- Очаквам диалогичност, но не и безкритичност, между президента и парламента
Иво Инджов е доцент по журналистика във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Eксперт е по политически комуникации. Работил е над 10 години като журналист в печатни медии. Автор е на три монографии. Изследвал е темите табу в българските медии. Ръководи проекта "Медийната система и журналистическата култура в България", реализиран от ВТУ и финансиран от Фонд "Научни изследвания".
- "Продължаваме промяната" не е президентска партия
- Бъдещето на ГЕРБ зависи от оставката на Борисов
- България трябва да има стабилно правителство поне за 2 години - до местните избори
- Мерките срещу кризата и решенията в полза на хората и бизнеса са най-спешни, казва доц. Иво Инджов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Инджов, какво се променя в България с преизбирането на Румен Радев за президент?
- Преизбирането на Румен Радев слага край на "ерата Борисов" в управлението на страната. Краят на режима на му беше предизвестен от впечатляващите антиправителствени, антикорупционни по своята същност протести през 2020 г. и мина през трикратното гласуване за парламент т.г. През целия този период с поведението си държавният глава защитаваше обществения интерес за отвоюване на "превзетата" от политико-олигархични интереси държава. През втория си мандат на Радев трябва да даде енергични импулси за създаването на редовно правителство и да се концентрира върху стратегическата визия за развитието на България като свободна, солидарна и модерна държава.
- Може ли да се каже, че промяната, започнала с протестите миналата година, вече е необратима и в какво ще се изразява тя оттук нататък?
- Промяната няма алтернатива, но за да бъде окончателно завършена, трябва да се случат две неща. Първо - разграждането на режима на Борисов ще е пълно, когато през есента на 2023 г. бъде пречупена хегемонията на ГЕРБ и частично на ДПС в местната власт, която все още осигурява широка клиентелистка база на "токсичните партии". Трябва да се разсъхнат и "обръчите от фирми" и структури около бившите властимащи, захранвани дълго време с обществени поръчки, инхаус процедури и др. подобни. Второ - България трябва да има стабилно правителство поне за срок от две години, т.е. до местните избори. Това ще позволи да бъде реформирана съдебната система и най-вече прокуратурата, да се поведе реална борба срещу корупцията и захранването с публични ресурси на приятелски кръгове, да започне прозрачно усвояване на средствата по плана за възстановяване на ЕС, да се води промислена социална политика, макар че за последното надали има истинска воля и визия.
- Какво е Вашето обяснение за ниската избирателна активност на изборите 2 в 1?
- Фактори като тежката коронавирус ситуация и страхът от машинния вот - засегнали най-възрастните и уязвими групи избиратели, със сигурност са повлияли негативно. Но водещото обяснение трябва да се търси в натрупаната умора сред избирателите, гласували цели пет пъти в рамките само на една година.
- Темата "Крим" помрачи ли изборната победа на Радев. Каква външнополитическа линия според Вас трябва да следва президентът?
- Думите на Радев за статута на Крим бяха може би единственото му по-неубедително изказване по време на предизборния дебат с кандидата на ГЕРБ проф. Герджиков. Няма спор обаче каква е принципната позиция на президента по тази тема: Крим е украински, анексирането му е нарушение на международното право, но де факто се контролира от Русия. Тази позиция се вписва в ясно следваната външнополитическа линия на България - страната е лоялен член на ЕС и НАТО, работи за добри отношения със САЩ и Русия и съседните ни страни като винаги поставя в центъра защитата на българските национални интереси.
- Определено Румен Радев се утвърди като силния човек в държавата. Как виждате отношенията между президентската институция и Народното събрание?
- Силата на един политик, респективно държавник, трябва да бъде използвана за укрепване на авторитета на държавните институции. В този ред на мисли очаквам режим на диалогичност, но в никакъв случай не и на безкритичност между президента и парламента, както и по оста президент-правителство. В историята трябва да остане силовият подход на премиера Борисов, който командваше дистанционно ПГ на ГЕРБ и използваше парламента като мокър печат за легитимиране на предварително взети решения.
- На какво се дължи успехът на "Продължаваме промяната" - какъв е анализът Ви за тази политическа формация - може ли да се нарече партия и къде в политическата координатна система се позиционира?
- "Продължаваме промяната" се появи на точното място и в точното време. Успехът й не е феноменален, сравнен например с постиженията на новосъздадени или млади "партии на надеждата" като НДСВ през 2001 г., или на ГЕРБ през 2009 г., но се откроява на фона на срива в доверието на другите три анти-ГЕРБ формации. ПП показа, че българите желаят промяна, но не я асоциират с по-радикално говорене и действия. Ето и два примера за това. През лятото на 2020 г. над 60% подкрепяха исканията на протестите за оставка на Борисов и Гешев, но големи протести имаше само в София. След това протестните и изглеждащи по-радикални формации ДБ и "Изправи се.БГ! Ние идваме" се представиха добре на първите два избора за парламент, но на 14 ноември се сринаха. ПП я виждам като центристка формация, в която все пак дясното е повече от лявото. Тя може да продължи да има по-граждански и по-алтернативен характер, но ако не иска да повтори съдбата на НДСВ, трябва да ускори организационното строителство и да създаде работещи структури по места.
- Може ли "Продължаваме промяната" да се нарече президентска партия и какви грешки на старите партии не бива да допускат Кирил Петков и Асен Василев?
- Мисля, че вече отговорих на втората част на въпроса ви. Иначе - няма как тази партия да се нарече президентска. Досега Радев по никакъв начин не е афиширал желание да бъде партиен лидер или патрон. Той ясно заявява, че ако реши да прави партия, ще го направи открито и с поемане на отговорност. В същото време той подкрепя политическите сили, които работят за промяна на старата система и в интерес на гражданите и държавата. Това, всъщност е задължение на всеки отговорен политик и държавник.
- Голямото предизвикателство е съставянето на правителство. Преговорите стартираха доста успешно. Каква е прогнозата Ви за очертаващата се нова, четворна коалиция? Какъв хоризонт на кабинет виждате?
- Вероятно новото, вече редовно правителство ще бъде излъчено от коалиция от четирите преговарящи партии: ПП, БСП, ИТН и ДБ. Мислим е и вариант, при който една от партиите - например ДБ, каквито заявки се чуха, само да подкрепя правителството в парламента, без да излъчва министри. Вече споменах, че е възможно правителството да изкара поне две години, до местните избори. А защо не и по-дълго, ако си напише поне за "Много добър" домашното?
- Българите избраха най-младия парламент. Плюс или минус е това?
- Рано е да се каже. Младостта може да бъде предимство, но и недостатък. Нека изчакаме първите 100 дни на парламента.
- Какви трябва да са първите стъпки на 47-ото НС, за да е успешно и да има по-дълъг живот от последните две Народни събрания?
- Да се сформира стабилно парламентарно мнозинство. В предходните два парламента такова липсваше. Те обаче ще влязат в историята не само с рекордно краткото си съществуване, но и с това, че в тях беше реабилитиран духът на парламентаризма от началото на 90-е години. Това стана и с помощта на олитическия театър, който всъщност е легитимно средство за комуникиране на политиката, стига да не се превръща в самоцел.
- Предвид специфичните приоритети на седемте партии в новия парламент, какъв трябва да е общият дневен ред на депутатите - мерки срещу кризата и решения в подкрепа на хората и бизнеса или дълго отлаганите реформи в съдебната система, здравеопазването, образованието?
- Започналите преговори за съставяне на правителство, включващи експертни разговори в 18 работни групи, показват че и дневният ред на депутатите трябва да е комплексен. Мерките срещу кризата и решенията в полза на хората и бизнеса са най-спешни, но те трябва да вървят ръка за ръка с подготовката на по-дълбоките и изискващи по-дълго време за реализиране реформи.Необходимо е да се запушат огромните пробойни в много сфери, оставени след управлението на ГЕРБ, осъществявано и с открита или задкулисна подкрепа на ДПС. За радикална промяна към по-добро обаче е необходимо да се реализират партийни програми, които имат много по-ясен идеологически фундамент. В страна, печално известна с високите нива на бедност, социално неравенство и прекаризиране на все повече сфери от трудовите отношения, все още няма истинска лява партия и се търсят палиативни решения на проблеми, които разкъсват обществената тъкан. Идеална илюстрация за такъв подход са намеренията на ПП да работи за леви цели с дясна политика. Българското общество само щеше да спечели, ако сега на масата за преговори имаше истинска левица, а не мимикрираща към някакъв "ляв консерватизъм" социалистическа партия, на всичкото отгоре, въвела преди това неолибералния плосък данък.
- Резултатът от парламентарните избори катализира лидерски оставки в БСП, Демократична България, ВМРО, зелените. Формални ли ще бъдат те или дойде време за смяна на политическите елити?
- Оставките решават само частично проблема за необходимостта от смяна на политическите елити. При това има съществени разлики. При БСП и ВМРО те са наложителни, защото техните лидери са изхабени и компрометирани, макар че особено оставката на Корнелия Нинова ми прилича на водевил, разиграван с цел приспиване на недоволството и връщане на бял кон. Лидерите на либералните партии обаче не са така дискредитирани и имат легитимното право да се борят за преизбирането си.
- Ако БСП до някаква степен успя да избяга от клеймото "партия на статуквото" и днес участва в преговорите за кабинет, ГЕРБ остава в изолация. Какво е бъдещето на тази партия според Вас?
- Тази партия може да има по-дългосрочно бъдеще и да се превърне в нормална, макар и много по-малка дясноцентристка партия само, ако Борисов също подаде оставка и занапред не бъде решаващ фактор при вземането на решения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
