Светът отново гледа към облагането като към символ на морална отговорност
Когато неравенството расте, данъците се превръщат в политика, а политиката в битка за справедливост. В центъра на спора отново стои старата, но неизпробвана докрай идея - облагането не само на доходите, а на самото богатство. Тази есен темата раздвижи Париж, стигна до Г-20 и върна в публичния разговор въпроса как демокрациите финансират общото благо, когато най-богатите живеят основно от активи, а не от заплати.
„Справедливият дял“
Данъкът върху богатството стъпва върху простата, но предизвикателна идея, че в икономики, където най-големите състояния се натрупват чрез капиталови печалби, наследства и активи, „справедливият дял“ трудно се измерва само чрез подоходните ставки.
Затова вниманието се насочва не към месечния или годишния доход, а към общите активи на едно лице, като акции, недвижими имоти, яхти, изкуство, колекции от вина, дори дигитални активи. Привържениците на подобен данък виждат в него един от малкото инструменти, които могат да достигнат династичните богатства, предавани през поколенията и концентрирали реална политическа власт.
Противниците обаче твърдят, че това е несправедливо наказание за предприемчивостта, което отблъсква инвестициите и спъва растежа. Те подчертават и практическите трудности. Как държавата може ежегодно да оценява колекции от редки автомобили, антики или произведения на изкуството например?
Истината е, че идеята не е нова. Данъкът върху недвижимите имоти например е форма на данък върху богатството, макар и ограничен само до конкретен актив. Още през XVII век в части от света са били облагани финансови активи, земя и кораби. Нидерландия въвежда национален данък върху богатството през 1892 г., Колумбия през 1935 г., а Индия - през 1957 година.
В Европа подобни данъци преживяват възходи и падения. В началото на 90-те години на миналия век 12 държави имат свои варианти, но по-късно Германия, Швеция, Дания, Австрия, Финландия и Люксембург ги отменят. Днес Норвегия, Швейцария и Испания поддържат данък върху богатството, а Франция, Италия, Белгия и Нидерландия облагат само определени видове активи. Основните причини за отмяната навсякъде са сходни. Те включват сложна администрация, тежест върху собствениците на неликвидни активи и сравнително малък фискален ефект.
Въпреки това идеята отново набира подкрепа. Изследванията на икономистите Томас Пикети, Еманюел Саез и Габриел Зукман показаха през последното десетилетие поразителната концентрация на световното богатство. Според данни на Oxfam най-богатият 1% от населението на планетата притежава около 43% от цялото богатство.
Сблъсъкът между икономика и политика във Франция
Париж отново се оказа в центъра на европейския дебат. Предложението, известно неофициално като „данъкът Зукман“, предвижда облагане на домакинства с нетно богатство над 100 милиона евро с 2% годишно. Според изчисленията това би донесло на бюджета около 20 милиарда евро и би засегнало едва 1800 домакинства.
След шумен и на моменти бурен дебат в Националното събрание различните варианти на този данък бяха отхвърлени. Консервативната опозиция го нарече атака срещу предприемачите и работещите. „Ние сме против тази данъчна мания. Ако облагаме всичко, накрая няма да има какво да се облага“, заяви Лоран Вокие от партията „Републиканците“.
От другата страна Франсоа Руфин от левицата защити мярката, като напомни, че за осем години състоянията на 500-те най-богати семейства са се удвоили с 600 милиарда евро. „Взимаме им 2%, не им оставяме само 2%“, ядосано казва той.
Спорът във Франция не е само икономически, а и дълбоко символичен. Страната е исторически чувствителна към въпросите на социалната справедливост - от времето на Френската революция до днешните протести срещу неравенството. Затова и всеки опит за въвеждане на данък върху богатството се превръща в тест за доверието между държавата и гражданите.
В крайна сметка мнозинството предпочете по-умерен подход - облагане на активи, държани чрез холдингови компании, но не и общ данък върху богатството. Решението показа, че въпреки обществената подкрепа, политически консенсус все още липсва. Но икономисти отбелязват, че самият факт на този дебат връща темата в центъра на европейската политика и засилва натиска върху останалите правителства да реагират на растящото неравенство.
Експерименти от Лондон до Вашингтон и Мадрид
Дебатът далеч не се води само във Франция. Във Великобритания конференцията на Лейбъристката партия през октомври подкрепи идеята за въвеждане на данък върху богатството, като проучвания показват, че близо три четвърти от британците одобряват подобна мярка.
В Германия и Ирландия темата също се завръща, въпреки че тези държави преди време отмениха своите данъци върху богатството. В САЩ пък тя навлезе в основния политически дебат през последната година от мандата на Доналд Тръмп. Тогава сенаторите Елизабет Уорън и Бърни Сандърс предложиха собствени варианти, базирани на изследванията на френските икономисти.
След като Джо Байдън пое президентството, демократите в Сената внесоха проект за данък върху милиардерите, но той не успя да събере подкрепа. Противниците му предупредиха, че подобна мярка може да подтикне най-богатите да прехвърлят активите си в офшорни зони и така да се обезсмисли ефектът от реформата.
Испания, от своя страна, предприе решителен ход след пандемията от Ковид-19. През 2022 г. страната въведе временен „данък на солидарността“ върху богатите, обхващащ лица с активи над 3 милиона евро. По-късно този данък стана постоянен и се превърна в пример за други държави, които търсят нови източници на приходи.
Икономисти отбелязват, че испанският модел успява да съчетае социален аргумент и прагматичен подход. Ставката е сравнително умерена, но приходите се насочват към регионалните бюджети, което създава усещане за пряка полза. Именно този баланс между символика и ефективност прави испанския опит интересен за анализ от други страни в ЕС.
Глобалната амбиция и милиардерите
Най-смелата инициатива се появи на международната сцена. През миналата година Бразилия, като председател на Г-20, възложи на икономиста Габриел Зукман да изготви план за глобален минимален данък върху богатството на милиардерите.
Проектът, подкрепен от Европейския съюз чрез организацията Tax Observatory, предвижда минимална ставка от 2% върху нетното богатство на около 3000 милиардери по света. Очакваните приходи биха могли да достигнат до 250 милиарда долара годишно.
Идеята е да се използва механизъм, подобен на вече приетия глобален минимален корпоративен данък. Така дори богатите да преместят активите си в страни с по-ниски ставки, участващите държави ще могат да ги обложат допълнително до общия минимум.
Германия, Франция и Испания проявиха интерес към проекта, докато други, като САЩ и Великобритания, заемат по-внимателна позиция. Въпреки това самият факт, че Г-20 обсъжда подобна инициатива, показва промяна в нагласите към свръхбогатството и международното данъчно сътрудничество.
Според икономисти идеята за глобален данък върху богатството е трудна за реализиране, но има силен политически ефект. Тя напомня, че при съвременната глобализация нито една държава не може сама да се справи с укриването на активи и данъчните убежища. В този смисъл тя е повече от фискален инструмент - тя е израз на нов тип международна солидарност.
Плосък налог и справедливост в България
В България темата за данък върху богатството не стои на дневен ред, но дебатът за „справедливостта“ в облагането се засилва. Страната остава една от малкото в Европейския съюз с плосък данък от 10%, въведен преди повече от 15 години.
През последните месеци икономисти, синдикати и неправителствени организации все по-често настояват за промяна чрез въвеждане на необлагаем минимум, прогресивни ставки и актуализация на имотните данъци.
Според експерти подобен подход би могъл да осигури по-справедливо разпределение на тежестта и да компенсира растящите бюджетни разходи. Обсъжда се и идея за по-реалистични данъчни оценки на имотите, които не са променяни от години и изостават от пазарните цени.
Дори без официален данък върху богатството, България постепенно върви към по-широко разбиране за данъчна справедливост. Ако Европа тръгне към общ минимален стандарт за свръхбогатите, страната ни неизбежно ще трябва да реши как този модел ще се впише в сегашната данъчна система.
Възраждането на идеята за данък върху богатството отразява дълбока промяна в световните нагласи към неравенството и данъчната справедливост. Въпросът вече не е дали богатите ще плащат повече, а как обществата могат да намерят баланс между икономическа ефективност и морална отговорност. За Европа, а и за България, този дебат тепърва предстои в своята решителна фаза.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
