Контролът на ДАНС върху бъдеща продажба на активите на „Лукойл“ предизвика нова вълна от реакции - този път не политически, а експертни. Анализатори по сигурността и представители на горивния сектор коментират, че надзорът на службите е „необходима застраховка“ за държавата, но поставя сериозни предизвикателства пред капацитета ѝ да разследва сложни корпоративни структури. Според тях ключовият въпрос вече не е дали, а как ДАНС ще упражнява този контрол – ефективно или формално.
Сигурността преди всичко, но с цената на прозрачност
„Руският интерес е очевиден – да не се продава на Азербайджан. Това е политически фактор, който не можем да игнорираме“, коментира пред НоваНюз Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Той припомни, че възможността за държавен контрол при продажба на стратегически активи съществува още от 2023 г., когато законът за чуждестранните инвестиции беше променен, но сега механизмът за първи път ще бъде приложен по толкова видим и чувствителен казус.
Според Безлов именно международният контекст - санкции, енергийна зависимост и нови форми на икономическо влияние - оправдава участието на ДАНС. В същото време той предупреждава, че подобен контрол изисква достъп до класифицирана информация и сериозна международна координация:
„Ако кандидатът е консорциум с няколко участници, някой от тях може да се окаже проблемен. Това е трудно да се провери без мрежа от надеждни партньори.“
Вносителите на законовите промени аргументират решението си именно с тези рискове – подчертавайки, че агенцията не се намесва в икономическата дейност, а защитава националната сигурност в сектор, където стратегическите зависимости от чужди капитали са високи.
Погледът на бизнеса - стабилност преди всичко
От гледна точка на бизнеса обаче, мярката се възприема с повече прагматизъм, отколкото тревога. „Компанията си върши работата. Ако дойде нов собственик, ще трябва време за адаптация. Едно познато зло е по-добро от ново зло, с което тепърва трябва да се свиква“, каза Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на търговците, производителите и превозвачите на горива.
Той призна, че държавата има задължение да знае „кой влиза на стратегическия пазар“, но подчерта, че пазарът на горива функционира спокойно и че всяка промяна трябва да се извършва с ясни правила. „Контролът на ДАНС трябва да е превантивен, а не спирачка за инвестиции“, допълни Хаджидимитров.
Експертите напомнят, че българската държава притежава т.нар. „златна акция“ в „Лукойл Нефтохим“, но тя е със символична стойност и не позволява влияние върху управлението. Това, според тях, прави още по-необходимо държавата да има формален механизъм за надзор над ключови сделки.
Различни прогнози, един извод: сделката ще е политическа
Дали продажбата на „Лукойл“ изобщо ще се случи – тук мненията се разминават. Безлов смята, че натискът от западни партньори за ограничаване на руските икономически интереси ще ускори процеса, докато Хаджидимитров прогнозира, че такава сделка „няма да има поне още пет години“.
И двамата обаче са съгласни, че когато това се случи, решението ще бъде преди всичко политическо, а не пазарно. Държавата няма инструмент да диктува условията, но може — чрез ДАНС и Министерския съвет — да гарантира, че продажбата няма да застраши националната сигурност.
В този смисъл ролята на ДАНС се очертава не като форма на бюрократичен контрол, а като щит на държавния интерес в момент, когато икономическите зависимости все по-често се превръщат в геополитическо оръжие.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
