България трябва да се откаже от икономически модел, който вече е изчерпал възможностите си, и да премине към растеж чрез инвестиции, по-висока производителност и модерна инфраструктура. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев пред представители на Американската търговска камара в България.
Голямата заявка на кабинета е Бюджет 2027 да се превърне в „бюджета на реформите“, а държавата да търси много повече частен капитал вместо всички големи проекти да се плащат единствено от хазната.
Нашият икономически модел е изчерпан
„Нашият икономически модел е изчерпан. Трябва да вървим към цялостна икономическа трансформация на всички нива и във всички сфери“, заяви Пулев по време на бизнес закуската, организирана от Американската търговска камара.
Според него един от най-големите проблеми е разминаването между бързо растящите разходи за труд и темпа, с който се увеличава производителността. „България се превърна през последните години в абсолютен лидер по загуба на конкурентоспособност“, каза вицепремиерът. Това е политико-икономическата оценка на Пулев, но официалните данни също показват защо темата за производителността става все по-важна.
През второто тримесечие на 2026 г. реалният БВП на един зает е нараснал с 3,1% спрямо година по-рано, показват предварителните данни на НСИ. В същото време България вече не може да разчита безкрайно на предимството на евтината работна ръка. По данни на Евростат средният часов разход за труд през 2025 г. у нас все още е най-ниският в ЕС - 12 евро, но поскъпването на труда през последните години е сред най-бързите.
На практика това означава нещо много просто - ако един работник става значително по-скъп за фирмата, но не произвежда със същия темп повече или по-скъп продукт, бизнесът започва да губи позиции спрямо конкурентите си. Решението според кабинета не е заплатите да бъдат задържани, а компаниите да произвеждат повече стойност чрез технологии, автоматизация, инвестиции и по-добра организация.
Бюджет 2027 трябва да донесе реформите
Пулев даде и политическа заявка за следващия бюджет. „Нашата цел е по интелигентен и конструктивен начин да заложим всички нужни инструменти за растеж“, каза той.
Според вицепремиера добрата фискална дисциплина не означава единствено съкращаване на разходите. „Ключът е към увеличаване на приходната основа. Това е по-бавен, но по-устойчив процес“, подчерта той.
На практика тезата е, че държавата трябва да се стреми да събира повече приходи чрез по-голяма икономика, повече инвестиции и по-активен бизнес, а не просто чрез увеличаване на данъчната тежест или механично орязване на разходите.
Последните данни на БНБ дават позитивен фон на тази амбиция. Преките чуждестранни инвестиции в България са нараснали с 3,448 млрд. евро през първите седем месеца на 2026 г. при увеличение с 1,531 млрд. евро за същия период на миналата година. Това не означава, че всички структурни проблеми са решени, но показва значително ускоряване на инвестиционния поток.
Американският бизнес получи директна покана
Именно пред американските компании Пулев подчерта, че България иска не просто да запази сегашните инвеститори, а те да увеличават дейността си у нас. „За нас е важно да задълбочаваме доверието и диалога с американския бизнес и да създаваме условия компаниите да разширяват присъствието си у нас“, заяви той.
Премиерът Румен Радев също отправи конкретна покана за американски инвестиции, като посочи големите центрове за изчислителни мощности, фабриките за изкуствен интелект, роботиката, мехатрониката и полупроводниците. Това ясно показва към какъв тип капитал се стреми правителството - не просто предприятия, разчитащи на евтин труд, а производства и технологии със значително по-висока добавена стойност.
Президентът на Американската търговска камара в България Томи Вер Елст също даде позитивна оценка на потенциала на страната. Според него България разполага с основни предпоставки за устойчив растеж - членство в ЕС и НАТО, международни партньорства и квалифицирани хора.
Подкрепа за индустрията, транспорта и логистиката
Сред секторите, върху които кабинетът поставя особен акцент, са енергоемката промишленост, транспортът и логистиката. Причината е, че тези предприятия се конкурират директно с големи европейски компании и всяка значителна разлика в цената на енергията, инфраструктурата или административната тежест може да ги постави в неизгодна позиция.
„Имахме разработени неотложни мерки за транспорта и логистиката, тъй като голяма част от бранша се състезава с големи лидери в Западна Европа“, заяви Пулев. По думите му подкрепата за тези отрасли ще продължи и през 2027 г.
Вицепремиерът свърза ефективността на ключовите икономически сектори и с инфлацията. Когато транспортът, енергетиката и основните индустрии работят при прекалено високи разходи, крайната сметка постепенно се прехвърля върху цените на стоките и услугите и в крайна сметка достига до потребителя.
По-малко разрешителни и административни спирачки
Другият голям фронт трябва да бъде административната и регулаторната среда. Правителството вече води разговори с браншови организации, като първо трябва да бъде направен анализ кои правила действително защитават обществения интерес и кои просто създават ненужни разходи и забавяния.
„Искаме тази административна реформа да бъде качествена, прагматична и практична и да бъде в полза на бизнеса“, каза Пулев.
Той очаква с подкрепата на парламентарното мнозинство да бъде направена по-широка регулаторна промяна. Големият тест обаче ще бъде дали тя действително ще намали сроковете, процедурите и административната тежест, а няма просто да доведе до промяна на едни правила с други.
Частният капитал влиза в големите инфраструктурни проекти
Една от най-съществените промени, които кабинетът подготвя, е възстановяването на ясна рамка за публично-частните партньорства. Проектът за нов Закон за публично-частното партньорство вече е публикуван за обществено обсъждане. Целта му е държавата и общините да могат да реализират големи проекти съвместно с частни инвеститори при предварително определено разпределение на риска и отговорностите.
„Публично-частното партньорство е ключът към модернизацията на инфраструктурата в страната“, заяви Пулев. Като възможни направления той посочи пътища, летища, пристанища, индустриални зони и енергийна инфраструктура.
Тук идеята е проста - когато държавният бюджет не може сам да осигури необходимите милиарди за модернизация, частният капитал да участва срещу ясна възвръщаемост, а държавата да получи инфраструктурата по-бързо. Министерството вече обсъжда бъдещата рамка и с Европейската банка за възстановяване и развитие, а законопроектът предвижда предварителни оценки дали конкретният проект действително е по-изгодно да бъде реализиран чрез партньорство.
Индустриалните зони трябва да са готови за инвеститора
Пулев постави специален акцент и върху индустриалните зони. България има терени за производство, но за големия инвеститор не е достатъчна празна площадка. Трябват ток, вода, газ, пътища, железопътна връзка, цифрова инфраструктура и бързи административни процедури.
Затова една от заявените задачи е държавата да инвестира именно в довеждащата инфраструктура и да подготвя терени, на които една компания може действително да започне проект, вместо години да чака за присъединяване към основни мрежи.
„Държавата трябва да ускорява иновациите, да ускорява икономиката, а не да бъде нейна спирачка. Има ясна визия и цел и с вас ще я постигнем“, заяви вицепремиерът пред американския бизнес.
Посланието от срещата е амбициозно - България да излезе от модела, в който конкурентното й предимство е преди всичко евтиният труд, и да премине към инвестиции, технологии и по-висока производителност. Дали това ще се случи ще зависи не толкова от заявките пред бизнеса, колкото от конкретните правила в Бюджет 2027, новия режим за инвестициите и скоростта, с която обещаната административна реформа ще бъде превърната в реално по-лесна среда за компаниите.
