Преди празниците стотици хиляди българи поемат на път, оставяйки домовете си за дни или седмици. Мислим за заключени врати и затворени прозорци, но често подценяваме най-уязвимото – личните си вещи и собственото си спокойствие. Историята на създателя на съдържание Стефан Попов-Чефо показва колко тънка е границата между тревожната мисъл и реалната заплаха, предава Нова телевизия.
Когато притеснението не е без основание
„Затворих ли прозореца, изключих ли ютията, заключих ли входната врата?“ – тези въпроси са познати на всеки, тръгнал на път. Подготовката за почивката обаче не свършва с подреждането на багажа. Изключването на електроуредите и дребните навици като снимка на вече проверените уреди често са начин да намалим напрежението и да си спестим излишни тревоги.
Но понякога тревожните мисли не остават само в главата. Това се случва и на Чефо. По време на пътуване с влак от Краков до Варшава той става жертва на грабеж – неочакван и почти незабележим. „Портфейлът ми беше в джоба. До мен стоеше човек, който дори задряма. Пет минути преди да сляза, осъзнах, че го няма“, разказва той. Най-сериозният проблем се оказват не парите, а документите – личните карти и на него, и на приятелката му.
Психическата цена на несигурността
Подобни ситуации често имат ефект, който надхвърля конкретната загуба. Според психиатъра д-р Мирослав Георгиев преживявания като кражба или грабеж могат рязко да засилят тревожността, дори при хора, които по принцип не са склонни към притеснения. Страхът започва да се връща под формата на натрапчиви мисли и съмнения – дали вещите са защитени, дали отново може да се случи същото.
Тази повишена тревожност има и медицинско име – обсесивно-компулсивно разстройство. Макар да не се проявява еднакво при всички, подобни преживявания показват колко лесно чувството за сигурност може да бъде разклатено и колко дълго да ни съпътства след това, дори когато пътуването отдавна е приключило.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
