На 24 февруари се навършват 4 години от началото на агресивната война на Русия срещу Украйна. В интервю за "Стандарт" посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук говори открито за страданието, което руските ракети и дронове носят ежедневно, за „новия руски студомор“ и за поколението украински деца, които никога не са живели в мир. Тя подчертава, че това не е конфликт, а пълномащабна война, че мирът може да бъде само справедлив и че въпреки разрушените електроцентрали, окупираните територии и хибридните атаки, украинците остават непреклонни в стремежа си към свобода, европейско бъдеще и сигурност.
Вече 4 години Украйна живее в условията на пълномащабна война. Как този продължителен конфликт промени усещането на украинците за държавност и независимост?
Първо, което искам да подчертая, че в Украйна няма конфликт. 4 години русия води пълномащабна, започнала на 24 февруари 2022 година, война срещу Украйна. А преди това през февруари 2014 година същата русия започна агресия и окупира Крим и части от Донецка и Луганска област. Оттогава кремълският режим погази стотици международни споразумения, договори и се превърна в държава-терорист, която застрашава не само Украйна, но и Европа.
Второ, Украйна след възстановяването на своята независимост 1991 г. демонстрира демократична и миролюбива политика. Отказа се доброволно от ядреното оръжие, изгради система на приятелски добросъседски отношения, осигури всички необходими права и свободи на всички национални малцинства и коренни народи, а те са над 100 в Украйна. Включително и на многобройната българска национална общност, която за пръв път получи възможност свободно да изучава родния си език в училище и да си съхранява националната идентичност.
Същевременно след разпада на Съветския Съюз украинското общество започна процес на декомунизация и завръщане към разбирането на собствените си корени - преосмисляне на украинската история, култура, традиции; преосмисляне на най-страшните и най-болезнените страници от нашата история - комунистическите репресии, Гладомора в Украйна.
Руската агресия през 2014 г., а в още по-голяма степен пълномащабната руската война от 2022 г. сплотиха хората, показаха колко е необходима деколонизация от руското имперско наследство, колко е важно скъсването на връзки с доминиращата в миналото руска литература, език, книгоиздаване на руски, руска естрада, кино и т.н.
Героичната украинска съпротива днес се дължи включително и на разбирането на геноцидната същност на руската идеология на рашизма. Ежедневният терор с ракети и дронове, обстрели, разрушения, убийства, които преживяваме, не оставят място за илюзии. Вижда се истинското лице на рашизма и на днешния кремълски режим, с който украинците искат да се разделят категорично и завинаги.
Какво според вас международната общност продължава да не разбира достатъчно ясно за реалните условия, при които може да бъде постигнат устойчив мир?
Устойчив мир е възможен само, ако той е справедлив. Държавата-агресор не може да поставя ултиматуми за Украйна и за Европа. Не може да диктува новите разграничителни линии и новите сфери на влияния. Това води само към ескалация на войната.
От друга страна временни прекратявания на бойните действия също не водят към трайни решения. Украйна вече имаше опит с Минските споразумения, които бяха систематично погазвани от русия. И всъщност те ѝ дадоха време да се подготви за новата и по-мащабна агресия.
Ако искаме траен и устойчив мир трябва да се вземат ефективни мерки за спирането на агресора. В случая трябва да има много сериозни решения как Русия да бъде принудена да спре войната. Нейните военни престъпници в момента контролират над 19 на сто от украинската територия. И когато те напуснат територията на Украйна, и когато Русия спре да бомбардира мирните жители на Украйна - тогава ще дойде мир. И когато Русия спре да упражнява ядрен шантаж срещу Запада - ще се завърне стабилността на целия континент.
Руската пропаганда се опитва да прокарва своя наратив, че Украйна уж трябва да се откаже от териториите, дори тези, които не са окупирани и не могат да бъдат завоювани от руснаци, и че това уж като че ли е предпоставка за мир. И с това се опитва да изопачи и да манипулира процеса на преговорите, опитвайки се да обвинява Украйна в несъстоятелност на преговорите.
Но не това е причина за забавянето на мирните преговори. Причината е в нежеланието на Русия да бъде постигнато споразумение. Фалшификацията на историята, манипулациите, промяната на позициите и подмяната на понятията доказват, че Русия имитира процеса и нейната готовност да сложи край на войната. Опитва се да заблуди международната общност и не се отказва от своите глобални цели - да отслаби Европейския съюз и да преначертае сферите на влияния.
В последно време се пише и говори усилено за свикването на избори и референдум за мира в Украйна. колко възможно е това и кога най-рано може да се случи?
Досега не се е случвало в световната история да има референдуми и избори по време на активната фаза на война. И то съвременна война, при която на територията на Украйна няма сигурно кътче, защитено от руски обстрели. От гледна точка на сигурността не е възможно да се проведе едно свободно волеизявление и с гаранции за живота на избирателите и членовете на изборните комисии.
Дори след приключване на активните бойни действия е необходим един период от време за стабилизация на ситуацията и справяне с първостепенни задачи. Камо ли в ситуация, когато Русия се е отказала от временно примирие дори по време на църковни празници или олимпиада.
Иначе Украйна е готова да проведе и референдум, и редовни избори, когато има всички условия за това. Демокрацията и демократичните практики са нещо, което е в кръвта на украинците. И това е цивилизационното различие между украинския народ и народите на Русия.
През последната година проведохте редица срещи с представители на изпълнителната и законодателната власт в България. Как оценявате настоящия етап на политическия диалог между Киев и София?
Украинско-българските отношения и политическият ни диалог винаги са били активни. И миналата година не беше изключение. Ръководствата на двете държави продължиха срещите и разговорите по важни двустранни въпроси, както и теми от международния дневен ред, естествено и тяхното измерение на сигурност. България е участник във всички международни инициативи в подкрепата за Украйна, и конференции по възстановяване, и Рамщайн, и Антиминната коалиция, и регулярната среща на върха „Украйна-Югоизточна Европа“. Също така България е съавтор на десетки резолюции в подкрепа на Украйна в рамките на ООН и други международни организации.
Много оценяваме такъв последователен подход. И разчитаме, че двустранният диалог ще продължи да се развива и със новоназначеното служебно правителство, и в бъдеще - с редовен кабинет. Това се диктува не от ситуационни интереси, а от дългогодишни традиции и от нашите общи приоритети и взаимни интереси като държави в Югоизточна Европа и Черноморския регион.
В какви конкретни направления през последната година се задълбочи сътрудничеството между Украйна и България – икономически, отбранителни, енергийни или хуманитарни?
В последните 5-6 години Украйна за България и България за Украйна са много важни търговски партньори, от гледна точка на външноикономическия баланс на двете държави.
Структурата на стоките и услугите през последните години претърпя определени промени, но е абсолютно ясно, че притежаваме огромен потенциал за развитие на икономическите връзки. Това бе потвърдено и по време на последния украинско-български бизнес форум, който се проведе в София през октомври миналата година. Сега продължават контактите между регионалните търговско-промишлени палати на Украйна и България, за да подпомогнат на бизнеса да реализират взаимоизгодни проекти.
След пълномащабното руско нахлуване в Украйна българска отбранителна индустрия е от изключителен интерес за Украйна, предвид нейния производствен капацитет. В областта на енергетиката в момента се реализират редица проекти, които имат целта да подобрят свързаността, да допринесат за диверсификацията. В сферата на инфраструктурата също така имаме много добри перспективи, и Украйна и България имат важна роля за развитие на нови логистични коридори в региона. Говорим и за комбинирани превози, и за развитие на железопътната свързаност, в комбинация с морския транспорт. И става дума не само за двустранни проекти, но и регионални такива от общоевропейско значение.
Европейската интеграция е стратегическа цел за Киев. Как върви подготовката за следващите етапи от преговорния процес и какъв опит от държави като България е особено ценен за Украйна?
За Украйна членството в Европейския съюз остава приоритет, който сега придобива и очертания на гаранции за сигурност, освен всички други положителни неща. България знае от личен опит, какви предимства носи членството в Евросъюза, колко труден път беше извървян преди 2007 г., и какви ползи за страната ви носи присъединяването към Шенгенското пространство и зоната на еврото.
Украйна извървя процедурите на скрининга и в момента очакваме началото на преговори. Имаме домашна работа: да приемем редица национални законодателни актове с цел да хармонизираме своето законодателство с изискванията на ЕС, да подпишем международен Договор между Украйна и държавите-членки на ЕС относно условията за присъединяването на Украйна, и впоследствие да изминем пътя на неговата ратификация от 27-те държави-членки. Готови сме и сме ентусиазирани повече от всякога. Украйна доказа, че е готова да се справи с тези задачи, дори в условията на войната. В това е още една проява на съпротивата и устойчивостта и визията на нашето бъдещо.
България, заедно с Румъния и Хърватия имат относително най-пресния опит в този предприсъединителен процес. Естествено, че той е от голямо значение. Но има още едно нещо много важно. България, както и други държави от Източна Европа, изминали своя труден път, особено добре разбира трудностите и може да изиграе важна съветническа роля, подкрепяйки процеса на европейската интеграция на Украйна. Ценим последователната проевропейска подкрепа от страна на България.
Забелязвате ли промяна в интензитета или характера на подкрепата от страна на съюзниците през последните месеци?
Определено е така. Поредните силни решения бяха взети по време на последната среща във формата Рамщайн, това потвърждава и последната Мюнхенска конференция за сигурност. Ние поздравяваме всички силни решения, насочени към засилването на отбранителните способности на Украйна и подсилването на Европейската сигурност. Тук е важно да се подчертае, че руската военна машина работи с пълна скорост, и с мобилизация на всички държавни и обществени ресурси. Изграждането на устойчивост на Европейския съюз също така изисква максимални усилия да се изгради модерна и ефективна отбрана и защита.
Ако трябва да опишете визията си за страната след края на войната, как ще изглежда Украйна политически, икономически и като общество?
Визията, която крепи всеки един украинец през тези страшни 4 години, в условията на руския военен терор, е силна, мирна, възстановена Украйна - Украйна държава-членка на Евросъюза и НАТО. Свободна, равна сред равните, която е важен политически, икономически партньор, допринасящ за общата сигурност, стабилност и икономическо развитие в мирна Европа.
След масираните удари по енергийната инфраструктура и милионите хора без ток и отопление, как Украйна се подготвя за нови подобни кризи през следващите месеци?
След масираните руски ракетни и дронови обстрели в Украйна няма нито една топлоелектроцентрала, която да не е засегната и разрушена. Това е нов вид на геноцид - енергоцид, форма на военно престъпление срещу цивилни украинци. И въпреки очакванията на руския престъпен режим, украинците не само че няма да капитулират, гневът им нараства многократно, както и желанието да се спре агресорът. Всички украинци искат справедливост и наказание за военните престъпници. Новият руски студомор, това не е само хипотермия, не е само стрес и изпитания за най-малките и най-възрастните хора в нужда. Той води до много колатерални последствия, включително рискове за живота и здравето на различни категории граждани.
Колко е страшно да разбереш, че вече имаме в Украйна нова генерация деца, които са се родили във военните условия, те не знаят какво е мир. Те знаят звуците от руските ракети, взривове, знаят за лишения и липси на нормалните цивилизовани условия на ежедневния живот. И това е най-голямата ни болка. И това е най-голямата ни мотивация за бързо възстановяване.
Ремонтните дейности в Украйна се извършват непрекъснато и денонощно. Всички служби, комунални, ремонтни работят 24/7. В студ, дъжд, и снеговалежи. И под нови руски обстрели. Енергетиците и служителите в службите за реагиране при извънредни ситуации дават всичко от себе си да минимизират щетите. Благодарение на помощите и доставеното оборудване от европейските, и не само, партньори, се извършват ремонти на генерационни мощности, и на преносните електромрежи, и на ключовите възли на водоснабдяването и отоплението в големите градове.
Най-добрата превенция на разрушения на цивилната инфраструктура това е засилването на ПВО на Украйна. Цялата територия да бъде защитена, а носещите смъртта руски ракети и шахеди да бъдат сваляни още на границата с Русия.
В контекста на заявената готовност за среща между Володимир Зеленски и Владимир Путин, при какви конкретни условия Киев би влязъл в преки преговори и къде са червените линии?
Украйна е държава, която иска мира най-много. Но ние най-добре знаем от недалечното си минало, че Русия не спазва договорености и нарушава всички международни договори. За Украйна от ключово е значение да имаме сериозни гаранции за сигурност. Те са най-важни в процеса да се намери ефективно решение, което би принудило руското ръководство да спре война срещу Украйна.
В информационната среда в България се наблюдава активност на различни проруски послания. До каква степен според вас подобни кампании влияят върху обществените нагласи?
Хибридната война, която Русия води от години срещу Запада, отдавна представлява сериозна заплаха за националната сигурност на всяка една държава, и за колективната сигурност, ако говорим за ЕС и НАТО. И в случая на липса на адекватни мерки срещу хибридната война и пропаганда, последствия наистина могат да бъдат много деструктивни.
Всъщност хибридната война е етап, който предшества въоръжената агресия. Това е наш украински опит. Украйна е на първата линия на руските ИПСО (информационни-психологически специални операции), целящи да пречупят волята и съпротивата на украинците, да разделят украинското общество. И като на нападнатата държава на Украйна ѝ се наложи да бъде адаптивна и креативна в справянето си с руската пропаганда. В резултат на това, и в резултат на всичко, което носи руската окупация и война, подкрепата на ЕС и НАТО сред украинците е невероятно висока. Тоест нашият опит показва, че хибридните заплахи и пропагандата трябва и могат да бъдат преборени чрез изграждането на институционалната резистентност.
Във вътрешен план Украйна отчита стотици случаи на вербувани деца чрез социални мрежи. Как държавата ви реагира институционално на този нов тип хибридна заплаха?
Наистина вербуването на украинските децата с цел участие в шпионската и подривна дейност, е новото явление и нов вид заплаха за националната сигурност за Украйна. Вербуваните са деца над 9-годишна възраст, независимо от техния социален статус. Те са най-уязвими във всички отношения. След като това явление стана системно специалните служби на Украйна, заедно с образователните институции и неправителствения сектор, започнаха да действат превантивно, с разяснителни кампании.
Кои са най-често използваните механизми за манипулация на непълнолетни в онлайн среда и как родителите могат да разпознаят ранните сигнали, че детето им е въвлечено?
Винаги е важно доверието и общуването на родителите с децата. Според статистиката за първичен контакт с детето най-често биват използвани Телеграм канали и игрови онлайн платформи. И в началото вербовчиците работят върху изграждането на доверие с децата. А на по-късен етап идват предложенията за финансово възнаграждение или обратното - заплахи, тормоз и шантаж, дори със заплахи за живота на близки хора. Без превантивни доверителни разговори с децата няма как да се преборят този вид киберзаплахи.
Смятате ли, че Европа е достатъчно подготвена за подобен тип дигитална вербовка на деца, или Украйна в момента е „предната линия“ на този нов модел на кибервойна? Възможно ли е подобни сценарии да се развият и в други държави, включително в България, и какво конкретно трябва да се направи на ниво образование и национална сигурност, за да бъдат предотвратени?
Това е ново явление, което се тества в Украйна, и европейските партньори имат какво да научат от украинските си колеги. И по отношение на разследването, и по отношение на изграждането на системата на превантивните мерки на държавно ниво. Украйна е готова да споделя своя опит и с това да засили европейската сигурност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
