Сензационният ръст на кражбите в магазините у нас вече не е криминална статистика, а факт с огромни финансови последствия. Данните идват от интервю на изпълнителния директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки Галин Попов за БТА, според когото престъпленията във веригите скачат драстично, а най-уязвими са големите магазини за спортни стоки, строителни материали, техника и книги.
Кражбите растат двойно, а магазините плащат цената
Търговските вериги отчитат рязък ръст на дребните кражби през първото полугодие на 2025 г., като най-сериозно е положението при спортните стоки – увеличение със 100 процента спрямо 2024 г. Строителните хипермаркети са втори с ръст от 60 процента, а при стоките за дома, мебелите и книгите тенденцията достига 20 процента.
Търговците са принудени да отделят огромни суми за сигурност – между 70 000 лв. и 600 000 лв. годишно за охрана, системи, видеонаблюдение и допълнителни мерки. Попов подчертава, че всяка такава инвестиция в крайна сметка се отразява върху цените на стоките, защото разходът трябва да бъде покрит.
Непълнолетни, чужденци и професионални мрежи крадат по план
Все по-често извършителите на кражби не са случайни клиенти, а непълнолетни и малолетни лица, както и организирани групи, в някои случаи с участието на чужденци. Посегателствата са планирани – крадат се малки, скъпи и лесни за изнасяне артикули: премиум спортни дрехи, сервизи, инструменти, луксозни свещи, ВиК части, електроинструменти, книги и висок клас стоки за дома.
По думите на Попов най-притеснителното е, че значителна част от тези престъпления са част от вторичен пазар – кражбите не са единични, а включени във верига за препродажба. Стоките се продават онлайн, в социалните мрежи или чрез посредници. „Това за някои лица е истински бизнес“, посочва той.
Законът не работи – санкциите са смешни
Попов е категоричен, че действащата нормативна уредба е остаряла и не отговаря на реалните условия. Ако стойността на откраднатите стоки е до две минимални работни заплати, глобата е между 150 лв. и 300 лв. Тези размери са определени през 2010 г., когато минималната работна заплата е била 240 лв. В момента тя е много по-висока, а през 2026 г. ще расте още, докато глобите не са коригирани повече от десетилетие.
Търговците често не подават сигнали, защото процедурата е бавна и без реален ефект. Така извършителите продължават с усещането, че наказание на практика няма.
Търговците искат по-добър контрол, видеонаблюдение и регулаторни промени
АТНС вече работи с МВР по идеи за модернизация на сигурността – интелигентно видеонаблюдение, нови системи за контрол, по-добър обмен на информация и общ подход срещу организираните мрежи. Обсъждат се технологии с лицево разпознаване и жестово разпознаване, достъпни само за органите на реда, но в съответствие със Закона за защита на личните данни.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
