Новите санкции на САЩ срещу руските енергийни гиганти „Лукойл“ и „Роснефт“ предизвикаха тревожни реакции у нас. Според анализатори последиците за България може да бъдат осезаеми – не толкова директно, колкото чрез вторичния ефект върху фирми, банки и енергийни доставчици, които работят с тях. „
Апокалипсис няма да има на 22-ри, но трябва внимателно да прочетем заповедта на американския финансов министър“, предупреди в ефира на бТВ Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи.
„Магнитски“ за корпорации
По думите на Керемедчиев това е своеобразна корпоративна версия на закона „Магнитски“, насочена не към физически лица, а към компании, които генерират печалба и прехвърлят средства към Русия. „Целта е тези дружества, както и партньорите им, да не могат да извличат печалба, която би финансирала руската икономика“, обясни той. Според него България е засегната не пряко, а чрез вторични санкции срещу неамерикански фирми, които поддържат търговски отношения с „Лукойл“ и „Роснефт“.
Контролът върху рафинерията и опасните текстове
Икономистът Евгений Кънев подчерта, че не е допустимо в условията на война държава, която обявява ЕС за вражески, да контролира критичен сектор като петролния. „Не може Русия да държи 70–80% от пазар, жизненоважен за България – това е заплаха за националната сигурност“, каза той. Керемедчиев допълни, че различията между германския и българския модел на специален управител са съществени. В Германия назначеното лице няма право да продава активи и се контролира от регулатора, докато у нас управителят може да се разпорежда свободно и решенията му не подлежат на обжалване. „Тези текстове са изключително опасни – смесват два различни казуса: управлението и собствеността на рафинерията“, коментира Кънев.
Търси се отговорен човек, но не и прибързаност
Бившият зам.-министър уточни, че САЩ не настояват за бърза смяна на собствеността, а за прозрачност на веригата за доставки. „Търси се човек, готов да поеме сериозна отговорност. Срещу него може да бъдат заведени дела, но задачата му е да гарантира, че нито лев от печалбите няма да стига до Русия“, каза Керемедчиев. Той допълни, че България е закъсняла да поиска отлагане на санкциите, каквото направиха Германия и Унгария, и че сега „всички губим от бавните реакции“.
Икономически ефект и несигурност за бизнеса
Според Кънев основният проблем е не само за „Лукойл“, но и за банките и партньорите му, които се страхуват от санкционен риск. „Това са огромни парични потоци – нито една банка не може сама да поеме такива разплащания“, коментира той. Компаниите за картови плащания и международните посредници може да спрат работа с рафинерията, което би затруднило целия енергиен сектор.
И двамата експерти са категорични, че макар „Лукойл“ да няма причина да прекрати дейността си, страната ни навлиза в сложен период, в който всяка грешка може да струва скъпо на икономиката и енергийната сигурност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
