През последните три години пенсионните дружества са добавили 5 млрд. лв. по партидите на осигурените българи - доходност, която директно увеличава техните спестявания за старини. Тази тенденция показва, че капиталовите пенсионни фондове не само устояват на икономическите цикли, но и продължават да носят реална полза за милионите участници в системата. Според бизнеса и регулатора сега е моментът системата да бъде надградена така, че да осигури още по-солидни допълващи доходи в годините след пенсиониране.
Стабилност и доверие в капиталовите фондове
Пенсионните дружества управляват балансови активи в размер на 30,19 млрд. лв., като само през последните три години 5 млрд. лв. от тях са реализирана доходност, разпределена по индивидуалните партиди на осигурените. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова на първата годишна среща на Комисията за финансов надзор (КФН) и отрасъла. Тя изтъкна, че тези средства представляват чиста печалба за осигурените лица, а не за компаниите, защото увеличените суми по партидите са лично тяхно имущество и са наследяеми. По думите ѝ затова е важно хората и наследниците им да знаят в кой пенсионен фонд се трупат тези пари. Досега на наследници са изплатени около 500 млн. лв.
Милтенова отбеляза, че сумарно за всичките 20 години, откакто работят капиталовите фондове, доходността е над нивото на инфлацията и така спестяванията запазват своята покупателна сила. Универсалните пенсионни фондове са и с най-висок прираст на активите за десетилетието – 240,29%. По данни на КФН общият брой на осигурените лица е 5 104 453 души, от които 4 128 949 или 80,90% са в универсални фондове, познати като втория стълб на пенсионната система. Под 1% от осигурените са прехвърлили партидите си обратно към първия стълб, което според експертите е знак за високо доверие.
Мултифондовият модел - следващата стъпка в развитието
„В контекста на обявените данни за стабилност и надеждност на капиталовите фондове, е време системата да бъде надградена така, че тя да е още по-ефективна за осигурените лица и да им гарантира добри допълващи доходи в годините на пенсия“, заяви Милтенова. Тя подчерта, че насоките за развитие включват въвеждане на мултифондов модел, развитие на третия стълб и предоставяне на възможност пенсионните дружества да инвестират в инфраструктура в България. Мултифондовият модел предвижда различен риск и стратегия на инвестиране според възрастта – по-активен подход за младите, балансиране в средата на кариерата и по-консервативен профил в последните години до пенсия, за да се защитят вече постигнатите резултати.
Според КФН очакванията са след въвеждането на модела доходността на пенсионните фондове да се удвои. Министерството на финансите се готви скоро да представи за обществено обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване. Предвижда се след приемането им да е нужна около една година за техническо адаптиране, преди моделът реално да започне да функционира. Част от реформата е и въвеждането на бенчмарк, който ако фонд не успее да покрие, ще доведе до изваждането му от автоматичното разпределение на осигурени лица. Финансовият резултат на дружествата занапред ще бъде обвързан с доходността по партидите на клиентите.
Свобода и стимули в третия стълб
Милтенова определи т.нар. трети стълб – доброволните пенсионни фондове – като най-подходящата форма за истинско спестяване за пенсия. Причината е, че при него няма лимит за размера на средствата, които човек може да заделя, и няма ограничения за броя компании и продукти, в които да разпредели спестяванията си. Доброволните фондове предоставят и допълнителни предимства, като 10-процентно данъчно облекчение върху годишния осигурителен доход, възможност за започване на изплащане на трета пенсия пет години преди навършване на пенсионна възраст и право на теглене на спестяванията по всяко време без наказателни такси. Именно поради тези характеристики третият стълб се смята за много перспективен продукт, а Милтенова подчерта, че след въвеждането на мултифондовия модел неговата доходност вероятно ще нарасне чувствително.
Инфраструктурата – шанс за българската икономика
Заместник-председателят на КФН Диана Йорданова обърна внимание, че възможността пенсионните дружества да инвестират в инфраструктура у нас ще бъде важна крачка към развитието на българския капиталов пазар и задържането на пенсионните пари в страната. В момента близо 67% от активите в портфейлите на пенсионните фондове се влагат зад граница поради ограничения български пазар, който не предлага достатъчно обеми и диверсификация за търсената максимална доходност. Ако бъде разрешено участие в инфраструктурни проекти – транспортни, енергийни, дигитални или социални – това ще позволи диверсификация на портфейлите при гарантирана сигурност на средствата, каквато е практиката в редица развити икономики.
Йорданова допълни, че ще бъде доразвита регулаторната рамка за оценка на инфраструктурните инвестиции, за да се гарантира сигурността на партидите на осигурените лица. Според нея има още един силен аргумент в полза на включването на капиталовите пенсионни фондове в такива проекти – така държавата ще освободи ресурс в бюджета за социални и други политики, от които гражданите имат нужда.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
