ЕЦБ няма да определя бюджета, когато България стане част от еврозоната. Ако чуе подобно нещо, на ЕЦБ ще й настръхнат косите. Това е чиста манипулация, фейк новина, няма нищо вярно в нея”. Това обяви в ефира на предаването “РеВизия” по NOVA News икономистът Георги Ганев. Той беше категоричен - ЕЦБ прави прогнози за България и прегледи на развитието и само ще ни казва как бюджетът влияе на икономиката.
Ганев коментира бъдещото място на България в Управителния съвет на Европейската централна банка и какво ще бъде значението на работата на банката за българите.
"За нас чисто битово промяната няма да е голяма, особено за домакинствата, с изключение на това, че ще се оперира в евро в страната и всички неща, свързани с това превалутиране. За бизнеса ще има малка промяна, защото няма да има нужда да имат две сметки - една в евро, една в лева, както и няма да има нужда да превалутират. За търговските банки - промяната е съществена, защото вече ще има достъп до финансиране от страна на централната банка, досега БНБ нямаше право да финансира подобни банки. Вече ще има улеснение - БНБ ще има право да отпуска такива заеми", заяви той.
По думите на Ганев ЕЦБ е интересна, защото е първата в историята на човечеството наднационална централна банка, работеща с фиатни пари. „Тя ще обхваща 21 страни и всички те участват във формулирането на паричната политика, тоест - те всички са ЕЦБ. България ще стане част от този процес. В заседанията на УС участват общо 27 души, но винаги гласуват 21 и има академична причина за това. България ще има 1 от 21 гласа и ще гласува в 11 от 16 заседания. Това означава, че имаме 3,3% тежест в гласуването, което е тройно на тежестта на българската икономика от общата в еврозоната".
Все пак трябва да имаме предвид, че гуверньорът на БНБ ще бъде на всяко заседание на банката и ще има право да изказва българската позиция на всяко едно заседание, без значение дали на него ще има право на глас или не.
Какво обаче се промяна в работата на БНБ, която до 31 декември на 2025 година ще оперира в режим на Паричен съвет, по-познат като Валутен борд?
"До момента при валутен борд БНБ нямаше право да определя лихвени проценти, просто съобщаваше един технически процент, не е въпрос на политика. Нямаше право да отпуска заеми на търговските банки, нямаше право да купува ДЦК, тоест да финансира правителството и да регулира лихвения процент, можеше да регулира минималните задължителни резерви на банките, но сега губи това право, ще го прави ЕЦБ".
Един от най-важните въпроси е този за основните лихвени проценти. В режим на валутен борд БНБ няма право да ги определя, а като част от ЕЦБ България ще участва във взимането на решенията, определящи нивото им.
"Три са основните лихвени проценти, които определят централните банки. Първо - чрез манипулиране на количествата ценни книжа, които купува и продава, определя лихвения процент на тези държавни ценни книжа. Така обикновено се сваля лихвата по дълга на страни, които плащат прекалено високи лихви, заради своята калпазанщина. Другият лихвен процент е т.нар. сконтов лихвен процент - лихвата, по която централната банка финансира търговските банки. Третият е лихвеният процент, който централната банка плаща на търговските банки, заради това, че те си държат парите на депозит при нея".
Всичко това заедно на практика представлява т.нар. парична политика - това е работата на централните банки, докато преследват инфлационната си цел и ако тази цел е постигната да използват своите инструменти да стимулират развитието на икономиката, поясни Ганев.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
