След въвеждането на еврото се отчита относително нарастване на заетостта и особено изразено увеличение на заплащането за труд. Това се казва в анализ на Съвета за икономически анализи на тема „Макроикономически ефекти от въвеждането на еврото“.
Опитът на други страни от Източна Европа приели еврото показва, че на пазара на труда се наблюдава увеличение на заетостта и заплащането на труд, като ефектите върху заетостта са особено изразени в т.нар. нетъргуеми сектори: строителство, търговия на дребно, хотелиерство и ресторантьорство. При инвестициите в трайни активи се откроява средносрочно повишение не само на инвестициите в сгради и инфраструктура, но и в активи, свързани с иновации и дигитализация. Ефектите върху външната търговия са по-умерени – отчетливо нараства вносът, докато износът остава стабилен. Това е индикатор, че стимулиращите въздействия от еврото се проявяват най-вече чрез вътрешното търсене, а не чрез увеличаване на експортния потенциал.
За България се очаква по-ограничен стимулиращ ефект в сравнение с други нови членки на еврозоната, тъй като десетилетията със стабилен валутен борд вече са редуцирали валутния риск в по-голямата му част. Въпреки това ръстът на цените на жилищата и фондовия индекс преди и около положителния конвергентен доклад подсказва, че ефектите биха могли да бъдат и по-значими.
Присъединяването към еврото е съпроводено с увеличение на дела на заетите в тези отрасли, което е пряко следствие от стимулиращия ефект върху вътрешното потребление, пише в анализа, предава pariteni.bg.
Според него приемането на единната валута по своята същност премахва специфичния остатъчен валутен риск, съществуващ при местната валута. Това постепенно се пренася към други рискове в икономиката, например лихвения риск и ценовия риск в местните финансови и реални активи. Намалените рискове от своя страна водят до компресия на рисковата премия и до повишена инвестиционна привлекателност на страната спрямо чуждестранните инвеститори. В резултат лихвените нива в икономиката (краткосрочни и дългосрочни) спадат, а цените на активите се увеличават.
Промените в лихвените нива и цените на активите се пренасят към реалната икономика чрез добре познати макроикономически канали на трансмисия, сходни с тези на стимулираща парична политика на централната банка. Това включва по-високо съвкупно търсене (потребление и инвестиции) и ръст на кредитирането. Увеличеното съвкупно търсене води до по-голямо търсене на работна сила, което повишава заетостта и заплащането на труд. По-високата заетост води до повишаване на брутния вътрешен продукт (БВП), докато по-високото заплащане на труд се пренася частично върху ценовото равнище.
За разлика от стимулиращата парична политика, обаче, макроикономическите ефекти при елиминиране на остатъчния валутен риск са по-трайни.
Други възможни канали на въздействие са свързани с намаляване на ликвидния риск в банковия сектор в резултат на по-ниски задължителни минимални резерви и засилена роля на централната банка като кредитор от последна инстанция, както и с намаление на трансакционните разходи при обмяната на местна валута в евро. Първият канал би имал ефект върху икономиката, сходен с този при намаляване на валутния риск, докато вторият канал се очаква да се отрази основно върху двустранните търговски потоци с държави-членки на еврозоната.
Aнализът представя факти от опита на други страни от Източна Европа, които показват, че основният канал на въздействие от приемането на единната европейска валута върху макроикономиката преминава през елиминирането на валутния риск. Това води до по-ниски лихви, по-високи цени на активите и повишен интерес от страна на чуждестранни инвеститори. Краткосрочните и средносрочни ефекти са аналогични на ефектите от стимулираща парична политика: ръст на съвкупното търсене, по-високо потребление и инвестиции. За разлика от стимулиращата парична политика, обаче, тези макроикономически ефекти са по-трайни.
В условията на висока икономическа активност, която е вече над потенциала на икономиката, е необходима по-консервативна фискална политика, включително постепенна консолидация на публичните финанси, за да се смекчат рисковете от прегряване на икономиката. Допълнително внимание следва да се отдели на политики за повишаване на производителността. В тази връзка, е важно да се насочат усилия към създаване на условия за инвестиции и иновации в по-продуктивни, експортно ориентирани отрасли.
Необходими са и мерки за развитие на капиталовия пазар, така че фондовата борса да поеме по-голяма част от потенциалния ръст в инвестиционна активност, както и политики за ограничаване на прекомерното нарастване на цените на жилищата. Такива политики биха подпомогнали средносрочната финансова стабилност посредством преодоляване на натрупването на дисбаланси на пазара на недвижими имоти, заключва анализът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
