.
Важна част от посланието на Делчев бе, че няма опасност от физическа липса на горива в България. „Петрол има, рафинерията може да произвежда, договорила е петрол и за април, което значи, че няма да спрат доставките“, подчерта той. В същото време предупреди, че рафинерията купува суровината по международни цени и след като те растат, неизбежно растат и цените на крайните горива. Делчев изрази надежда правителството да договори удължаване на дерогацията в условията на криза, защото по думите му рафинерията снабдява 70-80% от вътрешния пазар и ако тя не бъде удължена, предприятието може да изпадне в сериозни затруднения.
Енергийният експерт Явор Куюмджиев от своя страна описа България като попаднала в „перфектната буря“ - с войни около нас, летящи цени на петрола и отказ от евтини енергоресурси наблизо. Въпреки това той предупреди и срещу паниката, като припомни, че през 2022 г. цената на петрола е достигала над 122 долара за барел, а през 2019 г. - 147 долара, и световната икономика е оцеляла.
Транспортният сектор работи на ръба
Председателят на управителния съвет на Съюза на международните превозвачи Ангел Траков пренесе темата от макроикономиката към терена на фирмите, които ежедневно купуват гориво и договарят услуги. По думите му транспортната услуга е част от ценообразуването на огромен брой стоки и услуги, а енергийният шок удря най-силно автомобилните превозвачи, защото секторът е пряко зависим от стойността на горивото. Именно затова ударът при тях идва първи и ако не бъде овладян, след него неизбежно се разлива и към цялата икономика.
Съюзът на международните превозвачи обединява над 1300 фирми, а около 85% от тях разполагат едва с между три и пет камиона. Именно тези компании са най-застрашени, защото имат минимални буфери и много ограничена възможност да поемат резки колебания в разходите. Те работят на малка печалба, а плащанията по извършените превози често идват след 30 или 60 дни, което прави всеки внезапен скок при дизела директен удар върху ликвидността им.
„Все повече фирми не приемат товари, което може да доведе до дефицит на камиони, а това допълнително може да вдигне цената на транспортната услуга“, предупреди Траков. Според него горивото формира около 30% от стойността на транспортната услуга. „Ако направим една проста сметка, че горивото се е вдигнало с 30-40 цента, ние трябва да увеличим цената на услугата с около 15 цента“, обясни той.
Газът се държи, но вече хвърля сянка върху тока и парното
Заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране тези дни показа, че макар фокусът на общественото внимание в момента да е върху бензина и дизела, тревогата вече се мести и към газа, парното и тока. Изказванията на регулатора показаха, че стои въпросът какво ще се случи след изчерпването на вече купените количества и при актуализирането на азерския договор през юли.
Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Веселин Синабов заяви, че дружеството работи с годишни договори със своите клиенти и на тази база осигурява нужните количества. Той увери, че към момента количествата по действащите договори са обезпечени и че компанията има готовност, ако се наложи, бързо да осигури допълнителен природен газ при повишено търсене.
Председателят на КЕВР Пламен Младеновски отправи може би най-важното предупреждение. Той подчерта, че до края на юни българският потребител няма да усети шоковото поскъпване, което в момента се наблюдава на европейските пазари, и че цената на „Булгаргаз“ остава една от най-добрите в Европа - с около 20 евро под цената на хъба TTF в Нидерландия. Младеновски каза обаче, че е притеснен какво ще се случва от 1 юли с новите цени на парното в София и с цените на тока. При бензина и дизела движението на петрола се вижда почти веднага на колонката, но при газа ефектът идва със закъснение, защото количествата, купени по-рано на по-ниски цени, първо трябва да бъдат изчерпани. След това вече започват да влизат по-скъпите доставки.
Кога скъпият петрол става обща инфлация
Анализ на Института за пазарна икономика подрежда кризата в по-хладна и числова перспектива, като започва от основния въпрос - как точно динамиката на петрола се пренася върху българската икономика и дали има логика компенсациите да бъдат насочени именно към горивата. От ИПИ подчертават, че правителството с право е фокусирало вниманието си върху потенциалния бъдещ ефект върху домакинските бюджети, защото по-скъпите горива, транспорт и пластмаси се калкулират в цените на почти всички стоки и услуги. Веднага след това обаче идва важното уточнение - размерът на ефекта е различен по отделните категории, а дизайнът на политиките няма как да бъде разумен, ако не се отчита къде ударът е силен и къде е по-ограничен.
Сравнението, което ИПИ прави между дългосрочната динамика на цените на петрола и на потребителската инфлация през последните три десетилетия, води до няколко ясни извода. В по-общ план периодите на по-скъп петрол действително се асоциират с по-бързо повишаване на общия индекс на потребителските цени - това е видимо през 2005-2007 г., през 2011-2015 г., а също и след руската инвазия в Украйна. С други думи, допускането, че скъпият петрол означава по-широко повишаване на ценовите равнища в икономиката, е оправдано. В същото време ИПИ отбелязва, че острите краткотрайни пикове в цената на петрола имат умерен ефект върху общия индекс на потребителските цени, дори когато се приложи тримесечен лаг, който отчита времето, нужно на производители и търговци да пренесат разхода към крайните цени. Това означава, че във веригите на доставки има известни „луфтове“, които временно защитават потребителите от борсовата волатилност.
При храните картината е по-слаба и по-забавена. ИПИ вижда най-ясна корелация между поскъпването на петрола и хранителната инфлация през 2022 г., но веднага предупреждава, че тогава е имало и други мощни фактори - рекордно високи цени на природния газ, сътресения при електроенергията, торовете и зърното. Затова и днес прякото обвързване на бъдещото поскъпване на храните единствено с петрола би било опростяване на проблема.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
