България трябва да запази хладнокръвие и да не допуска напрежението в Черно море да я въвлече във войната между Русия и Украйна. Това предупреди икономистът и политик Кузман Илиев пред Нова телевизия, където коментира зачестилите атаки срещу търговски кораби и опасностите за националната сигурност. Според него Москва се стреми да наложи фактическа блокада на украинските пристанища, което би нанесло тежък икономически удар на Киев. Илиев призова европейските държави да възстановят дипломатическия диалог, вместо да предприемат действия, които могат да доведат до още по-опасна ескалация.
Не трябва да се държим истерично
Икономистът беше категоричен, че въпреки тревожните инциденти в Черно море България не бива да възприема случващото се като пряко военно нападение срещу страната ни или срещу НАТО. „Не трябва да се държим истерично, като че ли сме част от войната“, предупреди Илиев.
Според него политическите решения в подобна обстановка трябва да се вземат внимателно, като се преценяват всички възможни последствия. Той се противопостави на прибързаните призиви за непосредствена намеса на Алианса, тъй като подобен подход може да разшири конфликта, вместо да ограничи заплахите.
Илиев използва сравнението, че управляващите трябва да действат като хора, които направляват кораб в опасни води. По думите му именно трезвата преценка и контролът върху ситуацията са най-важни, когато военните действия се приближават до националните граници.
Той подчерта, че конфликтът продължава да бъде между Русия и Украйна, а България трябва да се съсредоточи върху защитата на собствената си сигурност и икономически интереси.
Каква е истинската цел на ударите срещу корабите
Кузман Илиев представи и своя прочит на руската стратегия в Черно море. Според него атаките срещу търговски плавателни съдове са свързани с действията на европейските държави срещу корабите от така наречената руска сенчеста флота.
Икономистът смята, че Москва отвръща на задържането на плавателни съдове, за които се твърди, че участват в заобикалянето на международните санкции. Това обаче е неговата оценка за мотивите на руската страна, а не официално установена причина за конкретните нападения.
По думите му основната стратегическа цел е да бъде наложена практическа блокада на Одеса и останалите украински пристанища по Черно море. Подобен развой би означавал сериозни затруднения пред износа, международната търговия и цялата украинска икономика. Достъпът до морските маршрути има огромно значение за страната, а ограничаването му би засилило икономическия натиск върху Киев.
Илиев обясни, че войната вече не се води единствено с традиционните средства на фронта. Все по-голямо значение придобиват ударите срещу инфраструктурата, логистичните връзки и икономическите възможности на противника.
Черно море трябва да остане безопасно за търговията
Според него най-важната задача на държавите в региона е да бъде осигурено спокойно и безопасно корабоплаване, без Черно море да се превръща в зона на непрекъснати военни сблъсъци.
Той настоя гражданските търговски кораби да не бъдат използвани за превоз на оръжия и военнослужещи. По думите му има основания да се предполага, че част от плавателните съдове могат да транспортират и боеприпаси, но не представи доказателства за товара на конкретните атакувани кораби.
Илиев подчерта, че разграничаването на гражданското корабоплаване от военните доставки е важно за ограничаването на риска. Според него усилията трябва да бъдат насочени към прекратяване на нападенията срещу търговски съдове и предотвратяване на разширяването на конфликта.
Въпросът придоби особено значение за България и Румъния, след като атаките срещу кораби в Черно море станаха тема и на Европейския съвет. Двете държави са изправени пред необходимостта едновременно да гарантират сигурността на морските си маршрути и да избягват действия, които могат да доведат до пряка военна конфронтация.
Илиев предупреди за тежки последици за Киев
Кузман Илиев постави особен акцент върху необходимостта от възобновяване на мирните преговори между Русия и Украйна. „В Европа трябва да се завърне думата „дипломация““, заяви той.
Икономистът уточни, че не смята капитулацията на Украйна за необходим изход от войната. Според него обаче продължаването на бойните действия без реалистична перспектива за политическо решение крие опасност от още по-тежки разрушения.
Той изрази мнение, че Русия не преследва непременно целта да завладее цялата украинска държава. В същото време предупреди, че ако военните действия продължат със сегашната интензивност, Киев може да се превърне в необитаем град заради разрушаването на жизненоважната инфраструктура.
Според Илиев едно от ключовите условия за бъдещо политическо споразумение е намирането на решение на въпросите, свързани с рускоезичното население в Източна Украйна.
Неговата позиция е, че Европа трябва да търси възможности за преговори и спиране на разрушенията, вместо да приема продължаването на войната като единствен възможен сценарий.
Русия води война на три фронта
Различен акцент в анализа постави Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество. Според него нападенията срещу икономическите интереси на Украйна в Черно море са част от по-широка руска стратегия, която се развива едновременно в няколко направления.
Първото е сухопътният фронт в Донбас, Харковска и Запорожка област. Димитров посочи, че там не се наблюдава съществено придвижване на позициите и нито една от двете страни не успява да постигне решителен пробив.
Второто направление, според анализатора, е политическото влияние върху големите европейски държави. По негово мнение Москва разчита в някоя от тях на власт да дойдат политически сили, които да прекратят подкрепата за Украйна.
Третото направление е разрушаването на критичната украинска инфраструктура, включително енергийни съоръжения, с цел населението да остане без електричество, отопление и други жизненоважни ресурси.
Димитров смята, че именно в тази стратегия се вписват атаките срещу корабите, които засягат не само Украйна, но и сигурността на България и Румъния.
Две различни виждания за защитата на България
Различията между двамата анализатори се проявиха най-ясно по въпроса за необходимите мерки в Черно море.
Пламен Димитров изрази съмнение, че предложението за разделяне на корабоплаването в отделни коридори за руски и украински съдове ще бъде прието от Москва. Според него реалистичната възможност за България и Румъния е да засилят наблюдението на морското пространство и противовъздушната си отбрана. Той призна, че дори тези мерки няма да гарантират пълно прекратяване на атаките.
Кузман Илиев от своя страна настоя, че военните средства не могат да заместят политическото решение на конфликта. Според него засилването на сигурността трябва да бъде съчетано с дипломатически усилия и ясни гаранции, че гражданското корабоплаване няма да бъде използвано за военни цели.
