Засилват се очакванията за по-нататъшно намаляване на инфлацията в еврозоната, което може да позволи повече намаления и на лихвените проценти в страните-членки. Всичко това може да доведе до рязко забавяне на растежа на заплатите в страните, които са въвели единната европейска валута, сочат прогнози на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Междувременно в България, все още стремяща се към членство в еврозоната нещата са малко или много феноменални - доходите растат стабилно и на моменти сериозно, но дори и при това положение повечето работещи не успяват да се справят с повишаването на цените на стоки и услуги.
Нагоре-надолу в еврозоната
Основният показател на ЕЦБ за бъдещия ръст на заплатите в еврозоната продължава да показва рязко забавяне през 2025 година. Според публикувания от банката измерител за проследяване на заплатите през четвъртото тримесечие те ще нараснат с 1,6% на годишна база. Това е малко над прогнозата за 1,5%, направена през март, и далеч от пика от 5,3%, регистриран през 2024 година.
През април базираната във Франкфурт финансова институция понижи разходите по заемите за седми път, но не се ангажира с по-нататъшни стъпки на фона на това, което централните банкери определиха като „изключителна“ несигурност около търговската политика на САЩ. Инфлацията в еврозоната се забави до 2,2% през март, като председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че задачата за достигане на целта от 2% е „близо до изпълнение“.
Цените в сектора на услугите, където заплатите играят голяма роля, все още нарастват бързо, но през последните месеци и този ръст се стабилизира. Лагард заяви, че „растежът на възнагражденията там също постепенно намалява“.
В подкрепа на това публикуваното проучване на ЕЦБ показа по-голяма увереност сред работодателите, че растежът на заплатите ще се успокои още повече. Сега се очаква той да достигне 3% и 2,5% съответно през 2025 и 2026 г. спрямо 4,3% през 2024 година. За 2025 г. показателят е с 0,5 процентни пункта по-нисък отколкото в предишните кръгове на проучването.
Договорените последни споразумения за заплащане подкрепят това мнение. В Германия профсъюзите, представляващи около 2,5 млн. работници в публичния сектор, се съгласиха на увеличаване на заплатите с 3% през тази година и с 2,8% през 2026 г., като го нарекоха „трудно споразумение в трудни времена“. Това е равнище, което се разглежда като съответстващо на ценовата стабилност.
Инвеститорите прогнозират по-нататъшно намаляване на лихвените проценти на ЕЦБ, отчасти поради несигурността в световната търговия и засилването на еврото. Влошаването на икономическите перспективи може също така да затрудни профсъюзите да прокарат споразумения за заплатите, които биха обезпокоили централната банка на еврозоната.
В България - феноменално, но докога
Заплатите в България растат с по-бърз темп спрямо този в еврозоната, но това далеч не е причина за успокоение. Проблемът е, че макар официално растежът да изпреварва инфлацията, доходите пак не успяват да ни доведат до средните, да не говорим за най-добрите (!) нива в еврозоната, дори в ЕС като цяло. А и изгледите са това надбягване между заплати и цени да продължи, но пак да не доведе до най-желания за работещите изход.
Проучване на инициативата "Мърсър Марш Бенефитс" показва, че средното увеличение на възнагражденията в България през 2024 г. е било 7 на сто. Фирмите са предпазливи за настоящата 2025 г., като в общи линии планират да запазят сегашните нива на заплащане. Експерти коментират, че растеж на заплатите ще е все по-труден за редица работодатели и през 2025 г., а има и такива, при които заплащането ще остане без промяна.
Хора от HR сектора смятат, че има вероятност заплатите в България да се увеличат, особено за хората в IT сектора или тези, които присъстват на пазара на труда с по-специфични умения. Растеж във възнагражденията в рамките на умерените за България 5-6% ще има вследствие на прогнозите за забавяне на икономическия растеж.
През 2024 г. брутната заплата средно е най-висока в IT сектора - 9200 лв. за директорите (при 6369 лв. за целия пазар на труда), 5547 лв. за специалисти (3731 лв. за общия пазар) и 2637 лв. сред тези на оперативни нива (при 2123 лв. за общото положение). Повишаването на заплатите по позиции е 6% при висшия мениджмънт, 8,3% при мениджмънта, 8,6% при специалистите и 10,5% на оперативно ниво.
Що се отнася до държавния сектор у нас нормално е синдикатите да искат увеличаване на средствата - не с 5%, както реши правителството и заложи в Бюджет 2025, а с поне 10 на сто. Нова това няма как да стане, категоричен и министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. Не считам, че в този бюджет, на този етап, това може да се случи, лаконичен бе той в отговор на настояването на профсъюзите. А напрежението в някои сектори не стихва и вече има готовност за протести.
Направихме невъзможното от „дупка“ от 18 милиарда лева да направим бюджет, да спазим швейцарското правило за пенсионерите, да има великденски добавки, колкото и да са минимални, да не вдигнем данъците, което беше изключително важно, да има 5% повишаване на заплатите, припомни министърът. Мисля, че на този етап много трудно може да стане нещо повече, посочи той. Непрекъснато се среща с работодателските организации и синдикатите, на засега най-важното е обсъждането на транспонирането на европейската директива за адекватните минимални работни заплати.
Доходи спрямо цени – гледната точка на синдикатите
Профсъюзите в България постоянно (а това е и работата им по условие!) настояват за повишаване на заплатите – най-вече в държавния сектор, където това става трудно, но и в частните бизнеси, в които също работят нормални българи. И техният основен аргумент е, че България е в порочен кръг – доходите все растат и пак „все“ не успяват да догонят инфлацията и да „убият“ нейното негативно въздействие.
С 4,6% на годишна и с 3,2% на тримесечна база се увеличава необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота към края на март, показаха най-новите данни на КНСБ. За един работещ, сам живеещ, въпросният доходи достига 1521 лева, а за тричленно домакинство с двама работещи и дете до 14 години – 2738 лева. Близо 2000 лв. бруто трябва да получава човек, за да има необходимия нетен размер за издръжка, са изчислили още от синдиката. В семейство с двама работещи всеки от тях трябва да взема поне 1764 лева бруто, а ако само един от родителите в тричленно домакинство се труди, неговият доход от заплата трябва да е не по-малък от 3528 лева.
Картинката е нерадостна… Към февруари тази година 1,59 млн. от наетите лица у нас са с осигурителен доход под заплатата за издръжка от общо 2,58 млн. осигурени (без земеделски производители, самоосигуряващи се и др.). Спрямо година по-рано – февруари 2024 г. - броят на лицата с недостатъчен за издръжка доход, нежно наричани от профсъюзите „работещи бедни“ намалява с мизерните 38 хиляди. Също към февруари т.г. лицата, наети на минимална работна заплата (МРЗ) на пълно работно време, са 13,3% (282 хиляди), а от общо наетите на заплатата до размера на МРЗ (570 хиляди лица) близо 288 хиляди работят на непълно работно време.
Сред факторите, довели до увеличаване на размера на заплатата за издръжка, са поскъпването на природния газ (през март регулираната цена на годишна база отчита ръст от 52,1%, а спрямо предходното тримесечие увеличението е с 15,4%) и на тока за бизнеса (растеж от 65% на годишна база и спад от 26% на тримесечна). Тревожното е, че през последното тримесечие цените на производител достигнаха ръст от 16,2 на сто. Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи растеж в цените от 3%, а на годишна - от 4 процента.
За първото тримесечие на тази година необходимият доход за храна и обществено хранене е 606 лв. за едно работещо лице. Групата на хранителните стоки поскъпва с 3,4% на тримесечна баса и с 5,6% на годишна. За първите три месеца хлябът поскъпва с 18,6%, кафето, чаят и какаото – със 7,2%, слънчогледовото олио с 4,9%, зеленчуците с 4,8 на сто. За една година увеличението на олиото е 13,9 на сто, а млякото и млечните продукти са поскъпнали с 5,1%, като при сиренето ръстът е със средно 7,9 на сто.
Олиото ни е най-скъпо, краставиците са ни най-скъпи, дава пример главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Според него растежът на цените за малката потребителска кошница, в която са включени 20 основни и жизненоважни стоки, за едногодишен период е 5,5 процента. След връщането на ставката на ДДС на 20% за брашното и хляба през първото тримесечие на годината и двете стоки са поскъпнали, като на годишна база за брашното увеличението е със 17,8%, а за хляба – със 17,9 на сто, отбелязва Костов.
Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти само 9 пъти. В съседна Румъния например кошницата с основните продукти може да се закупи 16,8 пъти. Страната ни продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави-членки на Евросъюза. У нас трябва да се работи от началото на годината до 24 май, за да се изкара минималната заплата, която на месец получават работещите в Люксембург, и четири месеца и половина, за да се получи месечният минимален доход в Германия.
Регионалната картинка у нас
Къде заплатите в България растат най-бързо на регионален принцип? Отговорът на този въпрос мъчи умовете и на икономистите, и на профсъюзните деятели. Но реалностите са такива - икономическото развитие на отделните части на България, да не говорим за градовете, е изключително неравномерно и това естествено се отразява на доходите.
Добрич се превърна в лидер по темп на нарастване на средната работна заплата в България, достигайки впечатляващите 20,2% годишен ръст за последните 12 месеца, показват най-новите данни на Националния статистически институт (НСИ). Старата столица Велико Търново заема втора позиция в тази положителна тенденция с 18,8% увеличаване на възнагражденията. Неочакваната изненада в статистиката е Видин – град, традиционно асоцииран с ниски доходи, който сега демонстрира значителен напредък със своите 18% растеж.
Съвсем очаквано за четвъртото тримесечие на 2024 година столицата София продължава да доминира класацията на средните брутни възнаграждения с 3287 лева. На другия полюс се намира Смолян с едва 1602 лева. Различията в годишния ръст между отделните области са не по-малко драстични – докато Добрич бележи посоченото вече над 20% увеличение, съседната област Търговище не успява да достигне дори 8 на сто.
Според данните на НСИ средната брутна работна заплата за страната през последното тримесечие на 2024 година е 2413 лева. Сред градовете с най-високи възнаграждения след София се нареждат Варна с 2271 лева, Враца с 2234 лева, София-област с 2156 лева, Стара Загора - 2083 лева и Русе - 1985 лева. Впрочем настъпили са интересни промени в подреждането на градовете. Перник е регистрирал значителен спад, падайки от 9-о на 14-о място. Видин успява да се измъкне от последната позиция, изпреварвайки Кюстендил и Благоевград.
На дъното по темп на увеличаване на заплатите остава Търговище с едва 8 процента. Стара Загора също показва скромен ръст от 9,1 на сто. В същото време Плевен бележи забележителен напредък, издигайки се от 15-о на 10-о място и изпреварвайки Разград, Шумен и Пазарджик. Относително висок ръст се наблюдава и в Монтана – 16,1 на сто.
Какво ще стане след въвеждането на еврото?
Ускоряването на растежа на работните заплати би бил най-стабилният и статистически значим ефект от присъединяването на България към еврозоната през 2026 година, ако се следва опита на страни, които вече са приели еврото, смята проф. д-р Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. Той отбелязва обаче, че за да се запази конкурентоспособността на икономиката ни, бъдещето нарастване на заплащането трябва да се поддържа в съответствие с производителността на труда. Според Йоцов, ако изоставането на производителността не се навакса, това може да доведе до първоначална инфлация, подкопаваща реалния ръст на работните заплати. С други думи пак си оставаме в порочния кръг…
Йоцов анализира пазара на труда в 11 страни от Централна и Източна Европа, 6 от които са част от еврозоната. Той посочва, че голяма част от положителните тенденции след 2000 г., сред които - нарастващо равнище на заетост, спадаща безработица, по-високи заплати и по-висока производителност, се дължат преди всичко на интеграцията в Европейския съюз, а не толкова на приемането на единната европейска валута. В този смисъл не смяната на валутата, а структурните реформи, инвестициите в човешки капитал и достъпът до единния пазар на ЕС са основните двигатели на конвергенцията, посочва икономистът от БАН.
Според доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева от СУ "Св. Климент Охридски" по отношение на очакванията за развитие на пазара на труда се очертават тенденции, като продължаващ спад на работната сила и на заетостта, нарастване на дела на заетите с висше образование в условията на излишък на такива кадри, както и недостиг на работна сила от лица със средно образование. Този недостиг няма да бъде компенсиран без промени в трудовата мобилност и в миграционните процеси. Очаква се и по-слабо търсене на работници с основно и по-ниско образование, което може да задълбочи социалните и икономически предизвикателства.
Очакваният недостиг на работна сила и нарастващото заплащане ще доведат до увеличаване на инвестициите в автоматизация, дигитализация и нови технологии като начин за компенсиране на дефицита на кадри. Въвеждането на еврото в България също ще има въздействие. Очаква се това да има положителни ефекти, сред които по-нисък валутен риск, по-добър достъп до финансиране, по-ниски лихвени проценти и по-лесна интеграция с европейските пазари, посочва Ганева.
Макар дебатът около еврото у нас да продължава да се води почти изцяло на политическо ниво, а важните послания и експертните оценки често да остават незабелязани, най-важното си остава едно. Според експертите приемането на еврото ще подкрепи ръста на заплатите, ще има положителен ефект върху заетостта, като в същото време ще засили процесите на по-нататъшна иновация във всяка сфера на бизнеса.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
