Реките, които разказват историята на Балканите
Балканите винаги са били земя на буйни води — реки, които прорязват планини, хранят долини, пазят легенди и живот. От извивките на Дрина до дивите притоци на Вьоса, водните течения тук не са просто география, а биография на континента. Наричани „синьото сърце на Европа“, балканските реки са сред най-чистите и най-дивите на Стария континент. Но това сърце започва да бие все по-слабо.
Малките ВЕЦ-ове — голямата заплаха
През последното десетилетие Балканите се превърнаха в сцена на енергийна експанзия, в която главна роля играят малките водноелектрически централи. Щедро субсидирани, често изграждани без достатъчна екологична оценка, тези съоръжения се множат с тревожна скорост. Според доклад на „Ривър Уоч“ и „Юронатюр“ от 2024 г., в региона вече функционират над 1800 такива централи, а още над 3000 са в проектна фаза. Това не е просто статистика — това е диагноза.
Загубата, която не се вижда веднага
Най-уязвими са т.нар. полуестествени реки — водни течения, които все още пазят своето естествено русло, заливни равнини и биологично разнообразие. През 2012 г. те са съставлявали 30 процента от речната мрежа на Балканите. През 2025 г. този дял е спаднал до едва 23 процента. Това означава, че 2450 километра реки са загубили своята природна идентичност — превърнати в канали, прекъснати от бентове, изсушени от добив на седименти.
Босна и Албания — две рани в синьото сърце
Най-драматични са данните от Босна и Херцеговина и от Албания. В Босна делът на непокътнатите реки е намалял с цели 23 процента за 13 години. В Албания спадът е още по-стряскащ — от 68 процента през 2012 г. до едва 40 процента през 2025 г. Това са не просто числа, а загубени екосистеми, разрушени рибни популации, изчезнали влажни зони, които пазят баланса на природата.
Победата на Вьоса — светлина в мрака
И все пак надежда има. През 2023 г. албанското правителство обяви река Вьоса за национален парк — първият по рода си в Европа, посветен на дивата река. Това решение блокира изграждането на близо 40 планирани бента и спаси над 200 километра големи водни течения и 700 километра малки реки. Юридическата защита се оказа по-силна от бетона — поне в този случай.
Балканите между енергията и екологията
Дебатът за малките ВЕЦ-ове е част от по-голямата дилема на Балканите: как да се произвежда чиста енергия, без да се унищожава природата. Възобновяемите източници не са автоматично устойчиви, когато се изграждат без мярка и без мисъл. Докладът на „Ривър Уоч“ и „Юронатюр“ е предупреждение — но и покана за нова политика, в която реките не са просто ресурс, а наследство.
Да спасим синьото сърце
Реките на Балканите не могат да говорят, но ние можем да чуем тишината, която остава след тях. Всяка пресъхнала извивка, всяко загубено устие е част от историята, която няма да се повтори. Ако искаме Балканите да останат живи, трябва да пазим водите им — не като препятствие пред развитието, а като негово условие.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
