Днес, когато топкурортът ни вече се пука по шевовете за празниците, да си спомни за величието на Старо Банско. То не се измерва с туристически поток или инвестиции, а с онова невидимо богатство – общността.
Хората са се познавали, разчитали са един на друг и са живели с ясното съзнание, че личният успех няма стойност без общото благо. Това е ценностна система, която днес, за съжаление, звучи почти утопично. То я има нам културната памет, съхранена в камък, дърво и човешки истории. Град, в който домовете не са били просто сгради, а крепости на духа, а хората – носители на ценности.
Историците и етнографите са единодушни, че Банско през XVIII и XIX век се оформя като икономически и духовен център в Пиринския край. Развитието на търговията, занаятите и образованието превръща града в средище на будни хора – търговци, книжовници, строители, учители.
Банските къщи, изградени от масивен камък и дърво, със скрити вътрешни дворове и високи зидове, носят белезите на едно време на несигурност, но и на изключителна организираност и самочувствие. Те са били символ на устойчивост.
Всеки дом е функционирал като малка общност – със строго разпределени роли, но и с дълбоко чувство за взаимна отговорност. Мъжете са пътували като търговци из цялата Османска империя и Европа, а жените са държали дома, възпитавали децата и са били пазителки на традицията.
Училищата, читалището и църквите са били пространства на общност, в които се е формирала не просто грамотност, а морал.
Да бъдеш уважаван човек е означавало да бъдеш честен, работлив и полезен на другите.
Днес този свят често оживява в картини, фотографии и разкази на потомци, които носят на туристите памет за време, в което човешкото достойнство е било мерило за стойност, пише в репортаж Топпреса.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
