Трагедията „Петрохан“ още не е получила своите отговори, но вече получи своите жертви – разследващите. Вместо държавата да застане зад институциите и да изиска пълна яснота, служебният вътрешен министър Емил Дечев реши да започне с чистка. Не анализ. Не отчет. Не публичност. Чистка.
24 часа след влизането си в МВР любимият съдия на задкулисието и настоящ вътрешен министър от само ден Емил Дечев, по сталинистки прийом, е поискал отстраняването на всички разследвали трагедията. Според информация в медиите, той е извикал на спешна среща главния секретар на МВР, неговия заместник, директора на ГДНП и всички разследващи по случая „Петрохан“ и е поискал оставките им. Без да се е запознал детайлно с работата им. Без да представи конкретни доказателства за провали. Без да даде време за институционален анализ. Това не е управление. Това е политическа операция. Подобна на опита на свързания с друг член на кабинета “Гюров” министър Андрей Янкулов от т.нар "Антикорупционен фонд" да натиска МВР и прокуратурата да се спрат разследванията срещу сектата на Ивайло Калушев през 2024. И понеже явно “финият” институционален натиск не сработва, а обществото вече разбра за него, сега Дечев е решил директно да зачисти всички, които биха се осмелили да разкрият истината за трагедията.
Дечев и ПП – връзката, която не е случайна
Емил Дечев не е случаен технократ, паднал от небето. Той беше заместник-министър на правосъдието в кабинет на „Продължаваме промяната“. Формално може и да не е партиен член, но политическата му кариера е неразривно свързана с властта на ПП.
Когато трябваше да разглежда дело срещу представители на същата формация, прокуратурата поиска отвод именно заради тази обективна близост. Тогава възникна въпросът за предубеденост. Днес възниква въпросът за политическа лоялност.
И е трудно да се игнорира съвпадението: министър с биография, свързана с ПП, предприема масово обезглавяване на разследване, за което в публичното пространство се твърди, че води към среди около ПП-ДБ.
Какво крие „Петрохан“?
Ако твърденията за връзки между трагедията и кръгове около ПП са неверни, най-силният аргумент срещу тях би бил прозрачно, задълбочено и независимо разследване. Вместо това виждаме точно обратното – смяна на хората, които държат досието по разследването.
Когато политическа сила вече е била уловена в запис да казва „Трябва да правим избори с наше МВР“, всяко кадрово действие в силовото ведомство придобива нов смисъл. Особено когато става дума за казус с огромен обществен заряд.
Метлата не е просто административен инструмент. Тя е начин да се овладее процесът. А когато овладееш процеса, овладяваш и резултата.
Етичният въпрос, който не изчезва
На 27 юли 2017 г. Емил Дечев е наказан за нарушаване на Етичния кодекс заради системно забавяне на дела. Това не е слух, не е и политическа интерпретация – това е факт от професионалната му биография.
Тогава въпросът беше за бавене. Днес въпросът е друг: дали вместо да бави, сега няма да „погребе“ разследване чрез кадрова хирургия?
Когато човек с дисциплинарно минало по линия на процесуална неефективност внезапно започне да действа светкавично – и то срещу разследващите, а не срещу обекта на разследването – обществото има право да се съмнява.
Политическа метла, институционална мъгла
Най-опасното в случая не е искането на оставки. Най-опасното е сигналът. Сигналът към всеки следовател и полицай: ако стигнеш твърде далеч, може да излетиш.
Трагедията „Петрохан“ изисква истина. Вместо това получава кадрови разстрел. И ако зад тази операция стои стремежът да се заличат неудобни следи, това вече не е просто политическа грешка – това е удар по държавността.
Когато политиката започне да прилича на секта, лоялността става по-важна от закона. А когато лоялността надделее над закона, истината винаги плаща цената.
Въпросът днес не е дали ще има нов главен секретар. Въпросът е дали ще има истинско разследване – или ще гледаме как трагедията „Петрохан“ бавно се разтваря в удобна институционална мъгла.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
