Щях да обера банка в Париж

Надявам се героят ми да не доживее внучета, казва актьорът Михаил Билалов

Щях да обера банка в Париж | StandartNews.com

София. На Джаро ще му се наложи да спасява кожата си с цената на всичко в новия четвърти сезон на "Под прикритие". Престрелки, предателства и неочаквани сблъсъци очакват най-симпатичния мафиот в сериалите. Това, че изведнъж героят му се сдобива с пораснала дъщеря, не смущава ни най-малко актьора, дал плът и кръв на великолепния криминал - Михаил Билалов. "Ако Джаро стане готвач или започне да дирижира Виенската филхармония, аз ще го разбера и ще се съобразя с него", казва Билалов. И бърза да добави, че се надява Джаро да не дочака внучета, но все пак припомня, че образът е заложник на сценаристите. Въпреки това екранният злодей ще се почувства леко остарял и ще напомни леко за Жан Валжан от "Клетниците".

Щях да обера банка в Париж

Този сезон Джаро ще бъде като Жан Валжан, казва Михаил Билалов

Екшън в големи дози ще нахлуе от малките екрани, щом Джаро щракне с пръсти и даде старт на 4-ия сезон на култовия сериал "Под прикритие". Защо сценаристите го зарадваха с пораснала дъщеря, ще бъде ли пак най-лошият и какво са за него Рождество Христово и вярата, отговоря брилянтният актьор Михаил Билалов пред "Стандарт".

- Г-н Билалов, каква е вашата new years resolution?

- Ако ме питате за прословутите списъци тип "от понеделник спирам" или "след Нова година започвам", не съм си направил такъв. От опит знам, че това не работи. В живота е така - отказваш се от едно, за да го замениш с друго. Когато ми попадне подобна възможност - просто действам.

- Отмина един голям празник Рождество Христово, какво е за вас той? Размива ли се смисълът му покрай тази коледна вакханалия?

- Естествено, че се размива. В дните около Рождество Христово има по-малко Христос и повече Маколи Кълкин, суетене между манджи, молове и коледни есемеси, които винаги са на ръба на кича. За това си мисля, че ако Христос живееше между нас, най-вероятно щяхме да го каним на тежки коледни вечери, да го снимаме с айфоните си и после да се смеем зад гърба му.

- Какво ви провокира да пишете стихове? Ще видят ли бял свят?

- Стихоплетствам понякога, но това не означава, че пиша. Прекалено много обичам поезията, за да флиртувам с нея. Освен това днес всеки пише и никой не чете. Все още гледам да се придържам към обратното - чета повече и пиша само за себе си.

- Дистанционните на зрителите тръпнат в очакване да заковат на БНТ на 19 януари - Джаро ли ще е пак злодеят, или ще има още по-лош от него?

- Едно от най-големите деца в киното, Алфред Хичкок, е известен с мнението си, че актьорите са фигуранти. Само две неща са важни, казва той, сценарият и първият отзвук. Погледнато така,

Джаро е заложник в ръцете на сценариста

Лош, по-лош или най-лош, това не зависи от мен. Естествено при сериалите образите трябва да търпят неочаквани обрати, така че ако Джаро стане готвач или започне да дирижира Виенската филхармония, аз ще го разбера и ще се съобразя с него.

- Досега героят ви движеше все с "готини мацки", сега му се появи дъщеря изневиделица, това как ви кара да се чувствате?

- Никой мъж не е застрахован да се сдобие неочаквано с голям син или дъщеря. Зависи как е живял. Но лично мен тази чупка в сценария ме изненада. Що се отнася до Джаро - би трябвало да се чувства остарял. Нещо като Жан Валжан в края на "Клетниците". Силно вярвам, че героят ми няма да доживее и внучета, защото тогава ще отиде в друг жанр.

- Ще прилича ли тя на него, на Джаро?

- Ако търгува успешно с разни съмнителни холандци, слуша "Вълшебната флейта" по пет пъти на ден и има ушите на баща си - задължително ще прилича на него.

- Бяхте казали, че Джаро е отрепка, парцал, стигнал дъното, а сега накъде, какво още има да стори?

- На Джаро му предстои да си спасява кожата, а как ще разберете в новия сезон. Той е пешка в ръцете на сценаристите. Правилото е ходовете на героите да се развиват така, сякаш играе гросмайстор срещу гросмайстор. Надявам се зрителите да се забавляват.

- Доволен ли сте от участието си в "Четвърта власт"?

- Да кажем, че изиграх написаното и си свърших работата. Всеки актьор минава през различни проекти. От някои е доволен, от други не. Един Джордж Клуни например, който обикаля снимачната площадка в латексовия костюм на Батман, може да ви разкаже много повече по този въпрос.

- Каква е вашата версия за протестите, ще успеят ли в крайна сметка?

- Преди време, когато гърците започнаха своите протести, се появи един лозунг: "По-тихо, за да не събудим българите"... Доста обидно, признавам. Днес това, което се случва по улиците, показва, че сме се събудили. Но това не е достатъчно. Историята е показала, че власт се взима с кръв и се дава с кръв. Протестите трябва да се разделят с идеята, че демонстративното пиене на кафе и подскачащи пред парламента балерини ще накарат управляващите да се засрамят и да си тръгнат.

- Вярвате ли в силата на думите?

- "В началото бе Слово. И Словото бе у Бога и Бог бе Слово." Йоан 1.1.

- Какво мислите за това, което се случва в църквата?

- Това, което се случва в БПЦ, не може по никакъв начин да повлияе на вярата. Дори и един свещеник да остане, а те са много, той ще е БПЦ. Църквата е преживяла много сътресения и е оцеляла. Съставена е от хора като мен и вас, а те грешат като мен и вас.

Плътта е грешна и борбата на монаха е титанична

Много падат, но има и които се подвизават нагоре. Така е било и ще си остане "Мнозина са призвани, малцина са избрани".

- Сам Христос казва - ще ви направя ловци на души. Правят ли достатъчно усилия духовниците да водят хората близо до Бога?

-Това е личният дълг на всеки свещеник. Тези, които са ме напътствали, са "ловци на души", възхищавам им се и те са моите най-близки приятели. Отец Жерар в Париж, отец Николай Лосев - Париж, отец Симеонов пак там, отец Севастиан в Бургас са все горящи личности и ревностни пазители на Словото Божие. С тях съм проходил и те, както и миряните, които са ме въвели, познати и непознати, са Христовата църква.

- Вие лично как открихте Бог?

- Случи се в момент, в който бях останал без работа, без пари, с бременна жена в седмия месец, която не можеше да става поради разкритие. Всичките ми опити да намеря работа оставаха напразни. Вкъщи нямаше какво да се яде.

Картата ми беше блокирана и започнах да продавам всичко, за да платя наема. В един момент вече нямаше какво. Целият се обринах в малки пъпки. Сърбяха ме навсякъде. Каквито приятели имах, ми бяха помогнали със заеми и нямаше повече накъде. Ходех като призрак из Париж. Обмислях отчаяни ходове. Като банков удар. Самоубийство. Неща, за които ме е срам да говоря. Доплака ми се и търсех усамотено място, за да не ме гледат хората. До нас има малка църква, казва се "Света Маргарита", стар католически храм, който беше пуст през деня.

Влязох и сe затичах към олтара

Паднах по очи и съм ревал като магаре с часове. Молил съм се с мои думи. С Божията молитва, която знаех от някъде. Когато пресуших кладенците, изтощен, се изправих и излязох. Някакво великолепно и чудно спокойствие имаше в душата ми. Неописуем мир. На следващия ден ми се обади мой стар приятел руснак, който има ресторант, за да ми каже, че вчера, когато съм бил в църквата, друг мой приятел Тиери е обядвал при него и му е споменал, че търся каквато и да е работа. Вторият готвач току-що бил напуснал и Николай ми предложи да заема мястото му, без да знам професията, и че ще ме обучат. Това беше най-щастливият момент в живота ми. Бог ме издърпваше за косата.

- Страхът е опасна работа, разрушителен е, вие как се справяте с него?

- Колкото повече опит натрупва човек, толкова по-голям е страхът му. Замислете се. На 20 години прави неща, които никога няма да направи на 50. Имаш повече отговорности, мислиш за други хора, знаеш какви ще са последствията от един или друг твой ход. Но това не е страх, а по-скоро житейска предпазливост. Професионалният страх е нещо друго. Актьорът е суетен човек и това, което го държи във форма, е страхът от това да не се издъни най-вече пред публиката си. Той непрекъснато се пита: "Това ли е ролята? Бях ли добър? Забавлява ли се публиката с мен?"

Но този страх е лечебен и с него изобщо не се боря

Той ме държи във форма.

- Има ли рецепта за смелост?

- Понякога трябва да действаш, без да се замисляш за последствията. Наскоро гледах документален филм за Стив Джобс. Ако той е мислил твърде много, днес едва ли щях да пиша на таблета му.

- Много суеверие, езичество сякаш са се разположили удобно наоколо, защо? Кой може да промени това?

- Според мен ти сама отговаряш на въпроса, използвайки думата "удобно". В християнството има нещо неудобно: подвизаване, битка с греха, ежедневно старание на духа. Езичеството обслужва страстите, затова е удобно.

Печелят желанията, а не стремлението и вярата. Печели инерцията пред усилието.

- Кой е най-важният ви житейски урок?

- Смъртта на брат ми. Тя ме научи да не правя планове за утре.

- Не ви ли издадоха вече абонаментна карта от авиолиниите, често пътувате до Париж?

- Не, но когато има места, често ме слагат в бизнес класа.

- На кои въпроси, които децата ви задават, е най-трудно да отговорите?

- "Защо в рая е влязла змията, след като там няма лоши хора?", "Защо нямаме каравана?", "Ние кога ще умрем?".

- Коя е най-любимата ви роля досега?

- Ролята на Сонг Ли Линг в "М. Бътерфлай" в театър "София" преди 20 години. Изиграх страхотна жена.

- Случвало ли ви се е да забравите текст?

- Случва се понякога. Тогава добавям собствени думи и публиката не разбира. Проблемът е, когато партньорът ти започне да те гледа въпросително.

- Кое е най-необичайното, странно нещо, което сте правили в театъра?

- За М. Бътерфлай ходех преоблечен като жена в Борисовата градина. Доста мъже ме оглеждаха и бях щастлив(а).

- Има ли нещо, което не сте знаели, преди да станете актьор?

- Не, всичко знаех. Майка ми и баща ми са актьори.

- Имали ли ли сте инцидент на сцената?

- Пил съм перхидрол, получавал съм апандиситна криза, наскоро ми се схвана крака по време на "Нощна пеперуда".

- Случвало ли ви се е и да си изпуснете представлението?

- Никога.

- Имало ли е роля, която сте искали да изиграете и да ви се е изплъзнала?

- Да, любимата ми роля в "Хамлет" - духът на краля.

- Ако можехте да избирате, с кои трима актьори искате да играете?

- Те не са само трима и ако имате един свободен ден, мога да ви ги изброя.

- Кое му е най-хубавото на това да си актьор?

- Някой беше казал, че актьорството е най-евтиният начин да направиш неща, които никога в живота си не би посмял

Е, аз имам тази възможност и освен че се забавлявам, ми плащат за това.

- Ходите ли на концерти, това лято беше богато на готини банди, догодина идват "Аеросмит"? Кой е най-якият концерт, на който сте били?

- Миналата година дъщеря ми изнесе домашен концерт за пиано. Удоволствието беше като това от концерт на AC/DC.

- Какво бихте искали да изобретите?

- Инвалиден стол, който да се изкачва по стълби за майка ми.

- Ако трябва да нарисувате шедьовъра на живота ви, какво ще изобразите?

- Първото ми гадже Моника. Беше перфектна в очите ми.

- Ако можеше да имате суперсила, каква щяхте да изберете?

- Да съм невидим, разбира се. За банки и прочее.

- Бихте ли се татуирали някога?

- Недостатъкът на татуировката е, че с годините загубва първоначалното си местоположение. Ще е много тъжно да си татуирам котва на рамото, която след време да се появи на китката ми.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай