Българската индустрия трябва не просто да оцелее при високите разходи за енергия, а да получи условия за растеж, модернизация и нови инвестиции. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев при официалното откриване на форума по повод 20-годишнината от създаването на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.
По думите му първата задача на държавата е да защити предприятията, които вече са избрали България като производствена база, преди да се говори за привличане на нов капитал. Пулев подчерта, че индустрията формира над 25% от брутната добавена стойност, а само в енергоемките производства са пряко заети около 250 хиляди души.
Зад тези работни места стоят цели региони
„Преди да говорим за нови инвестиции, първо трябва да подкрепим индустрията, която вече е избрала България като производствена база. Тя формира над 25% от брутната добавена стойност, а в енергоемките производства са пряко заети около 250 хиляди души. Зад тези работни места стоят домакинства, семейства и цели региони“, заяви Пулев.
Той подчерта, че правителството работи за повече предвидимост за бизнеса, по-ефективни институции и условия за привличане на нови инвестиции. Според него подкрепата не трябва да бъде ограничена до извънредни мерки при криза, а да създаде основа за дългосрочен растеж.
„Ние сме длъжни да активираме всякаква форма на подкрепа за индустрията не само от гледна точка на режим на оцеляване, а да създадем платформата и инструментите за растеж“, каза икономическият министър.
Ресурс за енергоемките производства
Пулев съобщи, че със съдействието на министъра на енергетиката е осигурен ресурс от Фонда за сигурност на електроенергийната система, който ще бъде насочен към енергоемките производства.
„Очевидно трябва да дадем всички нужни финансови стимули, така че да защитим индустрията. Очаквам голяма част от тези производства да инвестират този ресурс в енергийна сигурност и ефективност“, заяви вицепремиерът.
По думите му целта е средствата да помогнат на предприятията не само да преминат през настоящата енергийна криза, но и да инвестират в технологии, които да намалят зависимостта им от високите разходи за енергия и да подобрят конкурентоспособността им.
Правителството реже административната тежест
Втората голяма линия в икономическата политика ще бъде намаляването на административните препятствия пред бизнеса. Пулев заяви, че кабинетът вече работи по целенасочена програма за ограничаване на регулациите и ускоряване на процедурите.
„Работим много активно по целенасочена програма за намаляване на административната тежест и регулациите заедно в открит диалог с бизнеса и индустрията“, каза той.
Правителството подготвя и ново законодателство за публично-частните партньорства. Целта е частният капитал да бъде комбиниран с европейско финансиране при модернизацията на ключова инфраструктура.
Частен капитал за индустриални зони и инфраструктура
„Говорим за индустриални зони, транспортна свързаност и най-вече за енергийна инфраструктура“, подчерта Пулев.
Новият модел трябва да позволи реализацията на проекти, за които публичният ресурс сам по себе си не е достатъчен. Сред приоритетите са модернизацията и развитието на индустриалните зони, подобряването на транспортните връзки и изграждането на енергийна инфраструктура, необходима за нови производства.
Пулев постави силен акцент и върху привличането на нови инвестиции. По думите му конкурентоспособността на България ще зависи не само от размера на стимулите за инвеститорите, но и от качеството на инфраструктурата, скоростта на административните процедури и наличието на подготвени кадри.
Зелените технологии стават стратегически приоритет
Декарбонизацията и зелените технологии са другият основен фокус в политиката за индустрията. Според Пулев именно те ще бъдат сред водещите теми при разпределението на бъдещия европейски ресурс.
„Декарбонизацията и зелените технологии са основен фокус на всички наши разговори в Европа. Това ще бъде в основата на следващата многогодишна финансова рамка“, заяви вицепремиерът.
Той подчерта, че българските предприятия трябва да бъдат подпомогнати при преминаването към по-енергийно ефективни технологии, така че зелената трансформация да не отслаби производството и заетостта.
„Задачата ни е да създадем условия българската индустрия да расте, да инвестира и да бъде конкурентоспособна“, заяви Пулев.
