Страната ни има всички дадености да не бъде безгласен потребител на новите технологии, а активен участник в тяхното създаване и развитие, за да се превърне в следващите години в технологичен лидер в тази част на Европа. България държи своята печеливша карта и трябва да я използва мъдро – да превърне таланта си в продукти с висока добавен стойност, научния си потенциал - в бизнес, инфраструктурата си - в конкурентно предимство и регулациите - в среда на доверие. Това заяви президентът Илияна Йотова при откриването на форума „AI EXPO Bulgaria 2026“. Събитието е посветено изцяло на приложния изкуствен интелект с участието на международни лектори, представители на държавни институции, научната общност и технологичния сектор.
Пред гостите на форума държавният глава отбеляза предимствата и постиженията на България в сектора на високите технологии, които тя определи като повод за национална гордост и успешни инвестиции в знанието, иновациите и бъдещето на страната ни. Вече сме част от европейската стратегическа инфраструктура за изкуствен интелект, инвестираме значителни национални и европейски средства. Притежаваме научен капацитет, включително чрез института INSAIT, който е едно от най-значимите постижения на съвременна България в областта на високите технологии. Според президента особено значение има и изграждането на българската AI фабрика BRAIN++ – проект на стойност около 90 милиона евро, който ще осигури модерна изчислителна инфраструктура за научни изследвания, бизнеса и публичния сектор, ще подкрепи развитието на младите български учени и задържането на талантите ни.
По думите на държавния глава, страната ни има непосредствена възможност да използва изкуствения интелект за решаване на конкретни проблеми в индустрията, здравеопазването, образованието, финансите, администрацията и малкия и средния бизнес, който е гръбнакът на българската и европейската икономика. В същото време тя посочи, че не може да се очаква бизнесът да бъде готов за новата технологична реалност, ако институциите все още изграждат механизмите, чрез които ще я контролират. Президентът заяви, че за да използва потенциала си, България се нуждае от дългосрочна национална визия, инвестиции в знания и умения и стратегическо партньорство между държавата, научните среди и предприемачите.
В изказването си пред участниците във форума Илияна Йотова акцентира върху отражението на високите технологии в живота на хората и особено в развитието на децата. „В центъра на технологичната промяна трябва да остане човекът – неговата свобода, сигурност и благополучие. Технологиите могат да ускорят развитието, но човешките ценности и разум трябва да определят посоката“, каза държавният глава.
Президентът Йотова призова за отговорност към децата при внедряването на новите технологии и повдигна хипотетичен въпрос – дали родителите биха били спокойни, ако играчка с изкуствен интелект напътства, съветва децата и заменя родителското внимание. Държавният глава заяви, че е необходима национална платформа за използването на изкуствен интелект във всички области. Акцентът трябва да бъдат децата на България и да се предвидят обучения в училища, включително на учителите, за използването на изкуствения интелект така, че децата да не се превръщат в клонинги на високите технологии.
Илияна Йотова посочи, че за да се оценят рисковете и ползите от изкуствения интелект, няма нужда от сложни индикатори, а от утвърдения принцип, завещан ни още от Хипократ – преди всичко да не вредиш. „И днес всяка технология, всяко действие или бездействие, трябва да следва посоките на един изпитан нравствен компас, който е стар колкото човечеството – дали е от полза за хората, не за определен индивид или група, а за всички. Дали съхранява човешкото достойнство. Дали създава хоризонти към свят, в който искаме да живеем“, каза държавният глава.
В контекста на регулациите президентът отбеляза, че водещ трябва да е отговорът на въпроса дали можем да защитим човека, без да ограничим прогреса. Преди две години Европейският съюз направи нещо историческо – постигна съгласие за цялостна регулаторна рамка за изкуствения интелект, с което показва, че поставя човека, неговите права и неговата сигурност в центъра на развитието, каза Илияна Йотова. Тя обаче допълни, че пред Европа съществува и рискът да се окажем континентът, който най-добре регулира изкуствения интелект, но да не бъдем сред тези, които го създават. Президентът даде пример с европейски компании, които вече предупреждават за тежестта и сложността на новите правила, както и с експертите, които поставят въпроса дали институциите и бизнесът са достатъчно подготвени да ги прилагат.
„Европейците не само не съумяваме да определяме тенденциите, а се налага да ги догонваме и да се адаптираме към тях. И тъй като не ние задаваме темпото в голямата надпревара, струва ми се, че все повече не ни достига въздух да участваме в състезанието“, каза Илияна Йотова. Тя заяви, че в Европа е необходимо силно стратегическо лидерство, което най-добре да отговаря на нуждите и възможностите на хората, отстоява интересите им, нашата независимост, дори нашето екзистенциално оцеляване.






















