Политици, учени, представители на енергийния сектор, синдикати и граждански организации се събраха в Стара Загора на форума „Предизвикателствата пред българската енергетика“. Основният спор беше за бъдещето на комплекс „Марица-изток“, мястото на въглищните мощности и цената, която регионът ще плати за енергийния преход.
Участниците се обединиха около позицията, че решенията не могат да бъдат вземани набързо и без дългосрочна държавна стратегия. В центъра на дискусията бяха енергийната сигурност на България и поминъкът на десетки хиляди семейства.
Стара Загора отхвърля сценария за ликвидация
Заместник-кметът на Стара Загора Радостин Танев заяви, че общината не приема декарбонизацията като синоним на закриване на въглищния регион.
„Община Стара Загора се бори до последно с всичко необходимо срещу всички, които смятат, че комплексът трябва да бъде затворен максимално бързо“, подчерта той.
Танев постави акцент и върху подготовката на региона за икономическите промени чрез нови инвестиции и развитие на индустриалната зона. По думите му само през 2025 г. са привлечени инвестиции за около 255 млн. лева, а за последните четири години общият им размер надхвърля 800 млн. лева.
„Стара Загора няма да бъде място за евтина работна ръка. Нашата цел е да привличаме инвеститори, които създават добре платени работни места и търсят висококвалифицирани специалисти“, каза заместник-кметът.
Решенията трябва да минат през хората
Народният представител и член на Комисията по енергетика Искра Михайлова настоя бъдещето на комплекса да бъде решено след широк обществен и експертен дебат.
„Устойчивите решения не могат да се вземат набързо. Те не могат да бъдат резултат от натиск и не могат да бъдат налагани без участието на хората, които работят в комплекса, местните власти и синдикалните организации“, заяви тя.
Според Михайлова „Марица-изток“ остава една от стратегическите ценности на България. Затова бъдещето му трябва да бъде разглеждано не само като регионален или икономически проблем, а и като въпрос на национална сигурност.
Новото предприятие променя управлението
По време на форума беше обсъдена и представената от министъра на енергетиката Ива Петрова концепция за бъдещето на комплекса. Тя предвижда „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ да бъдат отделени от Българския енергиен холдинг и включени в ново държавно предприятие.
Промяната е част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост. Министерският съвет вече възложи подготовката на необходимите актове, а след оценка от независим одитор активите на двете дружества трябва да бъдат прехвърлени към новата структура. Изпълнението на реформата е свързано със средства за над 1 млрд. евро по Плана и териториалните планове за справедлив преход.
Ива Петрова подчерта, че не става дума само за административно преструктуриране. Към реформата трябва да бъдат разработени бизнес, финансов и инвестиционен план, съгласувани със синдикалните организации и държавните институции.
Според министъра бъдещето на комплекса трябва да бъде решено така, че едновременно да бъдат защитени енергийната сигурност, конкурентоспособността на икономиката и устойчивото развитие на региона.
Парушев постави човека на първо място
Народният представител от ПБ и член на Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия д-р Даниел Парушев насочи вниманието към хората, които стоят зад производството на електроенергия.
„Не трябва да гледаме на въглищата през призмата „за“ или „против“. Трябва да мислим за националната сигурност и енергийната независимост на България“, заяви той.
Парушев подчерта, че въпросът не се изчерпва с работните места в един регион. По думите му комплексът има пряко значение за цялата енергийна система, а човешкият фактор трябва да бъде поставен на първо място.
„Комплекс „Марица-изток“ не е просто индустриален обект, а система от хора, експерти, инженери, миньори и енергетици, които десетилетия наред гарантират енергийната стабилност на държавата“, посочи депутатът.
Той настоя преходът да бъде плавен и безболезнен, така че работещите да запазят професионалната си реализация, а семействата им - своята сигурност. Обявеното продължаване на работата на държавните мини и ТЕЦ „Марица изток 2“ до 2038 г. беше определено като положителен сигнал.
Парушев предупреди, че средствата за трансформация трябва да бъдат управлявани при строг контрол и ясна визия. Според него парите по справедливия преход не са самоцел, а инструмент за защита на региона и националната енергийна сигурност.
Бизнесът поиска ясна стратегия
Една от най-категоричните позиции беше изразена от изпълнителния директор на „Брикел“ Янилин Павлов.
„Без комплекс „Марица-изток“ няма енергетика в България“, заяви той.
Според Павлов държавата все още не е представила достатъчно ясна и дългосрочна енергийна стратегия. Липсата на такава визия създава несигурност както за бизнеса, така и за работещите в сектора.
„Ако искаме енергийна сигурност и стабилност, трябва да има ясна визия. Това е най-важното, което трябва да се случи“, каза той.
Мините искат решения на базата на данни
Изпълнителният директор на „Мини Марица-изток“ Тодор Тодоров обърна внимание на историческата роля на комплекса и на необходимостта решенията за бъдещето му да стъпват върху професионални анализи.
„Ние не градим представата за утре на база усещания. Ние градим представата за утре на база математика, ясни формули и реални данни“, заяви Тодоров.
Той припомни, че през следващата година дружеството ще отбележи 75 години от създаването си. По думите му мините не са просто трудов колектив, а система, която гарантира поминъка на хиляди семейства и подпомага стабилността на редица обществени системи.
Учените предупредиха за рисковете
Особен интерес предизвикаха докладите на проф. д-р инж. Иван Марков и проф. д-р инж. Валентин Колев, които представиха технически анализи за мястото на комплекса в електроенергийната система.
Проф. Марков предупреди, че преждевременното извеждане на въглищните мощности може да причини сериозни затруднения за енергийния баланс на страната.
„Енергийният комплекс „Марица-изток“ не пречи на никого, а е потребен на всички. Той е национално богатство и гаранция за енергийната ни сигурност и независимост. Длъжни сме да го съхраним“, заяви той.
Според проф. Марков България се нуждае от дългосрочна енергийна стратегия поне до 2050 г. и от широк обществен консенсус за развитието на сектора.
Проф. Валентин Колев представи анализ на електропреносната система и обърна внимание на намаляващата системна инерция при увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници.
„Енергийната сигурност не е само икономически, а и национален въпрос“, подчерта той.
Проф. Колев предупреди, че прибързаното извеждане на базови мощности създава риск за устойчивостта на националната електроенергийна система и може да доведе до сериозни технически затруднения.
Диверсификацията не означава изключване
Председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов защити необходимостта от балансиран енергиен микс и реална диверсификация.
„Диверсификацията означава добавяне на алтернативи, а не изключване на съществуващи енергийни източници“, заяви той.
Според Павлов България трябва да защитава националните си интереси и да съхрани всички налични ресурси като част от дългосрочната стратегия за развитие.
В дискусията се включиха още представители на синдикатите, енергийния сектор, граждански организации и местната власт. Те също защитиха запазването на „Марица-изток“ като стратегически елемент от българската енергетика.
Форумът поиска стратегия до 2050 година
Участниците се обединиха около разбирането, че бъдещето на комплекса не може да бъде решавано на парче и под натиска на краткосрочни политически цели. Те настояха България да изработи национална енергийна стратегия с хоризонт поне до 2050 г., която да съчетава сигурни доставки, конкурентоспособна икономика, развитие на регионите и справедлив преход за работещите.
Политическите обещания за работа до 2038 г. дават време, но сами по себе си не дават решение. Без конкретни инвестиции, нови производства, преквалификация и строг контрол върху европейското финансиране отлагането може само да премести кризата напред. Истинският тест за държавата ще бъде дали ще превърне спечелените години в работещ план, или ще остави региона отново да чака следващото политическо решение.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
