Български международен шофьор вече може да прибира по 3500 - 4000 евро чисто на месец, да кара нов влекач от последно поколение и въпреки това транспортните фирми продължават да държат камиони на паркинга, защото няма кой да седне зад волана. Кадровата криза в международния автомобилен транспорт стигна до точка, в която парите престават да бъдат единственият отговор.
Превозвачи, с които Флагман.бг разговаря, разказват за непрекъснато наддаване между компаниите, водачи, които преминават от фирма във фирма за още 200-300 евро, и работодатели, които все по-трудно могат да планират автопарка си дори за няколко месеца напред. Един от тях го формулира далеч по-грубо: „Заплатите вече сериозно изпреварват акъла на част от шофьорите, които непрекъснато ламтят за още пари“.
Остри думи
Думите са остри и очевидно представят гледната точка на работодателя, но пазарните числа показват защо напрежението в сектора е толкова високо. В актуални обяви през септември международни водачи с категория C+E се търсят за 3450 - 4000 евро нето по релации Нидерландия - Германия, за 3500 - 4000 евро при международна работа в ЕС и Скандинавия, а отделни предложения за Испания, Германия и Белгия вече стигат 4000 - 4500 евро чисто месечно. Това са доходи, които само допреди няколко години звучаха почти немислимо за служител на българска компания. Днес те не гарантират дори, че свободното място ще бъде заето.
Непрекъснато се преговаря
Работодателите описват отношенията с част от българските шофьори като постоянен пазарлък. Според превозвачи, потърсили добър международен водач прекрасно знае колко е търсен и често използва това при преговорите. Ако една компания предлага 3400 евро, в съседната може да има 3500. Ако там се появи предложение за 3600 евро, започва следващото преместване. За шофьора това е логично използване на силната му позиция на пазара на труда; за работодателя означава непрекъснат риск внезапно да остане с камион за 150 - 180 хил. евро без човек, който да го управлява.
Другата страна на тази история също не бива да бъде пропускана. Международното шофиране остава тежък начин на живот независимо от заплатата.
Водачите прекарват по четири, шест, понякога осем седмици далеч от дома, спят в кабината, живеят по паркинги, носят материална отговорност за товар за стотици хиляди евро и работят под строг режим на тахографи, срокове и европейски регламенти. Затова високото възнаграждение не е подарък от работодателя, а цената на професия, която все по-малко европейци искат да практикуват.
