Държавата отново иска „СОФ Кънект“ и „Меридиъм” да възстановят концесионните плащания, след като пътниците вече са много повече отпреди пандемията
Летище „Васил Левски“-София никога не е било по-натоварено, но държавата продължава да чака възстановяването на редовните концесионни плащания. След рекордните 8,4 млн. пътници през 2025 г. кабинетът отново постави въпроса директно пред фонда „Меридиъм“, който стои зад концесионера „СОФ Кънект“. Спорът вече не е дали авиацията се е измъкнала от ковид кризата - това е очевидно. Голямата битка е колко трябва да получава хазната сега, а не след десетилетия, и колко трябва да инвестира частният оператор в летище, което продължава да расте.
Премиерът постави сметката на масата
Темата отново излезе на преден план след срещата на премиера Румен Радев с ръководството на международния инфраструктурен фонд „Меридиъм“. От съобщението на Министерския съвет става ясно, че разговорът е бил не само за парите, но и за инвестициите, които трябва да подготвят летището за още по-голям трафик. Позицията на държавата е пределно ясна - причината за финансовото облекчение, предоставено по време на пандемията, вече я няма. През 2019 г. през аеропорта са преминали 7,1 млн. души, това равнище е било прескочено още през 2023 г., а две години по-късно е поставен нов рекорд от 8,4 млн. пътници.
Точно тук въпросът става разбираем и без сложните юридически формулировки на концесионния договор. Когато самолетите бяха почти приземени заради COVID-19, държавата прие, че бизнесът е получил извънреден удар и трябва да бъде облекчен. Днес терминалите отново са пълни, самолетният трафик расте, а рекордите падат. Затова все по-трудно се защитава тезата, че плащанията към собственика на летището - българската държава - трябва да останат замразени по начина, договорен в най-тежкия момент на пандемията.
79 млн. евро са изместени чак към края на концесията
Тук обаче има важна юридическа подробност. Не всички натрупани суми могат просто да бъдат наречени просрочен дълг, който „СОФ Кънект“ незаконно отказва да плати. Част от концесионните възнаграждения са официално отсрочени с допълнително споразумение от 2021 г. Именно това решение днес тежи толкова силно върху сметките.
Само за първите три отчетни периода сумите са впечатляващи - над 17,2 млн. евро за периода от 20 април до края на 2021 г., над 27,2 млн. евро за 2022 г. и над 34,5 млн. евро за 2023 г. Общо това са повече от 79 млн. евро без ДДС. По действащата отсрочка плащането на тези пари е преместено към 2046-2048 г. Тоест днешните пътници ползват летището, днешният оператор реализира приходите, а значителна част от парите за държавата са изпратени десетилетия напред във времето.
Отсрочката беше дадена през 2021 г. от третото правителство на Бойко Борисов, когато авиацията действително преживяваше безпрецедентен срив. Тогава подобна помощ можеше да бъде обяснена с извънредната ситуация. Пет години по-късно обаче картината е друга - трафикът не просто се е възстановил, а е преминал старите върхове. Именно затова още през 2025 г. транспортното министерство поиска от 1 януари 2026 г. „СОФ Кънект“ отново да започне да плаща пълното годишно концесионно възнаграждение.
Едните смятат 40 млн. евро, другите предлагат 9 млн.
Оттук започва истинският финансов спор. По първоначалните условия на концесията годишното възнаграждение е по-голямата от две суми - фиксиран минимум от 24 542 010,30 евро или 32% от общите приходи от концесията за съответната година. Още при подписването на договора това беше един от основните финансови ангажименти на частния оператор към държавата.
През миналата година транспортното министерство изчисляваше, че за 2025 г. дължимото по тази формула би било близо 40 млн. евро. „СОФ Кънект“ излезе с много по-различна позиция - компанията предложи плащане от около 9 млн. евро годишно и поддържаше тезата, че отсрочката трябва да продължи до 2031 г. Обяснението й е, че пандемичният удар не може да бъде измерен само с днешния брой пътници, а трябва да се гледа общият финансов резултат за целия 35-годишен живот на концесията.
На прост език спорът е следният. Държавата казва: клиентите се върнаха, летището поставя рекорди, следователно е време договорените плащания да се върнат. Концесионерът отговаря: загубите от пандемията трябва да се пресмятат за много по-дълъг период и финансовото равновесие още не е възстановено. Разликата между тези две сметки е огромна и затова спорът стигна до външен арбитър в икономическия смисъл - Международната финансова корпорация от Групата на Световната банка.
И Световната банка стигна до 9 млн. евро, държавата не е убедена
Предварителният анализ допълнително усложни картината. Според транспортния министър Георги Пеев експертната оценка е, че т.нар. икономически баланс все още не е напълно възстановен, но „СОФ Кънект“ вече би могъл да плаща около 9 млн. евро годишно. Министерството обаче не прие резултата като последна дума и изпрати редица въпроси за начина, по който е направена сметката.
Причината е съществена. По думите на Пеев част от входните данни, включително прогнозите за бъдещия трафик, идват от самия концесионер. Министерството смята, че неговите собствени очаквания за броя на пътниците са по-високи. А прогнозата не е просто статистическо упражнение. Ако очакваш по-малко самолети и хора, получаваш и по-ниски бъдещи приходи, по-ниска способност за концесионни плащания и по-малка необходимост от скъпи инвестиции в писти, перони и пътеки за рулиране. Затова МТС подготвя собствен анализ, който трябва да бъде сравнен с модела на международните експерти.
Бюджетът вече е написал 50 млн. евро на сметката
Натискът върху концесионера не е останал само в изявленията на министри. В проектобюджета за 2026 г. правителството заложи очакван ефект от 50 млн. евро от концесионното възнаграждение на Летище София. Това е изключително конкретно число и показва какви са намеренията на държавата, макар самото записване на приход в бюджетна сметка да не означава автоматично, че сумата вече е договорена или платена.
Това разграничение е важно. Държавата и „СОФ Кънект“ все още нямат публично обявено окончателно споразумение за пълното възстановяване на плащанията. Няма и съобщение след последната среща с „Меридиъм“ за конкретна сума и дата, от която новият режим ще започне. Засега има силно политическо искане, бюджетно намерение, предварителна експертна оценка и огромна разлика между очакванията на двете страни.
Идва сметката и за новия терминал
Вторият голям въпрос е какво ще получи България срещу 35-годишната концесия. При подписването й беше предвидена инвестиционна програма за стотици милиони евро, включително нов пътнически терминал. Впоследствие инвестиционният план за първите пет години беше увеличен от 43 млн. на 72 млн. евро, а дългосрочните ангажименти включват изграждането на нов Терминал 3.
Проектът вече е минал и през процедура по оценка на въздействието върху околната среда. Предвиждат се нов терминал, обслужваща инфраструктура и транспортен център. Правителството обаче гледа и по-далеч - разширяване на перона, нови самолетни стоянки, допълнителни пътеки за рулиране и дори възможност за втора писта. Причината отново е същата - ако трафикът продължи да расте, днешният капацитет няма да бъде достатъчен завинаги.
И точно тук спорът за прогнозите става много по-важен от годишната такса. Ако концесионерът подценява бъдещия трафик, рискът не е само държавата да получава по-малко пари. Може да се окаже, че и инвестиционната програма е разчетена за по-малко летище от това, което София действително ще има нужда да използва след десет години.
Рекордите вече са факт, плащането още е въпрос
„СОФ Кънект“ безспорно има и направени инвестиции, а терминалите и търговските части на летището се променят. Това обаче не отменя другата страна на концесията. Частният оператор получава правото да управлява един от най-важните държавни инфраструктурни активи в продължение на 35 години, а срещу това поема финансови и инвестиционни ангажименти.
След пандемията държавата направи голяма отстъпка. Днес пътникопотокът е рекорден и икономическата картина вече няма нищо общо с пролетта на 2021 г. Затова въпросът колко още трябва да продължи финансовото облекчение за „СОФ Кънект“ става все по-труден за заобикаляне. Над 79 млн. евро от първите години вече са изместени към далечното бъдеще. За новите плащания спорът продължава. А докато експертите смятат икономическия баланс, държавата има една съвсем конкретна задача - да докаже, че може да защитава интереса си така настойчиво, както частният инвеститор защитава своя.
