В северозападните склонове на Пирин, там където планината диша бавно и дълбоко, а тишината има вкус на смола и древност, се е сгушило село Мечкул – място, което не просто съществува, а разказва. И ако Мечкул е книга, то Христо Димитров е нейният пазител – човекът, който не позволява нито една страница да бъде откъсната, нито една легенда да бъде забравена.
Снимка: Друми в думи
Той нарича своята мисия „раклата на спомените“ – невидим сандък, в който събира истории, предания, случки, шепот от каменни зидове и мъдрост от старите книги. Христо вярва, че човек без корени е само сянка, а народ без памет – дърво без ствол. Затова пази миналото така, както други пазят дом – с грижа, с обич и с онази тиха упоритост, която само истинските родолюбци носят в себе си, разказва ilindenpres.bg.
„Селото ни е като малка Света гора“, казва той. И когато го слушаш, разбираш, че не преувеличава.
Девет хилядолетия история, събрани в едно село
Мечкул не е просто точка на картата. Това е място, където времето се е наслоявало пласт след пласт – от неолита, през тракийските племена, римските пътища, кръстоносните походи, турските потери и хайдушките чети. Земя, по която са минавали съдби, армии, търговци, поклонници.
Христо Димитров е човекът, който държи нишката на тази деветхилядолетна история. Той знае къде е минавал древният път на виното, къде са били тракийските оброчища, къде са се къпали самодивите и къде е стъпвал Крали Марко. И разказва – на местни, на туристи, на чужденци, на всеки, който иска да чуе.
Храмове, изгорели и възкръснали
В Мечкул камбаните винаги са били повече от звук – те са били памет.
Първата голяма църква в района – „Св. Пророк Илия“ – е построена през 1805 г. от дялан камък, с вградени гърнета за акустика и водопровод от калени тръби. Тук, според легендите, е кръстено детето на Катерина Цилка – жената, отвлечена при аферата „Мис Стоун“. Храмът е изгорен по време на войните, но стенописът на Христос до олтара оцелява – като знак, че светлината винаги намира пролука.
Втората църква – „Св. св. Петър и Павел“ – е издигната през 1892 г. и украсена от банския зограф Михалко Голев. Тя е каменна, трикорабна, с открит трем и с онзи особен пирински дух, който не може да се сбърка.
Снимка: Илинден прес
Но най-голямото чудо е параклисът „Св. Мина“, построен върху древно тракийско светилище. Христо и местните хора го възстановяват през 2012–2014 г., след като пророчицата Ванга посочва мястото като свято. Оттогава всяка година на 11 ноември тук се стичат стотици миряни. Камбаната звъни, курбанът се освещава, а хората си тръгват с усещането, че са докоснали нещо по-голямо от тях самите.
Пиринският Стоунхендж – каменният град на чудесата
Само на два километра от селото се издига мегалитното светилище „Св. Мина“ – каменен град, който местните наричат Пиринския Стоунхендж. Огромни скални фигури, подредени сякаш от ръката на древен архитект, пазят тайната на хилядолетия.
Снимка: Друми в думи
Тук са каменните „гардове“, тронът на Крали Марко, фигурите на Кирил и Методий, животински образи, скалният масив Чучулигата. Тук е и прочутото провиралище – каменна арка, под която хората минават, за да се очистят от зло и болка. А до него – плочата със стъпката на Марко Кралевити, пълна с лековита вода.
От върха на светилището Кресненското дефиле се разкрива като картина – Струма блести като змейова люспа, а пътят за Гърция се вие като нишка на съдбата.
Самодивските вани, каменните лица и липата-ламя
Край реката са издълбани гранитни корита – гладки като порцелан. Христо разказва, че тук са се къпали самодивите, а според други – тракийските принцеси. Вековната липа, израснала между скалите, се е извила като огнедишаща ламя. Каменните глави гледат строго, сякаш пазят входа към друг свят. А една от скалите прилича на гигантско щраусово яйце – природна шега или древен знак, никой не знае.
Мечкулският водопад – скритият великан на Пирин
На река Мечкулска се спуска най-високият водопад в Пирин – 51,3 метра водна светлина. Дълго време е бил тайна, известна само на местните. Днес все повече туристи идват да го видят – и остават без думи.
Човекът, който не позволява камбаната на историята да утихне
Христо Димитров е не просто разказвач. Той е пазител. Мост между поколенията. Човек, който вярва, че историята е сила, която ни държи изправени.
„Иван Вазов е казал, че всеки трябва да е полезен на другите с това, което има и може. Аз имам тези истории. Това е моето богатство. И моята мисия е да го предам“, казва той.
И го прави – ден след ден, година след година. Защото знае, че когато паметта е жива, и народът е жив.
Мечкул – малко село, голямо чудо
В Мечкул няма шумни площади, няма тълпи, няма суета. Има камъни, които говорят. Има вода, която лекува. Има легенди, които дишат. Има човек, който пази всичко това.
Има чудо.
И то е българско.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
