Ноември 2026 г. започва с повишена геомагнитна активност. Още в първите часове на месеца магнитното поле на Земята може да бъде смутено от потоци слънчев вятър, а през следващите седмици се очертават още няколко периода с по-активна космическа обстановка. Най-внимателно ще се следят датите 1, 9, 17 и 18 ноември.
Това показва 27-дневната прогноза на американския Център за прогнозиране на космическото време (NOAA SWPC), публикувана на 26 октомври. Според нея геомагнитната активност ще остане предимно спокойна, но на няколко пъти може да се засили заради повтарящи се потоци високоскоростен слънчев вятър.
Важно е да се направи разлика между повишена геомагнитна активност и истинска магнитна буря. Прогнозата посочва вероятни активни периоди, но не означава, че на всяка от тези дати непременно ще има буря. Освен това краткосрочните прогнози могат да променят очакванията с наближаването на съответния ден.
Кога се очакват магнитни бури през ноември?
Най-същественото геомагнитно смущение в началото на периода се очаква още на 31 октомври. NOAA прогнозира вероятност за слаба магнитна буря от категория G1. В краткосрочната прогноза, издадена на 30 октомври, подобни условия са посочени и за 1 ноември, когато България ще гласува на балотаж за президент на страната.
След това американските специалисти очакват по-активна геомагнитна обстановка на 9 ноември. Ново засилване е възможно на 17 и 18 ноември. За тези дати обаче дългосрочната прогноза не посочва категорично магнитни бури от клас G1, а периоди с повишена активност.
За останалата част от прогнозния период – до 21 ноември – се очакват предимно спокойни или слабо смутени условия. Засега няма надеждна прогноза за последната седмица на месеца.
Какво предизвиква геомагнитните смущения?
Причината за очакваната активност са короналните дупки на Слънцето. Това са области в слънчевата атмосфера, от които изтичат потоци слънчев вятър със значително по-висока скорост от обичайната.
Когато тези потоци достигнат Земята и взаимодействат с нейната магнитосфера, могат да предизвикат геомагнитни смущения. Особеното е, че за подобни събития не е необходимо да има мощно слънчево изригване. Понякога именно продължителното въздействие на високоскоростния слънчев вятър е достатъчно, за да се стигне до слаба магнитна буря.
През ноември слънчевата активност се очаква да бъде предимно ниска, но NOAA допуска възможност за изригвания от клас M. Това са средно силни изригвания, които могат да причинят краткотрайни смущения в радиокомуникациите, особено когато са насочени към Земята.
Не всяко изригване обаче води до магнитна буря. За по-сериозно въздействие често е необходимо да бъде изхвърлен огромен облак от намагнетизирана плазма, известен като коронално изхвърляне на маса. Той може да достигне Земята за около един до няколко дни, в зависимост от скоростта си.
Как се определя силата на магнитните бури?
Геомагнитната активност се измерва чрез планетарния индекс Kp. Той се движи по скала от 0 до 9, като стойностите под 5 не се класифицират като магнитна буря по системата на NOAA.
При Kp 5 започва категория G1 – слаба магнитна буря. Следват G2 при Kp 6, G3 при Kp 7, G4 при Kp 8 и G5 при Kp 9. Последната категория обозначава екстремни геомагнитни условия.
Дори слабите бури могат да предизвикат измерими промени в магнитното поле. При по-силни събития е възможно да бъдат засегнати сателитните системи, GPS навигацията, радиовръзките и електропреносната инфраструктура. Увеличава се и вероятността полярните сияния да бъдат наблюдавани на по-ниски географски ширини.
В България северното сияние остава рядко явление. За да може да се наблюдава от нашите ширини, обикновено е необходима значително по-силна геомагнитна активност от слабите смущения, които се очертават в началото на ноември.
Влияят ли магнитните бури на човешкото здраве?
Главоболие, умора, безсъние и колебания в кръвното налягане често се посочват като оплаквания, които хората свързват с магнитните бури. Научните доказателства за пряка причинно-следствена връзка обаче остават ограничени и противоречиви.
Някои наблюдателни изследвания проучват възможни зависимости между геомагнитната активност и сърдечносъдовите събития. Резултатите засега не позволяват да се твърди категорично, че магнитните бури причиняват конкретни здравословни проблеми.
За хората на земната повърхност обичайните геомагнитни смущения не представляват същия радиационен риск, какъвто може да възникне за астронавтите или при определени авиационни маршрути по време на силни слънчеви радиационни събития.
Затова и прогнозите за магнитни бури трябва да се следят преди всичко като информация за космическото време и възможните технологични смущения, а не като календар за здравословни неразположения. Най-точна представа за обстановката ще дават актуализациите на NOAA през самия месец, тъй като слънчевата активност може да промени очакванията дори в рамките на няколко дни.
