Почти половината българи между 20 и 50 години разчитат на личния си усет, когато преценяват дали една новина е достоверна, а 9 от 10 вече са попадали на съдържание, което смятат за фалшиво или подвеждащо. Това показва ново национално изследване, проведено по поръчка на Yettel, което очертава тревожна картина за начина, по който обществото възприема информацията в дигиталната ера.
Допитването, реализирано от агенция „Арбитраж“, има представителен характер за българите между 20 и 50 години и проследява как различните групи се информират, как оценяват съдържанието и как реагират на информацията онлайн. Данните показват, че освен интуицията (44%), сред най-често използваните методи за проверка са справката в други утвърдени медии (37%) и проверката на автора или източника (30%).
Как се информират българите?
Изследването разкрива ясно изразени възрастови различия в начина на информиране. Над половината от участниците (53%) следят новините ежедневно, като този дял нараства с възрастта. Докато при хората между 20 и 29 години той е 31%, при групата между 40 и 50 години достига 63%.
В същото време 39% от анкетираните признават, че умишлено избягват новините, като при най-младите този процент скача до 47. Причините са сходни - негативният новинарски поток, стресът, липсата на време и интерес.
Телевизията остава водещ източник на информация със 75%, следвана от Фейсбук (65%) и новинарските сайтове (43%). Данните ясно показват разделение - младите предпочитат социалните мрежи, докато по-възрастните разчитат на традиционните медии.
9 от 10 са се сблъсквали с фалшиви новини
Проучването показва почти пълно проникване на дезинформацията - 88% от анкетираните са попадали на подвеждащо съдържание, а всеки втори вижда съмнителни новини всяка седмица.
Въпреки това 63% твърдят, че проверяват информацията, преди да й се доверят или да я споделят. Освен стандартните подходи, много хора разчитат и на неформални методи - четене на коментари (24%) или обсъждане с близки (22%). Само 9% използват специализирани сайтове за проверка на факти - показателен резултат за ниската популярност на тези платформи.
Самоувереността в способността за разпознаване на манипулации е висока - над 75% вярват, че могат да открият подвеждащи заглавия или манипулативни факти, а 79% смятат, че разпознават влияние от политически, икономически или религиозни интереси.
В същото време реалността показва друго - 38% признават, че са се подвеждали от невярна информация. Най-често са разбрали това по-късно чрез лична проверка (31%), чрез опровержение (27%) или случайно (26%).
Интересен е и ефектът от подобни ситуации - близо една трета не виждат сериозни последици, докато 41% се чувстват подведени или ядосани, а около 30% временно са променили мнението си или са споделили невярната информация.
Какво затруднява разпознаването на лъжата
Данните очертават четири основни пречки пред разпознаването на фалшиво съдържание - динамичната медийна среда, емоциите, социалното влияние и развитието на технологиите.
Големият обем информация и множеството източници затрудняват съответно 59% и 42% от участниците. Следват недоверието към медиите (41%) и липсата на време за проверка (38%).
Емоциите играят ключова роля - почти всеки втори е склонен да вярва на информация, която съвпада с убежденията му. В същото време 63% се доверяват повече на съдържание, споделено от познати, което показва силното влияние на социалната среда.
Паралелно с това 1/5 от анкетираните признават, че в техния кръг често се разпространяват съмнителни новини.
Технологиите също усложняват ситуацията - почти една трета от участниците трудно различават съдържание, създадено с изкуствен интелект, а близо половината вече са били обект на опити за измама чрез фалшиви гласове или видеа.
Нов фокус - медийна грамотност
Изследването е част от програмата „Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения“ на Yettel, която има за цел да подобрява дигиталните компетенции на 50 000 души годишно. През 2026 г. инициативата отбелязва своята 20-та годишнина и поставя нов акцент върху дезинформацията.
„В Yettel вярваме, че безопасната дигитална среда е свързана не само със защита от технологични рискове, но и със способността да оценяваме критично съдържанието, което достига до нас. Днес дезинформацията е повече от онлайн проблем - тя влияе върху доверието в обществото и върху начина, по който формираме мнения и вземаме решения. Затова разширяваме обхвата на програмата „Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения“ - с нов фокус върху медийната грамотност и включваме студентите като нова целева аудитория“, коментира Боян Иванович, директор „Корпоративни комуникации“ в Yettel.
Боян Иванович, директор „Корпоративни комуникации“ в Yettel, и Маргита Колчева, мениджър „Устойчиво развитие“ в Yettel
През 2026 г. компанията планира обучения за учители, ученици и студенти, насочени към оценка и проверка на медийно съдържание. Част от инициативите включват ролевата игра „Открий лъжеца“, разработена от платформата How to Know, както и практически ресурси като наръчник за разпознаване на съдържание, създадено с изкуствен интелект. Медиен партньор на програмата е bTV Media Group.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
