Жилищният картина в България е такава на комбинация от студ, пренаселеност и нарастващи цени. Това твърди новият доклад на Евростат Housing in Europe 2025. Данните обхващат периода 2010-2024 г. и показват сериозен контраст при жилищата в Западна и Източна Европа. Този анализ очертава структурни проблеми, които поставят България сред страните с най-трудни условия на живот в рамките на Съюза.
Липса на пространство: Всяко трето домакинство е засегнато
Според доклада през 2024 г. 34% от българите живеят в пренаселено жилище, което ни поставя на трето място по този показател в Европейския съюз. Анализаторите уточняват, че това означава не просто “повече хора в една стая“, а трайна липса на пространство за нормално семейно съжителство - липса на отделни стаи за деца, невъзможност за уединение, стари жилища, които не отговарят на съвременните нужди. Пренаселеността е характерна за семейства с по-ниски доходи, млади двойки, живеещи с родители, и цели домакинства, които не могат да си позволят по-голям апартамент. В челната тройка по този негативен показател в ЕС, освен България, попадат още Румъния и Латвия.
Данните сочат, че делът на пренаселените жилища у нас е два пъти по-голям от средното за ЕС, което е 17%. За контраст, държави като Кипър, Малта и Нидерландия регистрират едва 2-5% от населението в пренаселени домове, което показва огромна разлика в жилищните стандарти. Въпреки че пренаселеността в България е намаляла значително от 2010 г., когато е била над 47%, проблемът остава хроничен. Специално в големите градове, където цените са най-високи, се наблюдава и най-сериозен натиск върху младите семейства и домакинствата с деца.
Отоплението: Критичен показател
Отоплението е друг ключов показател, който разкрива качеството на живот и наличието на енергийна бедност. В България ситуацията е критична. 19% от хората у нас не могат да поддържат дома си достатъчно топъл, което ни нарежда на първо място в ЕС, заедно с Гърция. Това е един от базовите индикатори за енергийна бедност. Отбелязва се, че масово сградите в страната ни са стари и енергийно неефективни, което прави поддържането на адекватна температура изключително скъпо. Делът на неадекватно отоплените жилища в България е повече от два пъти над средното европейско равнище от 9%. Тук контрастът с държави като Финландия и Словения, където е под 3%, е огромен и показателен за пропастта между запад и изток. Доклади на Института за икономически изследвания на БАН сочат, че въпреки относително по-ниските цени на енергията у нас, делът на разхода за енергия от разполагаемия доход на домакинствата остава най-висок в ЕС. Според Съвместния изследователски център на ЕС България е сред страните с най-високи нива на трайна енергийна бедност, засягаща над 10% от населението в дългосрочен план.
Всеки пети българин има забавени плащания
България е на второ място в ЕС по дял на хората, които живеят в домакинства с просрочени сметки - за наем, ипотека или комунални услуги. Всеки пети българин (19%) има забавени плащания. Този резултат показва сериозни финансови затруднения на домакинствата, като само Гърция има по-лоши показатели (43%).
Предупреждението на Евростат е ясно и то е, че финансовата несигурност е широко разпространено явление, което директно влияе върху качеството на живот. Данните за 2024 г. потвърждават, че 18,8% от българите са живели в жилища с просрочени задължения, което е тревожно висок процент. За сравнение, страни като Нидерландия, Чехия и Белгия регистрират нива под 5%. Тези просрочия оказват натиск не само върху бюджета на домакинствата, но и върху цялостната финансова стабилност и достъпа до основни услуги. Анализите показват, че близо една пета от разполагаемия доход на българите отива за покриване на жилищните разходи, което е над средното за ЕС.
Парадоксът на собствеността
Данните на Евростат разкриват един от най-интересните социални феномени на континента: високият процент на собственост не гарантира по-добър живот. През 2024 г. средно 68% от европейците живеят в собствено жилище, докато останалите 32% са наематели. Тук обаче се наблюдава рязко разделение между Изтока и Запада. Румъния (94%), Словакия (93%) и Хърватия (91%) са абсолютни шампиони по собственост, подобно на България. На обратния полюс е икономическият двигател на Европа - Германия, където наемането е по-разпространено и 53% от населението са наематели, следвана от Австрия и Дания. Статистиката показва, че в богатите икономики хората са по-мобилни и по-склонни да живеят под наем, докато в Източна Европа собствеността се възприема като единствената сигурност, дори когато жилището е старо или тясно. Този дисбаланс рефлектира пряко върху комфорта на живот. Средно в ЕС се падат по 1,7 стаи на човек. В държави като Малта, Белгия и Нидерландия хората разполагат с простор от над 2 стаи на човек. В същото време в Словакия и Румъния този показател пада до 1,1 стаи, което обяснява усещането за липса на лично пространство. Интересен е и контрастът при типа на жилищата. Докато 51% от европейците живеят в къщи, а 48% в апартаменти, разпределението е силно зависимо от урбанизацията. В големите градове 73% от населението е сбито в апартаменти. Ирландия е уникален пример, където 90% от хората живеят в къщи, докато в Испания и Латвия апартаментите доминират с близо две трети дял. Докладът засяга и феномена на “недозаетите” жилища, т.е. домове, които са твърде големи за нуждите на обитателите си. Това обикновено са възрастни двойки, останали сами след напускането на децата. Цели 33% от жилищата в ЕС попадат в тази категория, като в Кипър и Ирландия този дял достига до 70%. Това създава парадоксална ситуация на пазара - младите семейства се тъпчат в пренаселени апартаменти, докато огромен жилищен фонд стои полупразен, блокиран от възрастното население, което не може или не иска да се премести.
Ценовият шок
Ако усещате, че покупката на дом става все по-недостижима мисия, статистиката го потвърждава категорично. За периода между 2010 и 2024 г. цените на жилищата в ЕС са скочили средно с 53%. Този ръст не е плавен, а експлозивен, особено след 2020 г. Някои държави са преживели истински ценови шок. Унгария регистрира увеличение от 231%, Естония с 228%, а Литва със 179%. Това означава, че стойността на имотите там се е утроила за малко повече от десетилетие. Наемите също следват тази възходяща спирала, макар и с по-умерени темпове - ръст от 25% средно за ЕС. Изключение прави Гърция, където е отбелязан спад както при наемите, така и при цените, което е ехо от дълговата криза.
Строителството също става все по-скъпо удоволствие. Индексът на цените в строителството се е повишил с 56% за разглеждания период. Унгария, България и Румъния са лидери по поскъпване на строителната продукция, което директно се пренася върху крайния купувач. Това прави новите жилища лукс, който все по-малко хора могат да си позволят без огромни банкови заеми. Достъпността на жилищата се превръща в основен социален проблем, особено в големите градове. Близо 10% от градското население в ЕС живее в домакинства, където разходите за жилище „изяждат“ над 40% от разполагаемия доход. Това се нарича „свръхтежест“ на жилищните разходи. В Гърция положението е най-драматично. Там 29% от хората в градовете са в тази категория. Средно европейското домакинство отделя 19% от дохода си за покриване на жилищни нужди. Но за хората в риск от бедност тази тежест скача до 37%. Това поставя най-уязвимите групи в ситуация на постоянен финансов стрес, принуждавайки ги да правят компромиси с храна, здравеопазване или отопление, само за да запазят покрива над главата си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
