Вторият пенсионен стълб влиза в най-мащабната си промяна от създаването си насам. Законопроектът с изменения в универсалните пенсионни фондове, публикуван за обществено обсъждане, предлага цялостно обновяване на правилата за изчисляване и изплащане на втората пенсия. Основната цел е за първи път осигурените да получат право на избор колко рисково да се управляват техните средства в универсалните и доброволните фондове.
Пет години след въвеждането на първите правила практиката е показала нужда от корекции, затова законопроектът включва сериозни промени както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане.
Край на техническия лихвен процент
Една от ключовите промени е премахването на техническия лихвен процент при изчисляването на пенсиите от универсалните фондове. Това трябва да позволи по-адекватна актуализация на пенсиите в бъдеще и да доближи размера им до реалните пазарни условия.
По-справедлив размер на сумите
Досега фондовете използваха таблица за смъртност, базирана на цялото население. Новите правила въвеждат специална таблица, която отчита профила на осигурените – хора, родени след 1959 г. Това ще доведе до по-справедливо и точно определяне на размера на пенсиите.
Пожизнените пенсии вече се обвързват с минималната работна заплата
Една от най-съществените промени е смяната на критерия за право на пожизнена пенсия. Вместо минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, занапред минималната работна заплата ще определя кой може да получава пожизнена пенсия от универсален фонд.
За да има право на такава пенсия, човек трябва да е натрупал средства, които да осигуряват минимум 10% от минималната работна заплата.
За 2026 г. това означава 62 евро, докато по старите правила минималното плащане беше 52 евро.
Така праговете за достъп до пожизнена пенсия се повишават, както и минималният ѝ размер.
По-високи прагове за разсрочено плащане
Разсроченото плащане е междинен вариант за хората, които нямат достатъчно средства за пожизнена пенсия, но имат поне трикратния размер на минималната пенсия. И тук критерият вече става минималната работна заплата.
По действащите правила разсрочено плащане се допускаше при минимум 1040,61 евро в индивидуалната партида.
Занапред прагът ще бъде 1860,60 евро, изчислен на база минималната заплата за 2026 г.
Хората с по-малко средства ще получават натрупаното накуп.
Нови граници за размера на разсрочените плащания
И тук минималната работна заплата заменя минималната пенсия като основен критерий.
Новите граници са:
минимум 20% от минималната заплата
максимум 50% от минималната заплата
Така минималното разсрочено плащане ще бъде 124,04 евро, а максималното – 310,10 евро.
По старите правила границите бяха 52 евро минимум и 346,87 евро максимум.
Какво означава това за бъдещите пенсионери
Промените във втория стълб имат няколко ясни ефекта.
Повишават се праговете за достъп до пожизнена пенсия. Разсрочените плащания стават по-структурирани и обвързани с по-стабилен икономически показател – минималната заплата. Изчисленията стават по-прецизни и по-близки до реалния профил на осигурените. Осигурените получават възможност да избират рисковия профил на своите инвестиции.
Реформата цели да направи системата по-прозрачна, по-справедлива и по-близка до европейските модели, като същевременно гарантира по-устойчиви доходи за бъдещите пенсионери.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
