По всичко личи, че българинът не купува електричеки коли и хибриди.
Европейската асоциация на производителите на автомобили (ACEA) разработи нов интерактивен инструмент за проследяване, в който е включена и България. Той ще помогне и за установяване на напредъка в електрификацията и прехода към нулеви емисии.
Едва ли са изненадващи резултатите, според които България е на последно място по закупени нови електрически автомобили и PHEV коли като процент от общи автомобилен парк, предава automedia.investor.bg. В данните са включени държавите от общия европейски пазар, като българският е на последно място с 5,5 процента. Пак без изненада - близо до нас е Румъния с 6,4. Прави впечатления ниския процент и на традиционни автомобилни производители като Италия (9,4%) и Чехия (8,9).
На първо място убедително е Норвегия с 95,2 процента, като тройката допълват комшиите им Швеция (58) и Финландия (55,4). Четвъртата държава над 50 процента е Нидерландия.
Актуализиран редовно с най-нови данни, тази динамична карта ще даде възможност на политиците, журналистите, специалистите от индустрията и заинтересованите страни да имат достъп до най-новите данни по ключови показатели. Те включват регистрации, инфраструктура, превозни средства, които в момента се движат по пътищата, и цени на таксуване.
"Преходът към мобилност с нулеви емисии очевидно не набира скорост толкова бързо, колкото се очакваше, когато амбициозните цели бяха поставени за първи път в коренно различен политически контекст. Производителите на превозни средства играят своята роля, като предлагат разнообразна гама с нулеви емисии, но не можем да се справим сами с това предизвикателство“, заяви Зигрид де Врис, генерален директор на Европейската асоциация на производителите на автомобили (ACEA). „Разработихме този инструмент, за да предоставим точна и надеждна картина на електрификацията и усвояването на нулеви емисии в Европа и да помогнем за вземането на решения, които отразяват настоящите отрезвяващи реалности на прехода“.
Той се надява, че тази интерактивна карта ще помогне в диалога на асоциацията с Европейската комисия. Ясно е, че марките не са особено щастливи от сроковете за постигане на 100 процента нулеви емисии. А и от Брюксел дават сигнали вече, че ще отстъпят.
Ключови данни
- Пазарният дял на електрическите автомобили с батерии в Европа отбеляза първия си спад през 2024 година, падайки от 14,6% на 13,6% – почти 6% намаление на продадените бройки.
- За постигане на целта за 2030 година са необходими 8,8 милиона зарядни станции за автомобили и микробуси, но днес в ЕС има само около 880 000 – това все пак е десетократно увеличение за пет години.
- Средно на всеки пет електрически автомобила в ЕС има по една обществена зарядна станция, като съотношението се увеличава значително, когато се вземат предвид plug-in хибридите и микробусите.
- Когато се зареждат от обществени мрежи, електрическите автомобили и микробуси струват повече за експлоатация от моделите с двигател с вътрешно горене в повечето европейски страни.
- Пазарният дял на средно и тежкотоварните камиони с нулеви емисии е 3,5%, което е далеч от 35%-те, необходими само в следващите пет години, за да се постигнат целите за емисии на CO2.
- Днес в ЕС има само няколкостотин обществени зарядни станции, подходящи за камиони. Но за да се постигнат целите за емисии на CO2 до 2030 година, трябва да има около 35 000 обществени зарядни станции, подходящи за камиони. В допълнение към около 2000 станции за зареждане с водород (с капацитет поне два тона на ден). Това са поне 500 зарядни станции, откривани средно всеки месец.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
