Град на ръба между живот и пепел
София посреща утрото на 4 януари 1878 година със затаен дъх. Градът, превърнат от османската армия в снабдителен пункт и пълен с боеприпаси и складове, е на ръба на гибелта. Само дни по-рано комендантът Осман Нури паша е готов да подпали столицата, за да я остави в пепел пред настъпващите руски войски.
Но съдбата — и смелостта на няколко души — обръщат хода на историята.
Тримата дипломати, които спират огъня
В тъмните часове на нощта срещу 4 януари трима европейски дипломати отказват да напуснат града: италианският вицеконсул Вито Позитано, френският Луи дьо Марикур и австро-унгарският Йозеф фон Валдхарт. Тяхната твърда позиция, подкрепена от местните жители, осуетява плана за опожаряване и спасява София от разруха.
Гурко и зимният поход през Балкана
Докато в града се води тиха дипломатическа битка, отвъд Балкана се разгръща истинската военна драма.
Западният отряд на генерал Йосиф Владимирович Гурко преминава през планината в нечовешки условия — студ, преспи, изтощение. Но скоростта на настъплението е решаваща. Османските сили не успяват да организират защита.
На 4 януари авангардните части на Гурко навлизат в София. Без разрушения. Без хаос. Без огън.
Влизането в града — освобождение без разруха
Хрониките описват момента като „въздишка след дълго задържан дъх“. София посреща руските войски с облекчение, което се усеща и днес, когато четем свидетелствата на очевидците. Генерал Гурко влиза в града не като завоевател, а като човек, който знае, че освобождава бъдеща столица.
Паметта за 4 януари
Само година по-късно, през 1879 г., по предложение на софиянци, 4 януари е обявен за официален празник на града.
Това е денят, в който София не просто е освободена — тя е спасена.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
