* Раболепието е най-лошата ни черта
- Проф. Пантев, твърдите, че най-голямото ни богатство е българският език. Какво още можем да добавим към кошницата с блага на България?
- Паметта към предците; любовта към тревичката в градината на родния дом или крайбрежния залез; учителката, която ни е научила да пишем думата България; обичта на близки хора. Всичко това, което прави живота ни смислен.
- А какво е за Вас патриотизмът извън красивите фрази, които дано успеем да изпълним със съдържание?
- Патриотизмът не е професия или хонорар, не е и назначение на служба. Патриотизмът е особено чувство, което ни е предадено от прадедите да обичаме така България, както обичаме майките си.
- А как в днешния свят на вътрешни и външни войни можем да съхраним българщината в нас? Има ли рецепта за това?
- Слаб човек е този, който се стреми да съхрани себе си. Никой не може да ни отнеме любов, спомен или надежда. Така, че най-добре е да помним онези, чиито портрети са в училищните коридори. Те не са искали да стават бизнесмени, министри, депутати, посланици. Но са се ръководили от едно неразбираемо по дефиниция чувство - това да обичаш планини и реки, ручейчета... И най-вече близките си хора - родителите.
- Но героите, за които говорите, като че ли бавно изчезват от учебниците по история, от паметта българска. Можем ли да избегнем това?
- Можем, ако заедно с поколението което отглежда децата си, им разкажем за героите. Те не са загинали за слава. Но все пак са постигнали основната си цел за една страна - наследниците ни се наричат българчета, а не гърчета или османчета, към които нямам нищо укорително. И все пак, България е магическа дума. Тя не подлежи на сентенции. Това е усещане, велика емоция, която винаги ще остане в нас и в нашите внуци.
- Бихте ли споменал някои от героите на България, без които не можем да съществуваме като нация?
- Всеки си има свои герои. Аз например, предпочитам Ботев пред Левски. Това не значи, че Левски не е герой. Напротив, той е великан. Във всяко село и град има местни хора, които са направили немалко не само за своето лично или роднинско преуспяване, но и за населеното място, в което живеят. Затова има и улици на тяхно име, има спомени за тях - скулптури, бюстове, картини и прочие. Цялата работа е, че това не е платена дейност.
- За първи път казвате, че предпочитате Ботев пред Левски. Защо, проф. Пантев?
- Защото Ботев е много по-разностранен талант. Ако Левски е гений в организацията, Ботев е гений във всичко. Да опоетизираш смъртта по този красив начин и в същото време със собственото си поведение и живот да докажеш това, много рядко го има това дори и в съвременната история.
- Защо обаче Вие твърдите, че героите ни от 3 март са безименни?
- Защото има много хора, които са обичали България и са страдали за нея, но не са били толкова надарени нито с ум, нито с интелект, нито с образование и храброст. Те обаче са давали по нещо - една трохичка към онова, което наричаме България. И това го виждаме в спомените на нашите деди. Често пъти ние преувеличаваме техните достойнства, но така или иначе благодарение на тези емоционални, идейни и генетични натрупвания се е родило това чудо - героите на българския народ.
- Как в днешните времена можем да съхраним паметта на младите хора за героите, които са в съзнанието на нас, по възрастното поколение, при положение че изчезват от календара дати и събития, свързани с историята на България?
- Учебниците не са първата беда. В спомените на нашите семейства, в песничките, в приказките и тук както се казва, "кръвта вода не става". Колкото и да сме омерзени от днешното комерсиално общество, от това идиотско преклонение пред материалното, все пак един спомен, една Коледа, една Нова година, един имен или рожден ден ни припомня младостта и хора, които са били преди нас и чрез които ние днес гледаме в бъдещето.
- А кое е голямото нещо, което може да обедини нас, българите, днес?
- Всички герои, част от които споменахме. Ботев, Левски, Каблешков, когото боготворим. Конкретика има във всяко семейство. Все нещо някой от нашите прадеди е направил, което заслужава да бъде възвеличано. Никой не иска от нас да умираме. Можем да направим нещо повече от това да отворим дюкян, нали?
- Имаме ли днес национален идеал?
- Националният идеал е да запазим своята българска идентичност. Да не говорим само за това, което правят другите, а за това което са правили у нас и това, което ще правим в бъдеще. Хубаво е, че получаваме упреци от Брюксел. Но за романтичното си уважение ние си представяме, че нашите майки и баби ни хвалят за това, което сме днес и което ще бъдем утре.
- Какъв урок да разкажем на внуците си?
- Бъдете като мен, но много повече. Защото времената и изискванията са други. Най-голямато щастие за дядо като мен е да дойде внуче и да каже: искам да съм като дядо. Но аз искам внуците ми да са повече от мен.
- Вашите внуци използват ли изкуствен интелект и говорите ли си у дома за това откритие на учените?
- Изкуственият интелект е гробницата на човечеството. Той не може да създаде друго, освен изкуствена поезия. Има едно английско словосъчетание, което се нарича "пропаст между поколенията". Естествено, че има разлика между моето преживяване и това на майка ми, камо ли на баба ми. Но все пак съществува приемственост, чрез която разбираш какво са били те. Дори ако в момента си повече от тях.
- Ако трябва да се обърнем към народопсихологията, можем ли да кажем кои са добрите и кои са лошите черти у българина?
- Раболепието е най-лошата черта. Дефиницията убива съдържанието. Както казва Кенет Кларк: "аз не знам какво значи цивилизация и какво означава тази фраза, но я чувствам". Любовта към Отечеството, кам майка, баща, деца и роднини.
- Имаме ли днес приятели по света и какви знаци дават нашите по-първи мъже към останалия свят?
- Аз не наблюдавам особено нашите по-първи мъже. Скучно ми е, а по някой път дори го смятам за самообида, без да ги упреквам изришно. И все пак, ще остане нещо от онова, което е било при нашите деди, които дори под чужда и враждебна понякога власт са се изявявали като българи - с имена, с кръстове, с носии. И никой не ги е преследвал толкова жестоко за това. Защото иначе бихме изчезнали. В България е имало робство, но не е имало геноцид.
- Но България ще остане, нали?
- България ще остане на картата и в душите на онези, които са изтърпяли четири и половина века чужда власт. И ще остане независимо как ще се наричат гражданите й - дали европейчета, дали юнесковчета, дали америкофилчета. Но все пак смятам, че онзи безсмъртен дух никога няма да изчезне.
- А какво трябва да направим, за да запазим всичко, което са ни оставили нашите предци през вековете?
- Мило момиче, съхраняването не е задължение. Няма закон за обичаш майка си и баща си, нали така? Има знаменити българи, които отказват да се наричат българи и не говорят български. Примерно Цветан Тодоров (б. авт. българо-френски литературовед и историк, починал през 2017 година). Ние не ги упрекваме за това. Но предпочитаме да си пеем песничките от нашето детство и да препрочитаме дядо Вазов.
- От какво се интересуват Вашите деца и внуци днес?
- Питат как се е изразявала любовта при нас, какви думи сме употребявали. Изглежда скучно, но аз им го възпроизвеждам дори тогава, когато у нас са писатели, историци и т. н.
- А има ли нещо за което когато сте сам, мечтаете да се сбъдне?
- Гледам звездите и мисля, че от ей онази малка звезда ще наблюдавам как кръвните ми потомци емоционално си живеят в същите времена на влюбване, на развод, на разочарование, на любов, на омраза. И така нито повече, нито по-малко аз ще съм част от тях.
- Но ще е хубаво, нали?
- И хубавото е условно понятие. Има щастливи хора в затвора, има такива и в Холивуд. Хубостта е вътрешно състояние. Често пъти аз се чувствам щастлив само когато разговарям с любимата ми жена повече, отколкото ако бях сега световна личност.
- Семейството ли е най-важно за Вас?
- Да. Но под семейство разбирам не брачен договор, а онези същества, които ме гушат при разходка и жената, до която се събуждам с любов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
