Иван Власев, клиничен психолог (Пред в. "Марица")
След празниците проблемите ни връхлитат лавинообразно, а това неминуемо води до натоварване на психиката. Точно в този момент могат да се отключат паник атаки. Как да познаем симптомите и как да преодолеем този това тежко състояние.
Паник атаката се проявява внезапно, сякаш от нищото. Това е състояние, в което индивидът изживява силен страх, придружен с редица симптоми, обусловени от изменения във вегетативна нервна система: сърцебиене, покачване на кръвното налягане, задух, болка в гърдите, тремор, прималяване, световъртеж и др.
Всъщност страх е много меко казано - човек изживява истински ужас, нерядко придружен от чувство на срам и вина. Страховете са свързани най-често с мисълта, че може да умре или полудее, а чувството на срам и вина, с това че ще му прилошее на публично място и ще стане за срам пред околните.
Тези страхове са неоснователни, за сметка на това ужаса, който изпитва индивидът по време на паник атаката е съвсем реален. Този ужас се оказва инвалидизиращ за много от тях.
Нерядко паник атаките се съчетават и с агорафобия, приковавайки ги към сигурността на техните домове за седмици, месеци, дори и години. Какво се случва в действителност? Къде свършва ирационалният страх и къде започва истинският ужас?
Истината е, че от паник атаката не се умира и не се полудява, но също така е вярно, че пациентът се чувства по същия начин, ако това се случваше в действителност. Що се отнася до чувството на срам и вина те се свързват с частичното осъзнаване на ирационалността на тези страхове и изживявания, и реалните страх и безпомощност, която предизвикват. Когато сме изправени пред реална опасност се активира симпатиковият дял на нашата вегетативна нервна система, която привежда нашето тяло и органи в режим на оцеляване - борба или бягство: пулсът се ускорява, кръвното налягане се покачва, освобождават се големи количества адреналин, норадреналин, инсулин и кортизол.
Приблизително същото се получава и при паник атаката, но без съответният реален страхов стимул. Именно поради тази причина паник атаката има способността да се самозадвижва, поради факта, че пациентът не разбира какво се случва с него, подсилва се убеждението, че това е нещо ужасно и пагубно. Страхът и ужасът, които изпитва, са съвсем реални, продиктувани от реални усещания, които са интерпретирани по погрешен начин. Това се случва поради пренатоварването на нашата нервна система: преумора стрес, напрежение, вътрешни и външни конфликти, компромиси със собствената ни съвест, бягство от реалността, пренебрегване на собствената личност и т.н.
Паник атаките са цена, която плащаме за съвременния начин на живот, за компромисите, които правим, за пренебрегването на собствената си личност. Те най- често се появяват при интелигентни, млади и мислещи хора, които като цяло, са успешни в живота, но въпреки всичко имат някакъв вътрешен конфликт, който им пречи да живеят пълноценно и да се радват на живота.
Или ако трябва да се каже опростенчески "паник атака в проста кратуна трудно вирее".
Лечението би трябвало да е комплексно - медикаментозно и психотерапия. Има случаи при, които е възможно да помогне и само с психотерапия, но понякога е абсолютно невъзможно да се проведе психотерапия, без медикаментозно лечение. От друга страна, ако се проведе единствено медикаментозно лечение понякога то не е достатъчно, а и често паник атаките се възобновяват след неговото прекратяване. При едно правилно медикаментозно лечение, съпътствано с психотерапия, паник атаките се лекуват успешно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
