Въпреки апокалиптичните прогнози, държавният бюджет не се намира в колапс, а в етап на разширена фискална политика, типична за постпандемичния период. Това твърдят икономистите Румен Гълъбинов и Лъчезар Богданов, според които макар държавните разходи да растат по-бързо от икономиката, дефицитът остава управляем, а дългът под контрол.
Дефицитът е реален, дългът остава нисък
„Положението не е бедствено. Разликата между приходи и разходи се запазва в рамките на 3% дефицит и няма основания да се смята, че данните са манипулирани“, коментира Румен Гълъбинов пред Нова телевизия. Той уточни, че новият държавен дълг основно финансира стария и че ключовият показател е съотношението дълг към БВП – около 30%, което поставя България сред най-стабилните държави в ЕС.
Според него експанзионният характер на бюджета след Ковид-19 е закономерен – средствата се насочват към стимулиране на икономиката и публичните услуги, без това да застрашава фискалната устойчивост.
Разходите растат по-бързо от икономиката
Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов обаче предупреди, че държавата е преминала към модел, в който харчи повече, отколкото икономиката може да поддържа чрез данъците. „Дълги години преразпределяхме около 40% от БВП, в добри времена дори 37%. Сега държавата иска да похарчи 45%. Данъчната система няма капацитет да събере толкова“, каза той.
Богданов подчерта, че разходите растат по-бързо от икономиката, което неизбежно ще доведе до натиск за вдигане на данъци. „Ще дойде момент, в който и това няма да ни спаси от свръхдефицит, както се случва в Румъния“, предупреди икономистът.
Администрацията и реалната икономика – различни посоки
Гълъбинов смята, че България може да подобри ефективността на публичния сектор чрез съкращаване на излишните щатове с около 10%, без това да засегне реалната работа на администрацията. Богданов добави, че празните щатни бройки често се използват за вътрешно преразпределение и бонуси, вместо за реални структурни промени. „От 2011 г. населението в работоспособна възраст е намаляло с 20%, а заетите в обществения сектор са нараснали с 3%“, каза той.
И двамата експерти са единодушни, че бюджетът за 2026 г. не е катастрофален, но поставя България пред избор – дали да продължи с разумна фискална политика или да допусне разходите да изпреварят растежа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
