Осиновяването на куче често започва с емоция, но истинският успех идва много по-късно - когато животното остане със своето семейство за цял живот. Именно несъответствието между характера на кучето и начина на живот на стопанина е една от основните причини около 20% от осиновяванията в световен мащаб да завършват неуспешно.
Кампанията „Всяка лапа има характер“ на Mars и „Бандата на 1500-те“ опитва да промени това чрез поведенчески оценки, които показват дали едно куче е активно, спокойно, социално, плахо или има специфични нужди. Целта не е просто повече животни да напуснат приюта, а повече от тях да останат в новите си домове след шест месеца, година и дори по-дълго. Проектът в Горни Богров трябва да покаже дали подобен модел може да се превърне в устойчива практика и за други приюти в страната.
За това как човек трябва да избира бъдещия си любимец и защо понякога любовта сама по себе си не е достатъчна, разговаряме с Ана Дикович, мениджър „Корпоративни комуникации“ в Mars.
Кога можем да кажем, че едно осиновяване е наистина успешно и кои са най-честите причини куче да бъде върнато в приюта?
Едно осиновяване е наистина успешно, когато се превърне в устойчива връзка за цял живот. Не става въпрос само за момента, в който кучето напуска приюта, а за това да сме сигурни, че е намерило своя постоянен дом. Истинският успех се измерва с това кучето да остане щастливо със своето семейство в дългосрочен план. Именно затова тази кампания се фокусира върху създаването на трайно и подходящо съвпадение между кучето и неговия бъдещ стопанин.
Най-честата причина куче да бъде върнато в приюта е несъответствието между характера на животното и начина на живот на стопанина. В световен мащаб около 20% от осиновяванията се оказват неуспешни поради тази причина. Често това се случва, когато решението за осиновяване е емоционално и импулсивно и е основано на сладка снимка, вместо на осъзнат избор и реална съвместимост. Стопанинът може да не е подготвен за истинското ниво на енергия на кучето, неговите страхове или специфични нужди, което впоследствие може да доведе до трудности във връзката.
Какви въпроси трябва честно да си зададе човек, преди да осинови куче – свързани с времето, с което разполага, жилищната ситуация, финансите, семейството и начина му на живот?
Преди осиновяване е изключително важно да се погледне отвъд емоцията и да си зададем практични и честни въпроси. Основният въпрос трябва да бъде: „Аз ли съм правилният човек за характера и нуждите на това конкретно животно?“
Това включва няколко ключови аспекта, които трябва да бъдат внимателно обмислени, преди да продължим. Разполагам ли реално с няколко часа на ден за разходки, обучение и игра? Подходяща ли е жилищната ми среда? Съвпада ли начинът ми на живот с нуждите на кучето? Всички членове на домакинството съгласни ли са с решението? И на последно място – готов ли съм за финансовата отговорност, която отглеждането на домашен любимец включва?
Как всъщност определяте дали характерът и нуждите на едно куче съответстват на начина на живот на бъдещия му стопанин и кои характеристики са най-важни при това съвпадение?
Именно това е целта на нашата програма за поведенчески оценки в приюта в Горни Богров. Като наблюдават кучетата в спокойна, близка до домашната среда, извън стреса на клетките, специалистите от „Бандата на 1500-те“ могат по-точно да оценят основните черти на характера им.
Сред най-важните характеристики, които се наблюдават, са нивото на енергия, социализацията, както и реакциите към различни дразнители, страхове и ситуации.
Съобразяването на тези характеристики с потенциалния стопанин е ключово. Активно семейство, което обича да ходи на походи, може да бъде чудесен партньор за енергично куче, докато спокоен човек в пенсионна възраст може да бъде идеалният стопанин за по-възрастно куче, което има нужда от търпение и спокойна среда.
Целта е да превърнем осиновяването от избор на сляпо в осъзнато решение и подходящо съвпадение между човек и куче.
Какви са най-често срещаните погрешни схващания на хората преди осиновяване и какво най-често ги изненадва през първите няколко седмици с новия им любимец?
Най-често срещаното погрешно схващане е, че „любовта е достатъчна“ и че всяко куче веднага ще бъде благодарно и ще се адаптира безпроблемно към новия си дом.
Хората често се влюбват в симпатичната муцуна или в популярна порода и си представят идеализирана връзка. Това, което често ги изненадва през първите няколко седмици, е реалността на периода на адаптация.
Кучето може да проявява страх, тревожност или деструктивно поведение, докато се адаптира към напълно новата среда. Възможно е да не е научено на хигиенни навици или да има трудности, когато остава само.
Стопаните често се изненадват, че изграждането на връзка изисква време, търпение и последователно обучение. Осиновяването е процес, а първите няколко седмици са само неговото начало.
Как протича една поведенческа оценка – колко време отнема, какво наблюдават специалистите и как тези наблюдения водят до конкретна препоръка за подходящия дом за кучето?
Поведенческата оценка се провежда в специализирания контейнер, дарен от Mars, който осигурява спокойна и близка до домашната среда. Специалистите наблюдават естественото поведение на кучето, извън стреса на приюта.
По време на оценката те проследяват ключови характеристики, като наблюдават как кучето взаимодейства с нови хора, играчки и различни стимули. Оценяват нивото му на енергия, увереността, социалността му към хора и други животни, както и евентуални признаци на страх или тревожност.
На базата на тези структурирани наблюдения се изгражда профил на характера на кучето. Например, куче, което първоначално е по-плахо, но постепенно се отпуска при внимателен и спокоен подход, би било подходящо за търпелив стопанин и по-спокоен дом. Куче, което е много активно и игриво, би било по-подходящо за активно семейство.
Този профил ни дава много по-ясна представа за това какво всъщност е кучето и ни позволява да направим много по-подходящо и успешно съвпадение.
Възможно ли е поведението на кучето в приюта да се различава от поведението му в реален дом и как избягвате рискът поведенческата оценка да се превърне в окончателна „присъда“ за характера му?
Разбира се. Приютът е стресираща среда с постоянен шум и активност и поведението на едно куче там може да бъде много различно от това, което би показало в спокойна домашна среда.
Куче, което изглежда плахо или реагира остро, докато е в клетката, може да бъде спокойно и гальовно в домашна среда. Именно затова контейнерът за поведенчески оценки е толкова важен – той ни позволява да видим по-истинска картина на характера на кучето.
Оценката не е окончателна „присъда“, а ориентир. Тя представлява моментна снимка, която ни помага да разберем основния темперамент и нуждите на кучето. Поведението му винаги може да се развива и променя с обучение, търпение и любов.
Профилът е отправна точка, която ни помага да намерим среда, в която кучето има най-добрия шанс да се чувства добре и да се развива. Винаги обясняваме на новите стопани, че последващата подкрепа и разбирането са от ключово значение.
Как ще измервате успеха на „Всяка лапа има характер“ – само чрез броя осиновени кучета или и чрез това колко от тях остават при новите си семейства след шест месеца, една година или повече?
Крайният критерий за успех на тази кампания няма да бъде броят на осиновяванията, а намаляването на случаите, в които кучета са връщани обратно.
Разбира се, радваме се за всяко куче, което намира дом, но основната ни цел е тези домове да бъдат постоянни. Затова основният ни показател за успех ще бъде да проследяваме колко от осиновените кучета остават с новите си семейства след шест месеца, една година и дори по-дълго.
Ако видим осезаемо намаляване на неуспешните осиновявания от приюта в Горни Богров, ще знаем, че процесът на поведенческа оценка работи.
Щастливата и дълготрайна връзка между едно семейство и неговия домашен любимец е най-истинското измерение на успеха.
Също така е много важно да повишим информираността по този проблем. Вие сте тук като наш партньор, за да ни подкрепите в това, и ви благодаря. Надяваме се, че много хора ще научат повече за темата и че потенциалните бъдещи стопани ще вземат това предвид.
Каква подкрепа трябва да получава човек след осиновяването и към кого може да се обърне, ако възникнат поведенчески проблеми, преди да вземе окончателното решение да върне животното?
Подкрепата след осиновяването е от ключово значение. Първите няколко седмици могат да бъдат предизвикателни и стопаните трябва да знаят, че не са сами.
В тази посока Mars вече създаде и Adoption Hub – практичен онлайн ресурс с експертни насоки и полезни инструменти, които подкрепят бъдещите и настоящите стопани преди и след осиновяването. В него те могат да открият информация и ресурси, които да им помогнат да се подготвят за пристигането на новия си любимец, да разберат по-добре нуждите му и да изградят здрава и дългосрочна връзка с него.
Тук организации като „Бандата на 1500-те“ и други експерти в областта на хуманното отношение към животните играят важна роля. Новите стопани трябва да получават информация и контакти на професионални треньори, ветеринарни лекари и специалисти по поведението на кучетата.
Те трябва да бъдат насърчавани да потърсят помощ още при първите признаци на проблем, вместо да чакат ситуацията да се усложни. Много проблеми, като тревожност при раздяла или поведение, породено от страх, могат да бъдат овладени и преодолени с правилните насоки и малко търпение.
Наличието на такава система за подкрепа може да бъде разликата между едно неуспешно осиновяване и една дълготрайна връзка.
Какво може да допринесе Mars за подобна инициатива освен ресурси – международен опит, експертиза и модели, които вече работят на други места – и очаквате ли партньорството по „Всяка лапа има характер“ да продължи в дългосрочен план?
Освен финансови ресурси Mars допринася с десетилетия международен опит, научна експертиза и доказали се модели от различни държави.
Чрез инициативи като State of Pet Homelessness Project използваме цялостни данни, за да разберем защо осиновяванията са успешни или неуспешни, което ни позволява да прилагаме решения, които наистина работят.
Ангажиментът ни е насочен към дългосрочен ефект – от създаването на реална инфраструктура, като контейнера за поведенчески оценки в Горни Богров, до предоставянето на практически образователни ресурси, като Pedigree Ultimate Guide to Dog Adoption и насоки за обучение чрез позитивно подсилване.
Инициативата „Всяка лапа има характер“, реализирана съвместно с „Бандата на 1500-те“, е създадена с дългосрочна визия. Целта е да изградим устойчив и приложим модел за отговорно осиновяване, който да продължи да работи и след края на настоящата кампания.
Какво трябва да се промени на национално ниво, за да се увеличи броят на успешните осиновявания – възможно ли е поведенческата оценка и подготовката на бъдещите стопани един ден да се превърнат в стандартна практика във всички големи приюти в България?
За да постигнем трайна промяна на национално ниво, е необходимо да преминем от реактивен подход към приютяването към проактивен и отговорен подход към отглеждането на домашни любимци.
Това изисква сътрудничество между общини, неправителствени организации, ветеринарни специалисти и корпоративни партньори.
Нидерландия например успешно е решила проблема с бездомните кучета чрез координирана национална стратегия, фокусирана върху кастрацията, регистрацията и образованието.
Надяваме се проектът в Горни Богров да се превърне в доказал се модел, който да бъде приложен и в други приюти в България. Като покажем, че поведенческите оценки водят до по-успешни и трайни осиновявания, можем да работим за превръщането им в стандартна практика в цялата страна.
В крайна сметка увеличаването на успешните осиновявания изисква промяна в нагласите – всеки потенциален стопанин трябва да бъде подготвен и информиран, а всеки приют трябва да разполага с необходимите инструменти, за да може да осигури наистина подходящо съвпадение между човек и куче.
