В хранителната индустрия всичко се случва бързо – нови тенденции, нови технологии, нови вкусове. Но има компании, които избират различен ритъм и развитие, без да губят смисъла на това, което правят.
Тази година „Димитър Маджаров“ отбелязва 35 години от своето създаване.
Историята започва с хладилен склад под наем и семпла идея: храната да е честна. Три десетилетия и половина по-късно компанията изнася на 4 континента, произвежда над 160 продукта и пази рецептите от 90-те години. Не от сантименталност – а защото работят. За тази история говори Димитър Маджаров – съоснователят, който е при месото в Пловдив от първия ден. За един български семеен бизнес най-сигурният начин да върви напред се оказва... да бърза бавно.
Когато „консервативен“ е похвала
В хранителната индустрия думата „консервативен“ е комплимент.
Луканките, в зависимост от калибъра си, зреят до 60 дни – колкото изисква класическата технология, а не колкото позволява бюджетът. Сиренето и кашкавалът – между 45 и 60 дни. Те се правят само от свежа българска суровина от ферми от първа категория, без консерванти, изкуствени протеини или сухо мляко. И с българска закваска с Лактобацилус булгарикус и Стрептококус термофилус. Рецептите от 90-те не се пипат, защото са се доказали във времето като любими на потребителите.
Това не е носталгия. Това е стратегия.
Резултатът е видим: марката е сред първите в България, сертифицирали производството си по национални и европейски стандарти. Бялото саламурено сирене и киселото мляко на „Димитър Маджаров“ имат Защитено наименование за произход, а кашкавалите – БДС. Филе „Елена“, луканка „Панагюрска“, роле „Трапезица“ и кайсерован врат „Тракия“ са признати като храни с традиционно-специфичен характер в Европа. Към тези три стандарта се добавят още три, валидни за цялото производство и покриващи всичко – от суровината до готовия продукт. Когато работиш по автентични рецепти, сертификатите са признание за качеството, което вече предлагаш на хората.
Традицията е в рецептата, не в машините
Последните години компанията инвестира в линия за прясно мляко с капацитет 5000 литра на час, в собствена пречиствателна станция, в нова машина за нарязани деликатеси (т.нар. slice). И това са само 3 произволно взети примера от инвестиционната програма.
Млекопреработвателно предприятие в град Стамболийски е с капацитет до 80 тона мляко дневно. Месокомбинатът в Пловдив произвежда 10 тона готов продукт на ден.
„Традицията е в рецептурата и технологията, не в оборудването“, казва основателят.
За всеки – нещо познато или нещо ново
Паралелно с класическите предложения, Маджаров не спира да разработва нови продукти. Lacto Free е серията за хора с лактозна непоносимост, а Protein Plus – за тези с по-високи изисквания към съдържанието на чист протеин, включително спортуващи. Нишови продукти, но направени по същия стандарт като всичко останало.
Разбира се, иновацията не винаги работи от първия опит. И не всяка идея среща пазара готов.
Серията „Качествен живот“, халал сертифицираните продукти – всички са тествани, но спрени по решение на компанията, след като пазарът е казал своето. „На всеки нишов продукт му трябва време да се наложи – дори когато марката е позната“, признава Маджаров. Понякога рафтовете в магазина учат повече от маркетинговото проучване.
Семейният проект – тогава и сега
Компанията е основана от Димитър и Юлия Маджарови – той ръководи месокомбината в Пловдив, тя управлява преработката на мляко в Стамболийски. Двамата са я изградили заедно от самото начало и продължават да я водят и днес.
В семейния бизнес вече е и второто поколение. Дъщерята Станислава Маджарова ръководи маркетинга, продажбите и износа. Синът Филип е финансист с независим бизнес, но дава съвети на фамилното предприятие.
Стандартът остава един и същ – независимо дали продуктът пътува до друг континент или се предлага в квартален магазин в Пловдив. А девизът „От нашето семейство за вашето семейство“ не е маркетинг трик. „Да знаеш, че хиляди хора започват деня си с твоето сирене и приключват вечерята с твоята луканка, е огромна отговорност“, споделя Маджаров.
Износът на четири континента звучи внушително, но във фирмата са наясно с реалността: българските месни деликатеси все още не са завоювали широката аудитория зад граница. Луканката и кайсерованият врат са познати на етническите българи и на хората от Балканите – но на рафта до италианските salami и испанския jamón битката е неравна. Сиренето и киселото мляко вървят по-лесно зад граница. Месото – предстои.
Към това се добавят и предизвикателствата, които не избират – ковид пандемията, войните, инфлацията, поскъпването на суровините. „Стремим се да запазим пазарния си дял и доверието на клиентите, без да скъсяваме пътя към качеството“ – лесно като принцип, трудно като ежедневие.
Храната е доверие
35 години, 20 награди, износ на 4 континента. Какво Маджаров би искал да се каже за компанията след още три десетилетия? „Само едно. Че е останала почтена. Храната е доверие.“
Някъде в България в момента някой отваря опаковка сирене „Маджаров“ за закуска. Някъде другаде – в Лондон, в Кьолн, може би в Мелбърн – някой прави същото. Тридесет и пет години. Същата рецепта. Същото доверие. В края на краищата, може би това е и отговорът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
