Политика

Двете лица на Gen Z. Може ли едното да е излишно?

Новият модел на управление трябва да строи мостове между поколенията

Двете лица на Gen Z. Може ли едното да е излишно?

Две Българии видяхме през последните дни. Едно поколение в два свята с различна енергия

120 хиляди българи от най-различни политически сили – ПП, ДБ, Величие, МЕЧ, Студенти срещу мафията и др., повечето от които усмихнати и сърцати младежи, напълниха триъгълника на властта за хепънинг срещу правителството. На сцената призоваваха за „измитане“, скандираха „Оставка“ и възторжено поискаха нова власт по техни правила.

Други, десетки хиляди българи, но от една политическа сила - ДПС, също млади и сърцати, изпълниха площадите на 24 града в страната, за да кажат, че искат не да рушат, а да градят. Да останат в България и да коват бъдещето си.

Едните пееха на английски със Звезди от Ахат, другите извисиха глас в най-българските песни: „За теб, Българийо“, „Моя страна, моя България“, „Притури се планината“.  Едните носеха балони с образа на животни, другите раздаваха целувки зад плакат „Не на омразата“.

Двете лица на Gen Z

Две Българии – едната по-богата, другата по-бедна. Едната по-шумна, другата по-обрана, по-консервативна. Но и двете млади, и двете Gen Z. В едната протестират за образование и пари за младите лекари, в другата – за работа и нов шанс. В едната през деня са в офиса, вечер – по ресторантите, пътуват по света, имат скъпи телефони и аксесоари. В другата животът им е доста по-труден – няма голяма кариерна стълбица, хоризонтът е къс, а възможностите - ограничени.

В едната младите са усмихнати, в другата – угрижени, защото пътят до големия град е с много дупки, а често София е само в социалните мрежи.

Но и двете са Gen Z , и двете са България. Може ли едната да бъде излишна? Със сигурност не.

Това са двата профила на едно и също лице, двете камери на едно сърце. Да, различни са, но причината е ясна. Разделяйки 36 години България на бедни и богати, млади и стари, наши и ваши, политиците поразиха точно младото лице на страната ни.

В София не протестират срещу бедността. Най-богатият град у нас дава най-големите възможности – за всеки, който иска. В София протестират срещу модела на управление.

В страната е точно обратното. Протестират срещу немотията, защото тя е рожба на хаоса, който идва, когато няма стабилна власт, когато няма бюджет, когато няма перспектива. Защото години наред бяха забравената България – без вода, без пътища, с все повече опустяващи училища.

Жълтите павета не са България

В София фокусът е върху правителството, по градовете – върху кметовете. Сигурността на обществения и на личния живот зависи от тях. Нямат ли пари в местната хазна, няма проекти, няма работа, няма развитие. Както знаем, в населените места извън петте индустриални града, най-големият работодател е общината. Затова и на митингите на ДПС в страната лозунгите бяха „Жълтите павета не са България“.

Не приемаме разделението софиянци и селяни. Искаме всички да работим заедно, за да станем европейски граждани, каза на митинга в Белица кметът Радослав Ревански, зам.-председател на ДПС. И допълни: „Човекът от София и човекът от Белица сме еднакви. Мечтаем София, Белица, Варна и Бургас да се съревноваваме не помежду си, а с истинските европейци от Франция, Англия, Германия и Испания".

Бездната, наречена разделено общество

Правителството хвърли оставка, така както искаха младите в София. Чу гласа им. Докато опозицията доволно потриваше ръце от победата, ГЕРБ щракаше с пръсти – „хайде да ви видим сега вас“.  Но в еуфорията и злорадството никой не видя как се разтваря бездната, наречена разделеното общество.

Посрещаме 2026 година, разкъсани между два паралелни разказа, два страха, две надежди. Влизаме в новата година без правителство, без бюджет, без посока. Но с евро, което буди надеждата в София, че ще станем истински европейци, но и носи страха в страната, че нашият билет за европейска стабилност минава през непосилно поскъпване. Живеем в страна на два свята - в единия говорят за валутния резерв, в другия – как семейството ще си плати тока.

Новите отношения

Пропастта не е само политическа. Тя отдавна е социална, а вече е и ценностна. Изходът е не просто ново правителство, а нов тип политици с нов модел на отношения – хора, които знаят не само как да говорят с младите, но и как да уважават страховете на възрастните, държавници, които не идват, за да разделят, а да строят мостове между поколенията и техните светове.

Пеевски между два свята

Делян Пеевски живее в две паралелни реалности. В едната той е олицетворение на злото. Той е виновен за всичко – от високите данъци за бизнеса до големите пари на полицаите. Той е олигарх и мафия.

За другия свят той е новото начало. Той отваря широко кабинета си за кметовете, за да помага на хората – благодарение на помощта му се задействат изостанали с години проекти - за нови улици, детски градини, болници, водопроводи. Измете дерибеите на Доган, които приватизираха градове и села. Заложи на младите чрез Младежката академия на ДПС, където Gen Z се учи не само как се прави политика, но и как се води общност. Младите, които излязоха на протестите по страната накараха опозицията да онемее. Защото вместо очакваните роми и страховити мъже в черни дрехи, площадите в малките градове бяха препълнени от младежи с гордо вдигната глава, които никога вече няма да допуснат да ги третират като втора категория хора.

Истината е, че младите отдавна не са далечното бъдеще, за което говорят партии, а настояще с глас и пулс, което никой не може да игнорира. Едните искат ново начало, другите – нов модел.  И не е важно кой митинг е бил по-голям и кой лозунг – по-вдъхновяващ. Важно е младите да видят, че енергията не им е похабена.

България не може дълго да си позволи да живее на два гласа, на две скорости, в два свята. Младите, които  скандираха на жълтите павета и младите, които пеят в Девин, Исперих или Белица, всъщност искат едно и също – бъдеще, което да не ги кара да бягат. Ако на прага на новите избори политиците разберат това, ако се научат не само да слушат, но и да чуват, ако приемат властта като отговорност пред хората, тогава България ще има шанс. Но ако продължат да делят българите, тогава нито мир ще има, нито хаир.

Време е да съберем двете Българии в една – защото и най-доброто сърце не може да бие в две посоки.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай