Хората искат родните управляващи веднъж завинаги да излязат от ролята на йесмени и да не се боят да отстояват националните интереси, казва кандидатът за вицепрезидент на „Възраждане“ Петър Волгин
· Политиците трябва да се вслушват много повече в мненията на своите сънародници, а не в директивите, спускани от някой чужбински властови център
· Скандален е фактът, че днес глобалните корпорации са много по-могъщи от повечето държави в света
· Великите европейски идеи за демокрацията, плурализма, уважението към мнението на всеки човек са тотално пренебрегнати от брюкселската върхушка
- Г-н Волгин, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който се кандидата заедно с Вас за президент, се обяви за въвеждането на полупрезидентска република. Какво означава това и в кои държави този модел работи?
- Категоричното ми мнение е, че българският президент трябва да разполага с повече правомощия, отколкото има в момента. Основно поради факта, че той бива избиран с гласовете на всички нас. Да, в държави като Германия, Италия, Гърция президентът има церемониални функции, но там го избира парламентът. Ето защо не е нормално нашият държавен глава, заел този пост след всеобщо гласуване, да има толкова малко правомощия. По този начин той не е в състояние да реализира очакванията на милионите избиратели, които са инвестирали доверието си в него.
- Номинацията Ви за вицепрезидент е резултат от допитване до членове, симпатизанти и хора извън партия „Възраждане“. Какво показаха тези анкети? Какви са очакванията към Вас и към Костадин Костадинов?
- Анкетите показаха, че според хората това е най-добрият вариант: Костадин Костадинов президент и аз вицепрезидент. Признателен съм за доверието, което ми беше оказано с това гласуване. Мисля, че това доверие се дължи на позициите, които с лидера на партия „Възраждане“ отстояваме от години, а те са свързани главно с това България да бъде независима държава. Очевидно е, че хората искат важните за България въпроси да се решават тук, а не в някоя чужда столица. И затова дават доверието си на хора, които отстояват този принцип.
- Вие и Костадин Костадинов сте единствената чисто партийна кандидатпрезидентска двойка. Какъв знак към избирателите е това?
- Това е честният подход. Другият модел, този с т.нар. инициативни комитети, е някакъв вид мишкуване и бягане от отговорност. На всички е ясно, че кандидат без партия зад себе си няма как да се представи добре на изборите. Нито Илияна Йотова, нито Андрей Гюров биха имали добър резултат, ако зад тях не стояха ПБ и, съответно ПП и ДБ. Да кажем също, че е тотално нелогичен начинът, по който стават нещата с тези изпълнителни комитети. Би трябвало първо да се събере такъв комитет и после да обяви, че подкрепя даден кандидат. А при нас, противно на всякаква логика, кандидатът първо се заявява, а после почва да си прави ИК. Ние не се крием зад такива конструкции, честно и почтено казваме, че партията издига своите кандидате, а не просто „дава подкрепа“.
- Първото социологическо проучване, което излезе на старта на изборите – на Маркет линкс, поставя „Възраждане“ на трето място. Какво показват обиколките Ви в страната и вътрешнопартийната Ви социология?
- Да не забравяме, че Маркет линкс е агенцията, която в началото на кампанията за парламентарните избори тази година твърдеше, че разликата между ПБ и ГЕРБ е по-малко от три процента. Пък всички видяхме какво се случи на изборите. Ето защо на такива данни трябва да се гледа със здравословен скептицизъм. Това, което виждам при срещите с хората в страната, е огромното желание за промяна в посока именно към независимост. Хората искат българските управляващи веднъж завинаги да излязат от ролята на йесмени и да не се боят да отстояват националните интереси.
- Костадинов обяви пет основни приоритета – България на бъде независима, благоденстваща, обединена държава, която има образователен просперитет и силна армия. Това ли трябва да е колективната цел на страната ни, за която говори „Възраждане“?
- Важно е да отбележим, че тези приоритети не са плод на някакво кабинетно изследване. Това в синтезиран вид е онова, което хората казват и ни пишат. Винаги съм вярвал, че политиците трябва да се вслушват много повече в мненията на своите сънародници, а не в директивите, които биват спускани от един или друг чужбински властови център. И не е толкова важно дали ще управлява „Възраждане“ или някоя друга партия. Важното е в основата на управленската програма на страната да бъдат заложени именно тези приоритети.
- В тази връзка как ще коментирате грозното политическо надцакване около връщането на мощите на цар Самуил в България?
- Всякакви партийни боричкания са крайно неуместни в този случай. Самуил е един от най-великите български владетели и единственото нормално чувство при връщането на тленните му останки в България е радостта. Също толкова неуместно е желанието това събитие да бъде омаловажено, както вече правят някои глобалистки и антибългарски настроени „специалисти“. Имаме толкова много поводи да се делим и да се караме. Ето защо е наложително да намираме и точки на съгласие.
- Вие сте част от Групата „Европа на суверенните нации“ в Европейския парламент. Какво означава „суверенна нация“ в епохата на глобални корпорации, миграционни кризи и дигитални зависимости?
- Именно заради нещата, които изброявате, запазването на суверенитета на всяка една нация е толкова важно. Ако загубим своята независимост, ще се уеднаквим до безобразие. Скандален е фактът, че днес глобалните корпорации са много по-могъщи от повечето държави в света. Чисто практически това означава, че няма кой да защити работещите хора. Те са просто играчка в ръцете на собствениците милиардери. Безконтролното нахлуване в Европа на огромен брой нелегални мигранти също е много опасен процес. Съвсем реален е рискът да се превърнем в малцинство в собствените си държави. Това не са измислени страхове, а реалност. Днес партии като „Алтернатива за Германия“ печелят все по-голяма популярност, защото не бягат от тези проблеми, както правят традиционните десни и леви формации, а търсят решения.
- Трагедията „Петрохан“ показа пагубното влияние на либералните фондации, които проникнаха в българската образователна система, подменяйки традиционните ценности. Как този процес може да бъде спрян?
- Трагедията „Петрохан“ показа до какво води моделът, който от десетилетия се опитват да наложат в България. Това е моделът, според който държавата няма никаква власт, а всичко се поверява на т.нар. неправителствени организации. А не бива да забравяме, че за разлика от държавните структури, които са резултат от гласуването на всички хора, НПО-секторът не е избиран от никого. Това са самоназначили се „експерти“, които смятат, че разбират от всичко и могат всичко. Да, такива организации имат право на съществуване, но в строго ограничен периметър. Дейността им трябва да бъде внимателно контролирана, за да не се стига дo трагедии като тази, за която говорим.
- Либералната политика на европейските лидери превръща Европа в големия губещ от военните конфликти. Казвате, че „Европа се носи към ръба на пропастта“ и затова сте „радикален“. Какво в политиката на Европа трябва да се промени?
- Много е важно да правим разлика между днешното ръководство на Европейския съюз и Европа. Това са две много различни неща. Великите европейски идеи за демокрацията, плурализма, уважението към мнението на всеки човек са тотално пренебрегнати от брюкселската върхушка. Тази върхушка иска да ни вкара в „прекрасния нов свят“ на един неототалитарен лагер, в който всички трябва да мислим и действаме еднакво. Това е изключително опасна тенденция. Ако искаме Европа не просто да оцелява, а да бъде отново на висотата на тези, които още преди векове са я направили велика, трябва категорично да се противопоставим на настоящите брюкселски управници. Задължително е да си върнем свободата и уважението към различните мнения. Само така Европа ще просперира.
- Каква ще бъде каузата Ви, ако бъдете избран за вицепрезидент?
- Независима и просперираща България.
