България има нужда от стабилност и пълен мандат на кабинета „Желязков“, казва изпълнителният директор на „Галъп Интернешънъл Болкан“ Петко Петков
„Промяната“ и „Демократична България“ хитруват като се доближават до президента
Минимална е вероятността новият стопанин на „Дондуков“ 2 да е от опозицията
- Г-н Петков, премиерът Росен Желязков обяви, че управляващите канят отново на масата на преговорите работодатели и синдикати за обсъждане на бюджета за 2026 г. Доводът е основателен: за да няма напрежение преди влизането на България в еврозоната. Доколко протестът на част от лекари, работодатели, млади хора и ПП-ДБ повлия на това решение и може ли да се каже, че изпълнителната власт се уплаши от натиска на улицата?
- Съмнявам се, че властта се уплаши от един протест, организиран от няколко опозиционни формации. Мина това време. Не опозицията е факторът в случая, а работодателите и синдикатите. Това, което виждаме, е по-скоро политическата зрялост на управляващите, които знаят, че бюджет „на инат“ и въпреки сериозните несъгласия на работодатели и синдикати може да ерозира стабилността в страната. Добре е, че искат да се върнат към тристранния диалог. Това показва, че все още има идея за нормален разговор между всички. Големият въпрос тук е дали и тези които протестират, също биха седнали на масата на преговорите. Защото е важно да влезем в еврозоната по един цивилизован и основан на държавни процедури начин. Мнението на различните социални и политически групи трябва да се чува от политиците. Но от друга страна те никога не трябва да забравят, че са излъчени, за да носят отговорност за управлението, а не да тичат сляпо след всяко площадно настроение. Да не забравяме, че България е парламентарна република и решенията следва да се вземат чрез механизмите на парламентаризма, а не чрез „бунт на масите“.
- Минути преди изявлението на министър-председателя Бойко Борисов каза, че е наредил бюджетът за догодина да бъде изтеглен от парламента. Знак за какво е това и не станаха ли в повече униженията за г-н Желязков?
- Очевидно това е политическото решение на най-голямата партия в правителственото мнозинство. Това решение показва, че за проекта в този му вид няма да има подкрепа в пленарната зала. При това положение е съвсем логично министър-председателят, който при това е излъчен от партията на г-н Борисов, да се съобрази с политическото решение на своята партия и с реалностите. Не бива да се забравя, че всяко правителство и неговата политика е функция на политическото доверие парламентарното мнозинство.
- Ще успеят ли политиците да приемат най-важния закон за догодина или ще влезем в 2026 г. като всеки месец изразходваме една дванайста от този за 2025?
- Ако всички ангажирани в разговорите водят нормален диалог помежду си, това със сигурност ще се случи. Ако обаче продължат с процедурни трикове и особено с истерични крясъци и теглене на вратовръзки, това би било невъзможно. Ако не бъде приет нов бюджет, ще продължим да изразходваме по стария в традициите на миналото фискално управление на Асен Василев. Тогава общо взето всички ще бъдат недоволни. Понякога политиците трябва да бъдат на висотата на времето, в което живеем. Дали ще го направят? Топката е в тяхното поле. Нужна е нормализация на политическия диалог, защото всяка агресия поражда ответна агресия.
- Какви процеси очаквате да се развият вътре в самите управляващи партии в следствие на въпросните събития?
- Факт е, че до момента всички мини кризи, през които преминава това управление действат по-скоро сплотяващо на партиите във властта. Те са принудени от ситуацията да действат общо и в една посока. Дори сега, те отново много бързо излязоха с обща позиция и споделено политическо решение. Ясно е, че страната има нужда от стабилност и пълен управленски мандат, а не от нова спирала на безвремие и серия от безплодни предсрочни избори, като периода 2020-2024 г. Големият въпрос пред управляващото мнозинство е каква голяма и стратегическа цел да постави пред България след влизането в еврозоната. Ако я формулира и подплати с адекватна политика, то хоризонтът му ще е дълъг.
- А в опозиционните партии какво може да се случи?
- Тук динамиката е по съществена. Опозицията изглежда силно раздробена и неспособна да дава работещи решения които да изглеждат като алтернатива на управлението. Постоянните скандали между Величие и МЕЧ, между Възраждане и Величие, между ПП- ДБ и МЕЧ и т.н. водят до това, всички те да изглеждат пред обществото неспособни, слаби да вземат властта. Не се виждат наченки на някаква системна и осмислена опозиционна политика в Народното събрание. Работи се „на парче“ и от скандал на скандал. Погрешна е представата им, че с радикализация могат да повишат електоралната си енергия. По скоро по този начин те се фокусират да говорят единствено върху твърдите си ядра. Това ги обрича на неуспех. В сферата на пожелателното мислене е ентусиазмът, който струи от техните редици, че след протеста в сряда вечер политическата обстановка се е променила. Трябват им истински и градивни действия, с които да излязат от своята черупка и да се отворят за потенциални избиратели извън тях.
- Прави впечатление индиректното затопляне на отношенията между президента Румен Радев и ПП. Мислите ли, че хора от протеста биха могли да подкрепят бъдещата партия на държавния глава?
- Това „приятелско“ отношение се вижда и с просто око. Големият въпрос е коя от страните се опитва да трупа дивиденти от ситуацията. Според мен ПП- ДБ се опитват от една страна да хитруват като се доближават до Радев, като правят поредната си тънка сметка. Така правеха и по времето на сглобката. “Ние докато сме с ГЕРБ, ще ги унищожим постепенно“. Само, че не им се получи. Същото правят и тук, защото виждат, че нямат хоризонт за особена електорална подкрепа и тънката сметка е, че чрез него могат отново да се доберат до властта. Много грешна стратегия. От другата страна пък президента си мисли също да ги използва, като „полезни идиоти“, за да прокарва своите мрежи на влияние. Нищо, че според него те са „шарлатани“. От това, което виждаме до момента, по скоро е ясно, че партия на и около Румен е вероятно да се случи след януари 2027г., когато изтича неговият мандат. Иначе електорално такава формация би била лоша новина за Възраждане, МЕЧ и Величие, защото от тях биха дошли основните гласове.
- Имате ли усещането, че в политиката се случва прегрупиране – и сред управляващите, и при опозицията?
- Политиката никога не е статична. Тя е динамична и винаги се променя. Ако видим, от 1989 г. до момента са се случили доста трансформации. След червено - синьото противопоставяне, дойдоха политически формации със силен центризъм (ГЕРБ,НДСВ). След това започна политическо роене, което доведе до появата на доста несистемни играчи(ИТН,МЕЧ,Възраждане). В този процес доста партии се промениха или изчезнаха. Сега сме в процес на политическа нормализация след хаоса от последните години. Трудно е да се говори в момента за наличие на достатъчно предпоставки за формиране на някаква напълно нова алтернатива. Тези процеси са по-дълги и отнемат поне един политически цикъл от пет години.
- При какви условия България може да отиде на предсрочни избори?
- Винаги има възможност за промяна в международната обстановка, която да доведе до сътресения в България. Това е единият вариант. Другият вариант на вътрешното поле е свързан със сериозно социално недоволство. Такова на този етап не се наблюдава поради няколко причини. Първо, обществото ни като цяло живее доста по-добре от преди. Това води до по-спокойни настроения в обществото, не генерира толкова целенасочено обществено напрежение, което може да свали една власт. Другият фактор са претендентите да сменят властта. В момента няма нито един сериозен претендент, който да може да убеди общественото мнозинство, че има капацитет да управлява по-добре от настоящата конфигурация. Не са забравени хаосът, създаден от служебните правителства на Румен Радев и практически безполезното управление на Петков и Денков. Всичко това се отнася и до „нероден Петко“ от „Дондуков“ 2.
- Вие, социолозите, не обичате да боравите с думата „Ако“, но ако все пак президентските избори догодина бъдат спечелени от опозицията, тогава ще последват ли и избори за парламент?
- Вероятността изборите за президент да бъдат спечелени от опозицията е минимална. Следващият президент на България ще трябва да спечели доверието поне на 1 млн. И 200, 300хил. души. Това означава, че МЕЧ, Възраждане, ПП- ДБ и Величие трябва да гласуват за общ кандидат, но изглежда практически невъзможно. Защото има една-единствена политическа ос, около която се разгръща политическото противопоставяне. И това не е оста „корупция-антикорупция“, както се привижда на опозицията, а оста „Запад-Изток“. Каквато и да е форма на предизборно политическо единодействие между различните опозиционни партии е практически невъзможна, защото означава прокремълски и антиевропейски партии да се прегърнат с прозападни и проевропейски. Хипотезата, че могат да се прегърнат, означава само едно – ритуално самоубийство за прозападните и проевропейските. Според мен на президентските избори е много по-логично фаворит да бъде представител на ГЕРБ, подкрепен евентуално още от първи тур, но задължително на втори тур от коалиционните партньори в управлението на Росен Желязков. Иначе президентските избори ще дадат по-ясна картина, каква личност ще ни представлява пред света на символно ниво. Защото сегашният държавен глава, за съжаление, не ни дава особени поводи да се гордеем.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
