Европейската енергийна трансформация навлиза в решаващ момент, а огромната диспропорция между ВЕИ мощностите и системите за съхранение създава риск за устойчивостта на мрежите. Това предупреди оперативният директор на Електрохолд Трейд Мартин Георгиев при участието си в конференцията „ENERGATE: Новата енергийна реалност“, която се проведе в София.
Георгиев подчерта, че високочестотната търговия и софтуерното управление на активите вече определят ефективността на сектора. Форумът събра експерти, инвеститори, бизнес лидери и политици, за да очертаят реалната картина на новата енергийна епоха.
Диспропорцията, която променя енергийния баланс
Мартин Георгиев описа фундаментален проблем, който тепърва ще определя развитието на системата. Той припомни, че за последните десет години в Европа са инсталирани 600 000 мегавата мощности от възобновяеми енергийни източници - поравно вятър и слънце, които по своята природа са неуправляеми и трудно прогнозируеми.
„Под 30 хил. мегавата системи има за съхранение. Това е диспропорция от 20 към 1 и тя дава отговор на въпроса колко нужни са батериите и системите за съхранение“, заяви Георгиев. „Конвенционалните базови мощности, които традиционно балансират системата, се извеждат от експлоатация“, каза експертът и така постави фокуса на конференцията: „Европа бързо надгражда ВЕИ, но без достатъчно системи за стабилизиране на мрежите.“
Високочестотната търговия - новият двигател на възвръщаемостта
Георгиев акцентира върху още един стратегически пласт от трансформацията - пазарното управление. Според него истинското предизвикателство вече не е само в изграждането на батерии, а в начина, по който те се управляват.
„Търговията с електроенергия става високочестотна. Човешкият фактор вече не е достатъчен“, подчерта той и допълни, че максималната възвръщаемост е възможна само чрез мощни софтуерни платформи и алгоритми, които правят десетки сделки в секунда.
Предупреди, че инвеститорите често гледат в грешната посока: „Фокусът на инвеститорите е сроковете за изграждане на съоръженията и капиталовите разходи. Този етап е година, две. Повече от належащо е вниманието да се насочи към възвръщаемостта на съоръжението.“
Георгиев подчерта, че България и регионът вече са новатори в технологиите за съхранение, но има предизвикателства, свързани както с инженеринг и инсталация, така и с експлоатация и реална пазарна интеграция. „С времето и трупането на опит тези проблеми ще се изчистят“, вярва Георгиев.
Европейската перспектива
Депутатът от Европейския парламент Цветелина Пенкова очерта политическата рамка, която стои зад инвестициите в съхранението на енергия. Тя подчерта, че темата е ключова за бъдещето на европейската енергетика и е в центъра на новата регулаторна рамка за периода 2024–2025 г.
Според Пенкова новото законодателство дава стабилност и предвидимост на инвеститорите. „Последния месец беше приет регламентът за нулеви емисии, което даде тласък на европейските производители на батерии. Акцент беше поставен върху създаване на европейска линия на доставките“, каза Пенкова.
Тя очаква до 2026 г. да бъде готова рамката за електропреносната мрежа в ЕС, която включва и системите за съхранение. Според нея България има отлична позиция за привличане на дългосрочни инвестиции, особено предвид географското си положение и бъдещите европейски доставки на критични суровини.
Финансирането - нови модели и динамика на пазара
Светлин Писленски, помощник-директор и старши банкер в ЕБВР, подчерта, че критериите за финансиране на ВЕИ и системи за съхранение са сходни, но бързите срокове и ограничените административни ресурси крият рискове.
„Кратките срокове са предпоставка за некачествено структуриране на проекти, което може да се окаже проблем,“ отбеляза той.
Анна-Мария Дунчева, изпълнителен директор в JP Morgan investment bank, обърна внимание върху засиления интерес към големи и колокационни проекти, както и към сигурните приходи при диверсифицирани портфейли.
„Увеличава се интересът към по-големи сделки с ВЕИ. Портфолиото расте, инвеститори идват при нас и искат нашия съвет за инвестиции в платформи, двойни или тройни локации на проекти“, посочи тя.
Дунчева очерта и важен регионален тренд: големи енергийни компании в България и Румъния вече търсят дългосрочни инвестиционни инструменти, които да поддържат развитието на сектора през следващите 10-15 години.
Регионалният контекст
Миглена Стоилова от PPC Bulgaria очерта още един ключов фактор: през последните години в България, Гърция и Румъния ВЕИ през слънчевите месеци вече осигуряват над 50 процента от производството.
Тя подчерта, че батериите ще изиграят съществена роля за геополитическата и икономическата независимост на региона. „Секторът извървя динамични 3-4 години. Очакваме през следващата година да има развитие по отношение на инвестиции в батериите“, заяви Стоилова.
Според нея батериите са ключът за прехвърляне на енергията от моментите на свръхпроизводство към моментите на недостиг, което е фундаментално за стабилността на системата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
