Кирилицата е свещена. Тя е нашата национална идентичност, наша привилегия. Това заяви президентът Илияна Йотова, откривайки третия Международен форум за кирилицата на тема „Духовното наследство в дигиталния век“. Мащабната двудневна конференция се провежда по инициатива на държавния глава още от 2022 година.
Думите, които изричаме, чертаят пътя ни един към друг. Много рядко се замисляме за тази връзка, подчерта президентът Йотова.
Думите формират нашия свят и нашия мироглед, подчерта президентът. Чрез тях обичаме и враждуваме, макар че, убедена съм, всички ние искаме да изгоним омразата от нашия речник, коментира още Йотова. Думите свързват вековете със същите изрази, глаголи, съществителни, прилагателни, посочи още тя.
Президентът отбеляза, че за предците съдим с помощта на нетленното богатство на буквите. Те са ни ги оставили и чрез тях тачим и изплитаме венци на нашите първоучители, пишем стихове за тях, създаваме поеми, рисуваме светлите им ликове, посочи още президентът Йотова.
По повод празника Благовещение президентът Йотова пожела повече благи вести. С пожелание с отиващата си зима да си тръгне и лошотията, и да дойде пролетта, каза тя.
Буквите помнят и ни надживяват. С писменото слово човечеството не забравя своето минало и рисува бъдещето си, открои още в речта си Йотова. Днес за хляба, цената на бензина, икономиката, за световните конфликти, за местните и световните новини говорим непрекъснато и пак със същите думи и букви, посочи тя. Пак със същите думи дори разговаряме с изкуствения интелект, добави държавният глава.
Наша грижа е да пазим българския език и българистиката, да ги развиваме и популяризираме, особено сега, когато с комуникационните технологии светът се обхожда за една секунда, коментира също Йотова.
Гордото ни завещание от славната почти 14-вековна история на България са азбуката и езикът, заяви Йотова. Езикът е нашата привилегия, подчерта тя.
Българската държава е играла съществена роля в Европа още от създаването си. Кирилицата се роди тук през IX–X век от делото на учениците на Солунските братя, припомни Йотова. Президентът каза, че кирилицата е послужила не само за превод на църковните книги на разбираем език, но е формирала и цялата последваща писменост, литература и свобода на изразяването. Днес, когато отново е много актуална темата за свободата на словото, за цензурата, за социалните мрежи, през IX век се говори за свобода на изразяване, отбеляза държавният глава.
Йотова отбеляза още, че България е родината и пазителят на свещената кирилица. За нас, българите, тя е основа на езика, родовата ни памет и националната ни идентичност, посочи тя. А за Европа, за Азия и за света е донесла съществен принос както в автентичната славянска книжовност, така и чрез съжителството и уважението в културното многообразие, добави Йотова.
Президентът заяви, че светът се нуждае от съгласие и смисъл за следващите векове.
През тази година отбелязваме юбилейните 1080 години от Успението на свети Иван Рилски, затова и вторият ден на конференцията е посветен на Рилския манастир, съобщи Йотова. Това е не само светец, това е небесният покровител на българите, добави тя.
Ще си позволя сега да се поклоня и на още една годишнина, която не присъства в официалните календари, но за нас, българите, тя е много важна. Навършват се 120 години от рождението на академик Дмитрий Лихачов – известният руски хуманист, опознал из основи славянската култура, който вдъхновено постави българската книжовност на най-високия пиедестал в световната книжовност, заяви също Йотова. Тя цитира неговите думи, че културата – това са светините на народа и на нацията, че тя е крехка и трябва да се пази.
Форумът и всичко това, което ще се чуе, е най-сериозното опровержение за гибелта на кирилицата, която някои нечестиво и недобросъвестно предричат, подчерта Йотова.
Президентът посочи някои от темите на тазгодишния форум. Презентации на български и чуждестранни ученици за кирилицата ще са част от събитието. Ще има презентация и на двама ученици от Националната гимназия по древни езици и култури, насочена към използването на кирилицата в дигиталния свят.
Илияна Йотова обясни, че целта е да се чуе високо гласът на една изключително древна култура, да се чуе гласът на българистиката и славистиката по света. Повече от всякога имаме нужда да говорим за безценното им духовно наследство, а чрез него и за нашето бъдеще, подчерта тя.
С третото си издание Международният форум за кирилицата не строи прегради. Той показва колко важно е да се уважава различието, защото то е богатство, обобщи държавният глава.
В речта си президентът Йотова благодари на председателя на Българската академия на науките (БАН) – чл.-кор. Евелина Славчева, и на директора на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. д-р Калина Иванова за утвърждаването на българския език и за действията по организирането на форума.
България днес е там, където се пише на кирилица и се говори български език, каза служебният министър на образованието проф. д-р Сергей Игнатов.
С появата на писмеността започва да се описва държавността. Няма друго изобретение в историята на човечеството, което да е оказало такава огромна роля върху човешката еволюция както изобретяването на писмеността и трябва да изпитваме чувство на гордост, защото ние сме от тези малко народи, които са изобретили своя писменост, отбеляза министър Игнатов.
Той обясни, че кирилицата произлиза от древните фонетични писмени системи и с появата й е построен мост между тогавашна България и всички предшестващи древни цивилизации, с което ние, българите, сме заявили, че сме съучастници в строителството на човешката цивилизация. В нашата писменост всеки ще види, че първообраз са гръцките букви, но малцина знаят, че там има и копско писмо - буквите „ш“ и „щ“. С тази писменост България се свързва с цялата предшестваща човешка история, пренася я върху огромна част на тогавашното човечество и до днешния Владивосток, отбеляза министърът на образованието.
По думите му писмеността е културен код и днес присъстваме в културната ДНК на народите - от Адриатика и от Балтийско море, до Владивосток. Най-големият принос и най-голямото задължение на съвременните българи е да продължим това усилие, и на това е посветен днешният форум. Ние, активно, чрез кирилицата присъстваме в дигиталното пространство, което е по-добрият и бързият инструмент за днешното апостолство, за да се разпространява нашата българска писменост и културата ни.
Наше задължение е да пазим своята кирилица, защото писмеността е културен код, а отказът от писменост е отказ от култура, каза министър Сергей Игнатов.
Азбуката е в основата на всичко. Както е казал Черноризец Храбър, ние можем да бъдем щастливи, защото знаем кой е създателят на нашата азбука, заяви министърът на културата маестро Найден Тодоров.
Нашата азбука не е само код - тя е послание. В нея всяка буква има име, каза Тодоров и даде за пример първите две букви: Аз и Буки. Аз очертава личността като част от обществото, Буки е книга. Тоест "Аз, Буки" означава "аз чета". Ако нямаше писменост нямаше да има България, категоричен бе Тодоров, който припомни, че българското Възраждане започва със слово - "История Славяноболгарская" на Отец Паисий.
Кирилицата е не просто наследство, тя е нашият дом, подчерта директорът на националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" Калина Иванова. За 147-годишната история на Националната библиотека - от близо десет милиона книги и документи във фонда й, 80 процента са на кирилица, съобщи доц. Иванова. По думите й гордост е да пишеш на своята азбука, дълг е да говориш на родния език, благодат е да служиш на български език.
В официалното откриване на форума бяха включени изложбите „България - Родина на кирилицата“, „Епиграфско наследство“, „Българските АзБукиВеди“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
