. Докато "Промяната" управляваха, Делян Пеевски решаваше проблемите на държавата
. Не очаквам дълбочинни промени през 2026 г., но изнервянето в политиката ще продължи
. Няма риск България да попадне под влиянието на проруски интереси
- Г-жо Буруджиева, на какво е свидетел българското общество дни, преди края на горещия политически сезон?
- Свидетели сме на много сериозно разминаване между политици и граждани. Хората в момента са фокусирани върху себе си – те очакват да разберат какво ще се случи с доходите; с работата им; ще тръгне ли България към икономическо развитие или по-скоро ще затънем в рискове, дългови кризи, повишаване на цените и прочие неща, които рисуват някои политици тук и сега.
Това се използва от президента Румен Радев в неговите публични изказвания, за да аргументира своята критика към всички политически партии и да може максимално да финализира втория си президентски мандат с висок рейтинг. Но той трудно ще достигне Георги Първанов, който след 10 години излезе от „Дондуков“ 2 с висока степен на одобрение като държавен глава.
Разединението в обществото се използва и от „Продължаваме промяната“, за да подсилят и да аргументират протестите си, връщайки се отново към темата за функционирането на съдебната система, като се надяват да върнат енергията от площадите от 2020 г.
В същото време правителството и мнозинството, което го подкрепя, непрекъснато ни обяснява какви прекрасни неща предстои да ни се случват. Тоест, разделението е в някакъв смисъл провокирано и поддържано от самите политици.
Хората искат да влязат в новия си етап на развитие от догодина с нова надежда, че техният живот ще бъде променен към по-добро.
Така, че: от една страна имаме политици, които в голяма степен се нуждаят от подкрепата на гражданите.
От друга страна имаме гражданите, които се нуждаят от действията на политиците и не ги намират. Тези две течения засега засега вървят не просто разделени, а радикално противопоставени. Което създава привидно спокойствие в обществото относно управлението и възможностите за предсрочни избори и т. н.
- Предстои ли в действителност коренна промяна на хората, които ще представляват народа, както твърди колегата Ви политолог проф. Росен Стоянов?
- Хората много го искат. Докато обаче избират политиците емоционално и на посоки, това ще е извън техния контрол. Може и да се случи, но не е ясно кога и по какъв начин. Рационалният вот може да доведе до собственото ни представителство в политиката. Тоест, да изберем онези, които смятаме че са най-близко до нас, за да ни представляват.
- А как изглежда кабинетът, оглавяван от премиера Росен Желязков?
- Абсолютно на мястото си. Нямаме знаци, че коалиционните партньори в правителството и мнозинството в парламента, което го подкрепя, са в разногласие по дадени теми или ще се разцепят.
А и опозицията не предлага алтернатива за управлението. Те правят това, което от 10 години насам върши президентът Румен Радев: критикуват основните играчи на политическия терен.
Но това не е достатъчно, за да породи промяна в тези процеси.
- Каква е ролята на ДПС – Ново начало и лидера на партията Делян Пеевски за стабилността на кабинета?
- Неговата роля е провокирана от ПП. Докато те управляваха, той решаваше проблемите на държавата. Той е точно на това място и в тази роля и значение, която отново му отредиха ПП като се отказаха да правят някаква форма на коалиция в подкрепа на правителството. Те можеха да го подкрепят стратегически с общите за всички нас цели, макар и да е правителство на малцинството. Можеха да направят кабинет с хоризонт, а не сега да се мъчат да свалят правителство, на което самите те дадоха възможност да изкара цял мандат.
- Смятате ли, че ПП и президентът Радев отново заиграват в един отбор предвид следващи парламентарни избори?
- Те се разделиха отдавна. Помним как Радев нарече ПП шарлатани. Така и така той ги е назначавал. Но той не може да носи отговорност за всички хора, на които дава възможност да се развиват. Сега се заиграват в някакъв смисъл. Но на мен ми се струва, че това е по-скоро съвпадение. Защото президентът няма как да изгради доверие към тях след всичко, което те направиха в политиката. Носят повече негатив, отколкото електорална полза. Да, те имат своите избиратели, които си седят затворени в ехо стаята като плътна и стабилна групичка. Те започват да приличат все повече на СДС след Иван Костов. А това не върши работа на президента, ако той иска да прави някакъв политически проект. Освен това една близост с тях би му донесла отблъскване на избиратели. А пък и самият президент вече не знае към кого да се обърне.
Да, посланията на ПП и на президента си приличат – гледат да изчистят ехо стаята от всички хора, които мислят различно. Но им трябва и периферия. И се обръщат към сериозни каузи като справедливост, функциониране на съдебна система и т.н. Президентът се чуди как да привлече ту леви, ту десни, ту радикали...Влиза в терена на една партия, на втора, на трета... Едно лашкане, което може и да е полезно за едни бъдещи президентски избори. Ако Радев работи за някакъв свой кандидат за президент, който да стане голямата работа в политиката, той има подкрепа в различни електорати. Но това не обяснява създаването на собствен политически проект, защото започва да показва разликите между тези, които те подкрепят и всички останали. Защото това не е мажоритарен избор за президент. Ако това се случи, най-вероятно кандидатът на Радев ще търси символичната подкрепа от него преди той окончателно да ни каже, че ще прави партия.
В същото време се говори много как Радев ще предизвика едва ли не радикална промяна в електоралните нагласи. Но това сме го виждали при други президенти и просто не може да стане. Защото рейтингът на държавния глава е сбор от харесването на хора, които гласуват за различни партии.
- Възможно ли е под влиянието на Радев и други сили България да вземе завой и да попадне в лоното на проруските интереси?
- Никакъв риск не съществува. Българинът винаги в душата си ще бъде дълбоко благодарен на руския народ за Освобождението си от турско робство. Когато човек е проливал кръв рамо до рамо с едни хора, той ги счита за близки.
В същото време обаче, чисто политически българинът винаги е бил със силните на деня. И сега драмата ни е, че не можем да разберем кои са силни – Европа или Щатите. Въобще, едно въртене има. Българинът си е повратлив. Грубо казано, винаги ще се намерят хора, които да застанат на Орлов мост и да посрещат победители.
Проблемът е, че където и да отидем, правим това в последния момент. Защото докато се въртим, отиваме обикновено към нещо, което вече е започнало да ерозира, а на нас ни се струва силно.
- Каква очаквате да е в обществен и политически план 2026 година?
- Ще бъде много изнервена година, защото опозицията ще използва всяко нещо, за да критикува. Дори полезните ходове няма да могат да бъдат разбрани от гражданите заради това масирано желание да се използва нестабилната икономическа ситуация на преход за политически цели. В същото време не очаквам дълбочинни трансформации. Просто тежко ще се изнервят политиците един от друг, което ще доведе до напрежение сред гражданите, комбинирано с обективните процеси, които ще се случат в живота ни. Според мен най-близкият катаклизъм, който можем да очакваме, е президентски избори заедно с парламентарни такива. Но, струва ми се, че ще бъде направен опит това да бъде избегнато. Ако се тръгне към това ще означава, че партиите, които подкрепят правителството, са сигурни, че няма да има големи сътресения и те отново ще съставят кабинет. Защото иначе много ще рискуваме като държава да не удържим параметри и да влезем в криза подобна на тази, която се разви в Гърция с натрупаните негативи във финансово-икономическата сфера. Това няма да е полезно за никого и подозирам, че и външният натиск ще бъде към това правителството да може да си свърши работата по-скоро, отколкото да се подкрепя опозицията.
Следват промени на доста посланици. Ние обаче не можем да ги сменим, защото президентът не подписва, както отказа да подпише за главен секретар на МВР. Така, че изнервянето ще продължи. От такива дребни на пръв поглед детайли, но недаващи възможност на системата да работи, очевидно ще има стълкновение между политическите сили.
- Как мислите – по-скоро ще има, или по-скоро няма да има избори две в едно?
- Политическата логика е да няма. Това ще е подарък и за президента, и за опозицията. Но ако политиците не успеят да овладеят обществените настроения, икономическите процеси, бюджета и увеличаването на дълга, може и да се стигне до избори две в едно. Това обаче ще стане само, ако процесът е толкова негативен, че по-добре сега с по-малко електорална щета, отколкото да се изчака още известно време. Избори две в едно ще са лош индикатор за самите нас като граждани.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
