В деня, когато президентът румен Радев завъртя конституционната рулетка, по поръчка в националните медии се появи едно социологическо изследване, което обаче свали маската на задкулисието у нас и показа колко го е страх от предстоящите избори.
Допитването на „Маркет линкс“, което има за цел единствено да срути рейтинга на всички политически играчи досега, разкри нещо, което отдавна се усеща в политическите среди, но рядко се изговаря публично. Структурите и партиите, свързвани с мрежите на Джордж Сорос в България, влизат в предстоящите избори в състояние на открит страх. Данните показват срив на доверието и партийни рейтинги, сведени до санитарния минимум. Електоралната подкрепа за формациите, израснали върху модела „Отворено общество“, буквално се топи, а за да се скрие това, удобни социолози свалят рейтингите и на всички останали политически играчи. И така се внушава на обществото едно чувство за безалтернативност.
Именно този срив обяснява и нарастващата нервност около изборния процес. Все по-настойчиви стават опитите същите тези партии да прокарат модел на изцяло машинно гласуване – система, която превръща вота в „черна кутия“, неразбираема за обикновения избирател и трудно проверима за обществото. Вместо доверие – алгоритми. Вместо прозрачност – технологичен елитизъм. Вместо контрол от гражданите – контрол от малцина „посветени“.
На този фон сблъсъкът с „дълбоката държава“ на Сорос, който Делян Пеевски води от над десетилетие, придобива далеч по-широк смисъл. Той вече не е просто политически конфликт, а фронтова линия в битката за това кой контролира демократичния процес в България.
Пеевски срещу Сорос: българското измерение на един глобален сблъсък
Когато в първите дни на 2025 г. Делян Пеевски – лидер на ДПС и председател на парламентарната група ДПС–Ново начало – обяви началото на институционална офанзива срещу влиянието на Джордж Сорос, малцина извън тесния политически кръг осъзнаха реалния мащаб на заявката. Това не беше поредната декларация за медиите, а сигнал за битка срещу система, изграждана в продължение на 35 години и проникнала във всички ключови държавни сектори.
„Няма да позволя България да бъде частна държава на Сорос“, заяви Пеевски. Вместо обичайния шум, последваха конкретни действия. За първи път в най-новата история темата за соросовото влияние напусна публицистиката и се превърна в институционален въпрос на Народното събрание. Искането беше ясно – временна парламентарна комисия, която да провери дейността на Джордж и Александър Сорос и мрежата от фондации, финансиращи съдебни структури, медии, НПО и политически процеси в България.
„Това трябва да бъде истинско разследване. Да видим има ли кураж в този парламент“, каза Пеевски. И добави реплика, която се превърна в негова политическа марка:
„Соросовите мрежи управляват България от години. За Алекс Сорос тя е феодално владение.“
Комисията, която показа колко дълбок е страхът
Проектът за създаване на временна анкетна комисия беше внесен от парламентарната група на ДПС–Ново начало с подписите на Делян Пеевски и всички депутати от групата. Целта – установяване на реалните зависимости между фондациите на Сорос и български политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури и органи на властта.
В мотивите се настояваше за анализ на мрежата, изграждана още от началото на 90-те години около фондация „Отворено общество“. Според вносителите тази система е функционирала устойчиво десетилетия наред, като е внедрявала свои представители в администрацията, съдебната власт, образованието, политическите партии и медиите.
Посочваше се, че когато подобна мрежа се финансира и координира от частни фондации с външен произход, тя се превръща в заплаха за правовия ред. Частният интерес, прикрит зад реториката за „гражданско общество“, подкопава демократичните принципи и води до фактическо овладяване на държавата.
„Няма да позволя България да е частна държава“, заяви Пеевски в парламента. И беше категоричен: „Държавата ще бъде върната на хората.“
Архитектурата на „дълбоката държава“
Историческите факти показват, че специалният статут на фондация „Отворено общество“ в България не е плод на случайност. Още през 1990 г. с постановление №76 Министерският съвет начело с Андрей Луканов осигурява пълно освобождаване от мита, данъци и такси, както и пряко бюджетно съфинансиране.
Сорос не действа локално, а стратегически. През 1992 г. на т.нар. Черна сряда той реализира над 1 милиард долара печалба от спекулация срещу британския паунд – събитие, което завинаги променя финансовата история на Великобритания.
В България той залага на внимателно подбрани кадри – формално от демократичния спектър, но с дълбоки връзки с бившата комунистическа номенклатура. Така се полагат основите на модел, който комбинира старите властови зависимости с нова, „либерална“ фасада.
Демокрация без избори, избори без контрол
Точно тук Пеевски формулира основния въпрос: кой всъщност управлява държавата. Според него неправителствените организации, финансирани отвън, отдавна са престанали да бъдат коректив и са се превърнали в паралелен център на власт.
„Те не се явяват на избори, но пишат закони и диктуват политики“, казва той. Проблемът не е в отделни НПО, а в мрежовия модел, при който частен капитал се превръща в политическа сила без демократична легитимация.
„Това не е гражданско общество. Това е паралелна власт.“
Именно затова, според Пеевски, машинният вот се превръща в инструмент, а не в гаранция – механизъм, който допълнително отчуждава гражданите от процеса и концентрира контрола в ръцете на тесен кръг експерти и технолози.
От институционален пробив до политически блокаж
На 5 ноември 2025 г. Народното събрание все пак гласува създаването на анкетната комисия – със 111 гласа „за“. „Това не е лов на вещици. Това е защита на държавата“, заяви Пеевски.
Комисията обаче беше блокирана още в зародиш. Липсата на кворум, включително заради отказ на депутати от ГЕРБ да участват, саботира първото ѝ заседание. Последва и опит за нейното закриване, аргументиран с твърдения за „подкопаване на демокрацията“.
Съвпадението с края на мандата на 51-вото Народно събрание не беше случайно – времето изтече, без комисията да получи реален шанс да работи.
Държавата срещу черната кутия
Унгария, Полша, Израел, САЩ – навсякъде, където държавите усещат, че губят контрол върху политическия процес заради „дълбоката държава“, реакцията е сходна. Ограничаване на външното финансиране, законодателни мерки, директен сблъсък с мрежите на влияние.
Заради опита си да осветли зависимостите на медии, НПО-та и политици от Сорос и неговата мрежа, Пеевски се превърна в основна мишена. Политическите формации, израснали върху модела „Отворено общество“, изграждат негативен образ около него с ясна цел – компрометираният говорител да обезцени темата.
Фразата „Ще направя държава с главно Д“ беше изкривена и използвана като оръжие. А смисълът ѝ беше прост: връщане на държавата на суверена и отнемането ѝ от задкулисни мрежи, които я управляват без избори и без отчетност.
Сблъсъкът между Пеевски и Сорос не е личен. Това е конфликт между два модела – демокрация с реален народен контрол срещу демокрация в черна кутия. И точно затова въпросът „кой управлява“ вече не може да бъде заглушен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
