„Избрали нещастници начело“, така социологът на Прехода – някогашният комунистически възпитаник, трансформирал се в капиталист - мултимилионер Андрей Райчев, разпалено брани новия ГМО-политически проект на когото бабува – неродената партия на отиващия си президент Румен Радев. За Райчев всичко „Европейско“ в последните пет години е провал, нищо, че от 2007 г. насам неизменно е на хранилката на същия този Европейски съюз, през изпълнението на дейности по купища европейски проекти, по които негови фирми са се оказали бенефициенти.
Защо изявите на Райчев и на неговия дългогодишен съдружник, включително в голф проекти и ултра луксозни винарски имения – Кънчо Стойчев, който също брани провокацията на Радев за провеждането на референдум за датата на приемането на еврото у нас, са важни? Защото те по изключително прозрачен начин, без никакъв свян, разкриват, че Радев изобщо не се интересува от обществените нагласи за еврото, а употребявайки страховете на най-бедните слоеве, търси трамплин за политическото си бъдеще. „Кънчовците“, както са известни сред българския естаблишмънт са „писателите в сянка“ на опорките на Радев, те са тези, които го карат да гаси пожар с туба бензин. Те внушават, че той е факторът, който ще промени политическите процеси у нас, но не като тръгне чрез равен старт с другите партии, а употребявайки президентската институция. Фатмашкият манталитет на временния обитател на „Дондуков“ 2 се оказа лесна плячка за политически спекуланти и социални инженери, които отдавна облъчват обществото с мантрата за новия „генералски“ спасител.
Заради това след изявлението на Радев от Деня на Европа, из медиите плъзнаха втръснали от години провалени политически фигури, чиято задача е да опитват да внушават колко прав бил президентът, как само той чувал хорските мнения и прочие чугунени опорни внушения. А самите мотиви на президентското искане за провеждане на референдум нямат никаква юридическа тежест, а единствено съдържат пропагандни тези, което още веднъж идва да покаже, че действията на „държавния глава“ имат други цели, много различни от тези, които ухаещите на нафталин бранители на Радев неуспешно опитват да внушават.
Твърдящите, че ЕС се управлява нелегитимно, а българските институции са с „критично ниско доверие“, заради това българите трябвало суверенно да решат – да приемат ли еврото от 1 януари или не, всъщност не се отличават с нищо от телефонните измамници, които умело боравят със страховете на хората. Да тръгнеш да градиш партия с измама, обикновено завършва с катастрофа за мамещия. Това ще се случи и с Радев, който за девет години в президентството, не постигна нищо за хората, но направи достатъчно за себе си, за най-тесния си слугинаж и разбира се – за представителите на икономически лобита и задкулисни кръгове, свързани с бившата Държавна сигурност и режимът в Кремъл. Достатъчно е само да си припомним – какво постигна Радев със служебните му правителства от 2021 г., които еднолично безчинстваха близо 3 години на власт.
Скандалният и неизгоден договор за осигуряването на газ с турската компания „Боташ“, заради която страната ни плаща над 1 млн. на ден, буквално „на вятъра“, всъщност е само видимата част на айсберга. В сферата на енергетиката най-доверените около Радев натрупаха колосални финансови авоари. Стигна се дори до абсурдни назначения, които днес струват на държавата стотици милиони загуби и де факто – фалит на държавния газов оператор. Стотици хиляди българи са с режим на водата, заради липса на адекватно управление на ВиК-сектора, където Радев беше пратил да управлява скандалния му партиен другар – Николай Цонев, бивш министър от Тройната коалиция, известен днес с това, че е мандатоносител на земеделците на провалилия се Ахмед Доган.
Какво направи Радев в сектор сигурност? Двамата вътрешни министри – Бойко Рашков и Иван Демерджиев, употребиха МВР за политически цели, до степен, че полицията бе въвлечена в незаконен арест на лидера на опозицията и бивш министър-председател. Рашков се гордееше, че закрива полицейски управления и съкращава униформени. Рашков и Демерджиев се провалиха тотално в противодействието на нелегалната миграция и наркотрафика. За сметка на това се оказа, че именно в техните мандати е имало разцвет на контрабандата на цигари. Липсата на професионален капацитет и отрицателния кадрови подбор доведе до трагични последици – шестима полицейски служители загубиха живота си в рамките на година. В същото време Демерджиев се изживяваше като ВИП-персона, беше се настанил в луксозен и просторен апартамент на МВР, който ползваше дълго време и след мандата си, а за капак – ползваше охрана от отряда на баретите.
Министрите на регионалното развитие, лансирани от Радев, доведоха до катастрофа ремонтът и изграждането на пътна инфраструктура. Случайни хора, управляваха милиарди, което логично доведоха до провал. Цената, която обществото плаща – десетки загинали, стотици ранени, хиляди изнервени шофьори, загуби за милиони за превозвачи и строители. Някои помни ли, че министър бе някоя си Виолета Комитова, която по-късно се оказа ловка политическа калинка – прескачайки от една партия в друга, за да си осигури депутатско кресло. Друг от избраните от Радев се оказа – архитект Иван Шишков, който не е ясно какво е проектирал и построил, но ще се запомни като уволнен районен архитект на „Триадица“, който допусна незаконно съществуване на павилиони, довели до токов удар и смърт на невинно дете.
Мнозина дори не се сещат за още две дузина имена на министри на Радев във важни за икономиката, екологията, образованието, културата, а и здравеопазването сектори. Всъщност, трудно се забравя, че Румен Радев демонстрира тотално неглижиране на здравните мерки по време на пагубната за живота на мнозина коронавирусна пандемия. Президентът назначи откровен антиваксър за здравен министър, а когато повечето европейски държави се съвземаха от пандемията, страната ни се оказа с едно от най-високите нива на смъртност?!
Тотален провал демонстрира Радев и неговата власт в два други сектора, които имат пряко отношение към ролята му на президент – отбраната и външните работи. България отдавна щеше да е приела еврото, но когато 2020 г. вдигна за първи път юмрук, Радев на практика отложи членството ни, поне до 1 януари следващата година, а както се вижда и днес – опитва да го провали, този път с втория си вдигнат юмрук. Този път обаче шансовете му за успех са нулеви. Макар да е към края на втория си мандат като президент, външната политика на Радев е пълен провал. Той няма почти никакви запомнящи се международни изяви, нито сериозен пробив. Тъкмо обратното, служебната власт, а и Радев, изпратиха в САЩ посланик, който претърпя грандиозен провал и бе принуден да се върне преждевременно само преди две седмици.
Що се отнася до отбраната – управлението на този върховен главнокомандващ ще се запомни с трагичната гибел на български военни летци. За всеки е ясно, че българската военна авиация загуби трима пилота заради комплексарщина и дългогодишно толерираната шуробаджанащина, въведена в мандата на Радев, но като началник на ВВС. Все пак да не забравяме, че в началото на президентството се разбра, че като шеф на военна авиация Радев бе назначил приятелката си – Десислава Радева на два договора, за да „взима“ повечко. Това е въпрос на манталитет. Защото за такъв човек всичко е въпрос на аванта и далавера, на дребно. Въпрос на житие и битие от кръчмата на Копринката в с. Труд.
Толкова за грижата на върховния главнокомандващ за достойнството на въоръжените сили и на личния състав. Едва това правителство предприе реални действия, за да вдигне възнагражденията в армията, а и в МВР и пожарната. Нещо, което именно кадрите на Радев опитваха всячески да саботират.
Няма сектор, в който Радев да е направил нещо, което да бъде сочено за пример. Това са девет години власт в президентството, за което се оказа център на задкулисни схеми, далавери и корупция. Може да се е позабравило, но когато Радев говори за борба с корупцията и престъпността, нека си припомним, че неговият секретар по вътрешна политика Пламен Узунов бе спипан да търгува с дело на Върховния административен съд с един от олигарсите на началника му. А само преди месец се разбра, че с указ на вицепрезидента у нас е бил освободен, задържан и осъден в съседна Гърция на 10-години затвор крупен наркотрафикант. Българския Ескобар, както е известен петричкия наркобос Огнян Атанасов, бе арестуван само няколко месеца след като получи помилване от вицето на държавния глава, в момент на поредната му наркосделка.
Това е важно да се помни, в случай, че Радев се престраши и вземе да напусне „Дондуков“ 2 предсрочно, за да се пробва на терена на партийния живот. Но едва ли това може да се очаква от криещия се зад дебелите стени на президентството негов обитател, колкото и „Кънчовците и Сие“ да се опитват да го представят с героично национал-консервативна осанка. Просто, защото този път втори вдигнат от Румен Радев юмрук ще има само и единствено бумерангов ефект. И това ще се разбере много скоро, когато изкуствено генерирания интерес към противоконституционния референдум спихне, така, както ще спихне антиевропейската реторика на пребоядисаните в капиталисти бивши комунисти.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
